Сега е моментът да разгледаме теорията на Ерик Ериксън за Психосоциалното развитие. Ако си спомняте, той беше вторият теоретик, който споменах в общото видео. Всъщност Ерик Ериксън и неговата теория са значително повлияни от теорията на Фройд. Но той набляга на ролята на културата и обществото. Тоест културата и обществото играят роля в тази теория. Друга ключова разлика между неговата теория и теорията на Фройд е това, че той смята, че личностното развитие е процес, който протича през целия живот на човека. Следователно личностното развитие е в хода на целия ни живот, а не само по време на детството, както предполага Фройд. Ериксън допуска, че криза може да се появи през всеки един от етапите на развитие, като тези конфликти са различията между субекта и нуждите на обществото. Тук различните нужди се съревновават помежду си. И успешното завършване на всеки един от тези 8 етапа, тоест това е 8 етапна теория, като успешното завършване на всеки етап трябва да доведе до здрава психика и придобиване на тези основни добродетели в тази колона, през която аз също ще премина. Тези основни добродетели са характерните силни страни, които егото използва, за да разреши бъдещи конфликти. Невъзможността да се завърши определен етап може да доведе до намалена способност на преминаване към следващите етапи, което от своя страна води до по-слаба психика и самосъзнание. Така че нека се запознаем с първия етап от теорията на Ериксън. Това е просто етап 1. Започва през първата година от живота ни. Този етап се фокусира върху кризата, основана на идеята за доверие срещу недоверие. Какво имам предвид по доверие срещу недоверие? По време на този етап, бебето, само на годинка, е доста несигурно относно света, в който живее. За да разпръсне тези чувства на несигурност, то се уповава на този, който полага грижи за него да му достави стабилност. Ако детето получи тази постоянна грижа, то ще започне да развива доверие и чувство на сигурност. Тоест критерия за тази теория или т.нар. добродетел, е добродетелта надежда. Защото, когато развиваш чувство за доверие, детето може да има надеждата, че когато настъпи нова криза, е възможно да има хора, които да му служат за опора. Ако се провали при добиването на тази добродетел, може да развие подозрителност или страх и недоверие. Това е негативното последствие - страх и подозрителност. Както можете да видите, според Ериксън, това се развива през първата година от живота ви. Преминаваме към втория етап. Той идва през втората година от живота ви. И кризата, която е характерна за този етап е Автономия срещу съмнение и срам. Какво е автономията всъщност? Автономията е независимост. Тогава идва и съмнението или срамът. Около 18 месец до 3 годишна възраст, децата започват да отстояват независимостта си, като се отдалечават от майките си, учат се как да взимат играчката, с която те искат да си играят, правят избори за това къде и какво искат да ядат и т.н. Очевидно по този начин детето трупа чувство за независимост или автономия. И Ериксън казва, че е критично родителите да позволяват на децата си да го правят. Критично е децата да имат възможността да изследват границите или способностите си, естествено, в окуражителна среда. И вместо да облича детето си, родителят трябва да го подкрепя и да има търпение, позволявайки му да се справи само, да продължава да опитва, докато успее, и така учейки го как да поиска помощ, когато му е необходима. Така че родителите трябва да окуражават детето си да бъде независимо, като същевременно го предпазват, за да бъде избегнат провал. Критерият за този етап, получената добродетел е чувството за независимост или за собствена воля. А негативният изход може да настъпи, ако детето е прекалено критикувано, или прекалено контролирано, което води до чувство на неадекватност в собствената способност да оцелеят. Това води до липса на самочувствие и детето започва да изпитва срам или съмнение в способностите си. Това са негативните последици. Третият етап започва между третата и петата година. През този етап децата отстояват своето все повече и все по-често. Кризата в случая е инициатива срещу вина. По време на този период, основната особеност включва редовното общуване на детето с други деца в училище. Очевидно играта е водеща при този етап. Чрез игрите си, децата се учат да изследват своите вътрешни умения. Учат се да инициират и планират дейности. По този начин те започват да се чувстват по-сигурни в способността си да направляват другите и да вземат решения. Ериксън казва, че през този етап детето ще задава доста повече въпроси. Следователно добродетелта, която ще усвоят е целенасоченост. Децата имат чувство за цел за това, което правят и изборите и решенията, които взимат. И ако тази склонност да задават въпроси и да проявяват любопитство е потискана, ако учителят или родителят прекалено критикуват и контролират детето, то започва да развива чувство за вина. Детето може да се почувства така, сякаш е досадно за останалите, което да го накара да се държи като последовател, вместо да предприема самоинициатива. Прекалено много вина може да направи за детето наистина трудно общуването с останалите и малко или много да спре неговата креативност. Но очевидно, това идва с възражения. Защото понякога вината е необходимата, в противен случай детето няма да се научи на самоконтрол. Тоест по време на този трети етап е важно децата да имат граници. Негативното последствие от това е прекаленото чувство на вина, или на неадекватност. Мисля, че го написах грешно. Неадекватност. Минаваме на четвъртия етап. Той започва около шестата година и продължава до дванайстата. Тоест около започването на училище до влизането в пубертета. Според Ериксън, именно тогава учителите играят важна роля в живота на детето. Започва ученето на специфични умения, като детето започва да работи към качеството компетентност. Тоест основната криза за преодоляване в случая е трудолюбие срещу малоценност. На този етап детето ще придобие по-дълбоко самосъзнание и по-силно самочувствие. Дори ще започне с опитите да печели одобрение от другите деца, от учителите, от авторитетите за него, като демонстрира специфични дарби, които според него са ценени в обществото. Ще започне да развива чувство за гордост от постиженията си. Това е и добродетелта - дарба или гордост. Това е основната добродетел за този етап. Така че ако децата са окуражавани и техните начинания са подсилвани, те ще развият усърдност и увереност, необходими за успешното изпълнение на поставените им цели. Ако тези начинания не са окуражавани или биват ограничавани, детето ще развие чувство за малоценност и ще започне да се съмнява в собствените си способности, като дори е възможно това да попречи на достигането на пълния му потенциал. Това е негативното последствие - малоценност като резултат от чувството, че детето няма дарбата, която изисква обществото. От друга страна, провалът може и да е необходим, за да развие детето чувство за скромност. Както казах и преди малко, трябва да има определена доза вина, за да има детето контрол над действията си. Същото е и при етап 4. Трябва да бъде изпитан провал в границите на нормалното, за да развие детето скромност и да не се чувства свръх даровито. Нужен е добър баланс. Продължаваме с петия етап. Той настъпва между 12 и 18 години. Тоест през пубертета. Това е и преходът от детство към зрялост. Като тук е може би и едно от най-важните правила според теорията на Ериксън за психосоциално развитие. По това време детето, или по-скоро тийнейджърът, става по-независим и започва да гледа на бъдещето си от страната на кариера, връзки, семейство и подобни. Той иска да се чувства сякаш принадлежи в обществото и се вписва. Основната криза, разглеждана тук е Идентичност срещу дифузия. По време на този етап детето трябва да научи ролите, които ще играе като възрастен. Така ще може да преразгледа идентичността си и да опита да открие истинската си същност. Представата за собственото тяло играе огромна роля в това, защото тялото се променя точно по това време. Те изследват различните възможности и още повече, въз основа на резултатите започват да формират идентичността си. На този етап провалът може да накара детето да каже неща като "Не знам какъв искам да стана, когато порасна." и това да доведе до объркване спрямо това каква е ролята му в обществото. Първата добродетел, която може да бъде извлечена от този етап е вярност или способност да виждаш себе си като уникална и интегрирана личност, при опит да определим сами себе си. Негативното последствие от този резултат е незнанието на ролята си в обществото. Може да доведе и до объркване на това кой си ти като личност, което от своя страна води до бунтарство и нещастие. Та това са и критериите за негативни последствия от етап 5. С етап 6 преминаваме в годините от юношество до зрялост. Тоест около 18 до горе-долу 40. Юношество до зрялост. Кризата, която разглеждаме тук е Интимност срещу изолация. И ще обясня по-подробно след секунда. По време на юношеството започваме да споделяме себе си по-интимно с други хора. Опитваме се да открием любовта. Учим се от връзки, които по-късно преминават в по-дълготрайно обвързване, като успешното завършване на този етап може да доведе до надеждни взаимоотношения, усещане за отдаденост, сигурност и грижа. Избягвайки тази интимност, пропускайки този етап може да доведе до негативни последствия, като например изолация, чувство на самотност и дори депресия. През този етап формираме близки лични взаимоотношения. И това е определяно като любов. Негативните последици - невъзможност да се формират връзки, което от своя страна води до изолация и нещастие. Седмият етап настъпва с идването на зрялостта. Тоест от около 40тата годишнина до пенсионирането. По това време възрастните започват да изграждат или вече са изградили кариера. Тогава започват да улягат във връзките си, започват да създават семейства, поставяйки ги в центъра на живота си. Започват да развиват чувството, че принадлежат към нещо по-голямо. Тук кризата е генеративност срещу стагнация. Стагнацията е чувството на заседналост, на тъпчене на едно и също място. Обикновено възрастните се чувстват пълноценни ако отглеждат деца, биват продуктивни в работата си, или участват в обществени дейности и организации. Така те започват да развиват чувство на грижа за останалите. Започват да се интересуват от благосъстоянието на останалите. Негативните последици могат да се проявят, ако те се провалят при изпълнението на поставените си цели, което ще доведе до чувство на стагнация. Ще се почувстват непродуктивни. Така, последният етап от теорията на Ериксън се проявява от около 65 годишна възраст или по-късно, до смъртта. През този етап вече сме възрастни граждани и сме склонни да забавяме продуктивността си. Постигнали сме много от това, което сме поискали в живота си, а в случай че не сме, ще видим негативните последици от това. Но така или иначе разглеждаме живота от гледната точка на пенсионер. Тук главната криза е интегритет срещу отчаяние. Логично е, че в много по-напреднала възраст сме много по-мъдри. През този период от време обичаме да се обръщаме към отминалите дни, да размишляваме и обикновено по същото това време хората започват да оценяват живота си като продуктивен или непродуктивен, като е възможно да изпитат вина относно миналото си, или да се почувстват така, сякаш не са постигнали това, което са искали, да изпитат недоволство. Като начало основната добродетел тук е притежанието на чувство на мъдрост. Но ако се чувстваме така, сякаш не сме постигнали нищо от това, което сме искали в живота си, и се възприемаме като непродуктивни, това може да доведе до отчаяние и недоволство до смъртта. Тоест успехът от този етап се изразява чрез мъдростта и именно мъдростта е това, което позволява на хората да гледат на отминалите си дни с чувство на завършеност и пълнота. Както и да приемат смъртта без страх. Това е картата на Ериксън за етапите на психосоциалното развитие на човека. Ако се замислите, всеки от тези етапи включва културата на обществото, в което се развиваме и това се проявява през целия ни живот.