Първото място, на което отива храната за храносмилане в тялото, е, разбира се, устата. И устата всъщност има няколко наименования, макар да е трудно да се повярва. Разбира се, най-често я наричаме уста, но също е позната като устна (орална) кухина. Нека научим малко повече за това какво става в устата и да разгледаме по-добре тук. Основното предназначение на устата е да приеме храната и да я преобразува в нещо, наречено болус (хапка). Болусът е просто топка храна, която по-лесно да бъде разградена. Това става в две основни стъпки. Първото, което правим, е да сдъвчем храната си. И това е нещо, което ни е много познато. Има много засукан научен термин за дъвченето и той се нарича мастикация. Това е да дъвчеш храната си и има две неща в устата ни, които ни позволяват да дъвчем. Първо, разбира се, са зъбите за които ще говорим повече в друго видео, а второто е езикът ни. Езикът, както знаеш, стои точно тук, и също има засукано име, което ще е важно да знаеш. Нарича се лингва и това ще ни бъде полезно след малко. Езикът е изграден от два вида мускули. Има външни мускули, които стоят извън езика и се прикрепят към езика, има също и вътрешни мускули. Вътрешните мускули са тези, които стоят само в тялото на езика. Те се намират само тук. Външните мускули ни позволяват да повдигаме върха на езика си и обратно, да наведем върха на езика си. Те ни позволяват да се изплезим и също ни позволяват да върнем езика си обратно в устата си. От друга страна, вътрешните мускули, понеже те се намират само в тялото на езика, ще променят размера на езика, докато се съкращават. Има видове мускули, които могат да скъсят или да разширят езика ти, и те са тези, които преминават от върха на езика ти до задната част на устата ти, така че ще кажем, че преминават антериорно (А) към постериорно (Р), а също има мускули в езика ти, които му позволяват да се удължи и стесни, да се стесни, понеже изваждаме езика навън, и това са мускулите, които преминават от дясната страна към лявата страна на устата ти, странично. Ще запишем дясно към ляво. След като сме постигнали мастикация, каква е следващата стъпка? Следващата стъпка е, че разграждаме частиците храна чрез хидролиза и хидролизата, може би помниш, е процес, при който ензимите разграждат макромолекулите. Ензимите, които осъществяват хидролиза в устата, идват от жлези и има няколко жлези, които стоят в устата ни и ще разгледаме кои са те. Всяка от тях допринася с определен компонент към слюнката ни, за което ще говорим тук, и те извършват различни неща. Първо, жлезите ни предимно могат да произведат серозни секрети. Серозният секрет е богат на ензими и соли. Ще се фокусираме върху ензимите. Другият вид секрет, който отделят жлезите ни, е муцинозен секрет. Муцинозният секрет, който съдържа предимно муцин, което, може би си спомняш, е подобен на мукус, предназначението на муцина е да овлажни храната, да улесни създаването на болус и да го изпрати към задната част на устата за преглъщане. Ензимите, от друга страна, като ще поясня това тук, ще разградят храната чрез хидролиза. Първата жлеза, която ще спомена, е най-голямата жлеза, която имаме. Това са т.нар. паротидни жлези, които стоят отстрани на устата ти, точно над челюстта, и освобождават около 25% от това, което е в слюнката, и, понеже са зелени, те са основно серозни, така че съдържат ензими и след малко ще кажем кои ензими. Следващият вид жлези, които имаме, са малко трудни за произнасяне, те са субмандибуларни, субмандибуларни жлези, и те освобождават около 70 процента от слюнката. Както предполага името им, те са под мандибулата, което е долната челюст, и тези също са предимно серозни, но определено освобождават и муцинозен секрет. Следващата жлеза, която имаме, се нарича сублингвална (подезична) жлеза и, точно както предполага името, тя стои под езика ни, и създава около 5% от слюнката ни, и, както цветът предполага, тя предимно освобождава муцин. Освобождава някои ензими, но много по-малко, отколкото муцинозни вещества. И, накрая, последната жлеза, която имаме, която допринася за хидролизата в устата ни, се нарича жлеза на Фон Ебнер. Жлеза на Фон Ебнер, която освобождава по-малко от 5% от слюнченото ни съдържание, тоест много малко. Те са предимно разположени на върха на езика ни и специалното на жлезата на Фон Ебнер е, че тя освобождава ензим, наречен лингвална липаза. Лингвална липаза, както предполага името ѝ, разгражда липиди или, по-точно, триглицериди, и тези триглицериди биват разградени на свободни мастни киселини, както и на диглицериди или моноглицериди. Просто ще запиша DG и MG за диглицериди (DG) и моноглицерид (MG). Това прави жлезата на Фон Ебнер. И затова е уникална. Другите три освобождават, до някаква степен, ензим, който се нарича алфа-амилаза, който е ензим, който разгражда въглехидратите като нишестето, което е просто дълга въглехидратна верига, и го разгражда на по-късоверижни въглехидрати. Просто ще запиша тук "по-малки въглехидрати". Разгражда нишестето до по-малки въглехидрати, за да помогне с храносмилането, и, когато кажа храносмилане, трябва да обясня, че степента на хидролиза или степента на разграждане, която имаме, от тези ензими тук и от сдъвкването на храната е много недостатъчно за абсорбция на хранителни вещества. Единствената причина да имаме храносмилане от ензимите в устата е за вкус. Когато разградим нишестето и когато разградим липидите, това ни помага да оценим мазнините в бургерите си или захарта в кока-колата си. Но проблемът е, когато имаме твърде много захар в устата си, понеже устата предпочита pH от около 7,0, неутрално, но когато имаме много захар, както знаеш, има много хидроксилни групи, които са в молекулите глюкоза. Хидроксилните групи могат да бъдат киселинни и ако pH-то спадне до по-малко от 5,5 може да започнем да деминерализираме или да разграждаме зъбите си, поради киселинната природа на устата ти. Така че няма да забравям това следващия път, когато ми се припие кола.