Добър вечер! Здравейте, дали ме чувате? Да ви да, аз дали ви чувам? Да. Дали?
Чувамете, чувамете, Ади. Браво, чудесно, и аз чувам. Здравейте, хора, радвам се да ви видя.
Здравейте, колеги. Поредната ни неделя. Надявам се, че всички сте в добро здраве. и скоро ще пуснете и камерите, който може, разбира се, сега.
стояваме неделя вечер и повече сме рошови вкъщи, което е хубаво. Добре, колеги, аз съм на ваше разположение, заедно с Петя, може би и Даля е при нас, или ще се включи всеки момент. Така че, хайде да видим какво интересно ми се случва, как...
движите нещата по своята работа в нашата школа. Напредваме, предстоят много интересни неща още да ви разкажем. Вече почти сме приключили с основните параметри.
Започваме да украсяваме нещата, да стават по-цветни, по-динамични. Така че очаквайте още интересни неща от нас. Може би е време да...
да се оговорите за лични срещи с доверениците към средата на януари. Трябва вече да имате такива срещи, а може би след празницата, крайна сметка, зависи от свободното време на вас и на доверениците. Давайте, хора, дигайте ръка!
Може нещо да разкажете, не е задължително само да питате. Сега виждам, че Маргарита иска да запише. Маргарита, е необходимо ли ти да го запишеш?
Не. Добре, откажа. Не, може би си го натиснала бе, аз да искаш.
Аз исках дина ръка. Ама нещо не ми се получи тук. Слушаме те на линия си за повядай.
А, добре. Здравейте всички. Аз се прибирам отвън. Много е студело в София.
Направо е ледо. Да, да, да. Нека първо да споделя, че тази лекция, последната, беше много ключова за мене.
Смисъл такъв, не че другите не са ценно интересни, но тази някакси повече така ме провокира. Може би първо да споделя, когато говореше там за съпротивите в рода, да се разгледа родовата история. И при мен имаше такава съпротива, когато имах среща с теб.
Въпреки, че бях събрала информацията няколко месеца по-рано, аз до вечерта, до преди срещата с теб, я систематизирах. Даже така вътрешно се обвинявах. Защо оставих всичко за последния момент?
Но наявно и при мен има такава родовът съпротива. Това не е точно родовът съпротива, Маргарита. Това е твоята дисциплина и начин да покажеш отговорност.
към процеса, защото отиваш да говориш с родов терапевт. Съпротива е когато наистина има нежелани саботажи, които ти не можеш да предвидиш. Примерно, предната вечер дигаш температура, и да искаш не можеш да отидаш. Или пък ти се обажат спешно, че трябва да свършиш някаква работа, отменяш срещата.
Или пък идваш на срещата и в същото време забравяш много неща. Ти си ги описала, систематизирала, обаче аз те питам, ти не можеш да се спомниш или просто ти изкачва от главата? Защото един от въпросите, който родовия терапевт задава към края на срещата, преди да тръгнат обобщенията и терапиите, той казва има ли нещо, което забравих да те питам или пък ти знаеш, аз не съм стигнал до това да те попитам, което ти искаш да ми разкажеш.
Повечето хора, когато така им задам въпроса, не се сещат и след това пишат писма и се обаждат така. Това е саботаж, а не, че ти допоследно не си систематизирала информацията. Да, значи.
Съм се страхувала. Предалено имах някакъв страх от срещата с тебе от първата. Това е много...
Личната среща е му преди. Не си въпроса, защото искам нещо да кажа тук по този повод. Наистина много доверениците влизат с страхопочитание и страх, което за мен лично е необяснимо. Но явно има такъв момент.
Това е видимо. Не всички, разбира се ми да кажем, горе-долу 30-40% от доверениците идват и казват... толкова се притеснявам от тази среща.
И аз тогава винаги подхождам с малко хумор към нещата. Казвам им, аз няма да ви вада зъб, нито ще ви преглеждам генитално, просто се поговорим. Смисъл, наистина аз лично не го разбирам, защото в тези срещи емпатията е водищата, но те не го знаят хората.
И някак си смятат, че ще ги поставиш на разпит, ще ги поставиш на стълба на п... покаянието или нещо от сорта. И нашата работа е, понеже ти споменах, че си изпитвал подобно нещо, наистина е така, хората изпитват това и е много важно да подходите, да имате две-три реплики, в които да отпуснат обстановката.
Нещо, някаква шега, някакъв мейтап или аз казвам седни на стола на осадините тук, например. Не, всичко го казвам така, че човека да разбере, че тук е спокойно и всичко ще е наред. Другото важно, мисля, искаше да ви го кажа по време на лекция, аз ще ви го и кажа.
Много е важно обстановката там, където ги приемате да не бъде стерилна, да не бъде като лекарски кабинет или някакъв офис на администратор с много папки и с някакви такива неща, нали, сякаш там ще се провеждат разпити. Не като в стаята на следовата от полицията или на лекар. Трябва да имате намек за домашна обстановка там, да бъде комфортно, да бъде топло, светено. Да има някакви ваши неща, снимчици, такива работи, които да кажат на човека, тук нищо страшно не се случва в този кабинет. Да, благодаря ти, че намекна за това.
Още много ще ви говоря за срещите с доверенците, но това беше важно. Давай въпрос. Да, в мен лично имаше някакъв страх, леле, какво ли ще излезе сега тук, какви ли травми и неща. Значи, докато слушах лекцията, не искам да...
втори път от средата, последната лекция. И си спомних нашата среща, личната ми работа с тебе. Си делах сметка, че ти тогава, не го казвам като обвинение, напротив, срещата ми беше много полезна с теб и все още ми е много полезна. Си делах сметка, че ти не навлезе в много...
подробности за травми, обяснения, сега тук в твоя рът или какво си, или що си, просто маркира две-три неща. Сега, когато аз вече навлизам в тази тематика и сама си виждам доста букажи, доста така затлачени потоци в моя рот, стигнах до този извод и исках да те попитам в работата с довереника доколко се казват нещата в момента, когато си се срещнат. Аз току-що преди малко разглеждах една много хубава домашна работа, в която този въпрос беше много добре, даже преди да го обясна, беше много добре разказан.
Няма да казвам на кой е, защото ще ходите да преписвате, а всъщност се радвам, че го видях правилно, разбрано и написано. Индивидуални са всички срещи, има много чувствителни хора, на които ако им кажеш, има тежко убийство в рода, от се убийство виждам, то човек там остава на стола, просто се потриса, впечатлява се, почва да се байка и изключва тотално какво му казваш, какво говориш. Има хора стоици, които изглеждат такива. Покер фейс, да, нали, без някакви емоции, обаче също време вътрешно възприемат нещата много драматично. Трябва да знаете, че хората имаме една особеност.
Ние не чуваме всичко. Колкото и да сте старателни да обясните нещата, аз ги повтарям, потретвам, 4-5 пъти ги повтарям. И искам обратна връзка, за да разбера дали съме чули.
И почти винаги няма нормална обратна връзка. Ние чуваме избирателно всички хора, без включение, аз включително и всички вие. И нашите довереници. И някой път посланията, които искаш да им кажеш, те ги чуват, в момента не ги осъзнават и след това им излизат в памета.
За това подхождам индивидуално. Маркирам най-основните травми, най-важните. Имайте предвид нещо, което за вас все още не въжи и няма да въжи първите ви месеци и година. Аз работя с една, максимум две срещи с доверениците.
По много причини. Първо, мога много бързо да вида травмата. Това е благодарение на опита, който имам и на всичкото, което съм успяла да събера. Второ, някои хора успяват да се съберат във времето и аз с моите въпроси да ги събера. Но вие няма да можете.
Не се стремете да направите една или две срещи само. Със сигурност ще ви се наложи да правите повече срещи, поне в началото. А моите колеги, родови терапевти, които работят в момента, правят 6-7 все още, въпреки че с години работят вече. Все още трябват няколко срещи, за да може да се стигне до дълбочината на нещата за самия довереник. Ние ги разбираме веднага, почти веднага.
веднага. И можем да направим изводи. но за тях, за доверенците им трябва време стъпка по стъпка да ги заведете до терапият.
Затова работата с доверенците е постъпателна. И когато довереника седи пред вас, вие може да му кажете само най-важното и да му дадете най-важната терапия. Ние не можем да дадем цялостно 100% терапевтиране на родове. Първо, защото не можем всички травми веднага да ги разберем.
Второ, защото... Просто е невъзможно да се изпълни цялостната терапия. Дава се най-важното или по задачата, с която идва довереника.
Това е най-мъдрото. Да се тръгне в посоката, в която довереника иска да върви. Той самият, когато реши проблема, за себе си, разбира се, и за рода, той ще се досети, че има нужда от още неща. Втората среща не може да е само... По втория въпрос срещата не може пак да е само спомен от първите срещи.
Търсни с въпроси да се тръгне в посоката, с която той е дошъл. Много е важно, когато си тръгва от всяка среща, вашия довереник да остава с усещането, че вече работи по родовата работа. Аз давам един начален тласък с две-три неща, които трябва да се изпълнят. Повече да давам трудно става, когато повече от три неща.
Но един начален тласък в това той да работи по своите задачи. Лошото при мен е, че графикът ми е толкова пълен, че трудно успявам да взема две-три срещи с хората, но въпреки всичко, когато се налага, аз го правя. Но вие ще правите поредица от срещи с тях и постепенно ще изяснявате травмите ни.
Важното е общото усещане на човека, че живота се нарежда, живота е по-добър, той вече има повече идеи как да се справи с нещата, какво иска от живота. И е важно да си тръгне обнадежден, че е възможно да поправи това, с което е дошъл. Повечето пъти, 90%, това е така.
Той може да поработи в посоката, която иска. Има родове, в които каквото и да направиш, няма много добър изглед. Може би и това е страха, с който идва довереник.
Но това е много малко. Наистина има такива, но повечето хора... извинявате, повечето родове дават възможност да се работи и не е безнадежно.
Дори при тези, при които ние се усещаме безпомощни да помогнем, дори тогава вие трябва да му дадете следното много истинно твърдение. Родът е мъдър. Родът има своята сила и енергия и той постепенно ще подреди нещата. Разбира се, аз ви казах, родът е инструмента на Бога.
Бог подрежда всичко чрез този инструмент. Той наистина оставете нещата в ръцете на съдбата, на Бог, на Творец, на Вишата Сила, на Доброто и ще видите как полека-лека, след като вие сте променили отношението си към рода, след като в главата ви рода е подреден, всеки на място си имаме отношение към него позитивно, значи ще започне рода да се възстановява и да се оправя. Наистина имат много тежки родове, които са много затлачени и наистина им трябва време. време за да се оправят нещата. Но повечето случаи, много повече случаи, с няколко терапевтични акцента, вече може да се каже, че промяната в енергията на рода е значителна.
Така че, Маргарита, много е важно да дадем сила и вяра на човека и те са абсолютно действителни. Сега зависи от него и оптимизъм, разбира се, но повечето хора се тръгват от надеждени с ново мислене относно рода. Колко в дълго ще го задържат, вече зависи от тях Затова има друг като начало на вашата работа първите години да държите топла връзка с своите довереници, да им подсказвате още неща, за да може да ги държите в готовност да работят по родовите задачи.
Да, да отговоря. Тази топла връзка, ние ли ги търсим или те? Обикновено е разумно те да ви търсят, но вие предварително...
ги насърчете към това. Кажете нещо от рода, например. Примерно.
Ще очаквам да ми се обади следващия месец, за да видим как върват нещата. Да направим още една среща. Обикновено така. Аз ги насърчавам малко по-различно, защото не ви казвам, при мен графика е сложена, но аз им казвам обратна връзка искам от тебе. Също така, Календи ми спраща едно писмо, в което ги пита как е минало и какво са доволни.
Тоест, защото така ми е по-лесно да им отговоря. Но вие при всички положения трябва да ги насърчите, да ви се обадят или да направите кратка среща от порядъка на половин час, 45 минути, в която да дадете да видите как се развиват нещата, къде може да се допълни нещо, може някаква нова информация. Най-насърчително е следното.
Ако получиш нова информация, каквато е, да я молите, назначи си среща с мен, за да можем да сложим тази информация в геносоциограмата След обмислен... тя дали променя нещо. Така като им кажем на хората, а то това е абсолютно точно, наистина ги насърчаваме да продължат да дърсят информация в рода си.
Затова насърчавайте ги за обратна връзка. Естествено, те ще ви пишат или ще ви съобадят, за да направите втора и трета среща. И вече като още един вариант, още в момента, преди да си тръгнат, вие да си извадите календара и да кажете, ще те очаквам на 16 следващия месец, Тоест, вие да дадете още при раздялата следващата среща. Също така е хубаво да им дадете знак, кога родовата работа от ваша страна, насоките по родовата работа от ваша страна са вече достатъчно към момента. Ами към момента, то винаги е към момента.
В един следващ момент може да има и други, но в този момент хората ми казват, има ли нужда пак да дойда. Аз казвам, ако... Получите нови информации задължително, но ако това е всичко, аз ви дадах най-основните насоки и вие се движете по тях. И това наистина е достатъчно.
И друго искам да попитам, на мен лично поне не ми стана ясно, тези четири сценария, за които говориш края на лекцията, всъщност това ли са родовите травми? Не, това са сценариите, по които се развива следствието от родовите травми. Тези четири сценарии са от книгата на Марк Лолин «Не всичко започва от теб». Тази книга ви е фундаментална във вашето обучение. Заедно с «Синдромът на предците» и «Законите на любовта» това са ви трите книги, без които просто не можете да разберете нищо.
Така че оттам са тези четири сценарии, но те са абсолютно верни за нашата родова система. Марк Лолин е блестящ в изследванията на семейно-родовите отношения и за мен е Неговата работа въжи за почти всички хора по света. По някакъв начин той разглежда нещата не толкова свързано с народно психологията, колкото с общата човешка посока на нещата и е много добре разгледана, много добре показана.
Така че тези 4 сценарии са начин по който се развиват травмите. Има и други сценарии, но това са най-често срещаните. Почти винаги сме в тях.
Почти. А травмите са тези по Лис Бурбо, може би, петте травми или? Лис Бурбо изобщо не е включен в нашата разработка, въпреки че петте травми на Лис Бурбо са актуални, но те са на личностно ниво.
А тук разглеждаме малко по-дълбоко, не малко, а доста по-дълбоко нещата в родово отношение, даже не в семейно, а в родово отношение. Защото вие вече знаете, че близкото семейство е една малка част от рода. Ние разглеждаме в дълбочина рода четири поколения.
Много колеги съобщават, че не е достатъчно четири поколения и е така, но четири поколения е минимум. Това трябва да го запомните. Ние разглеждаме минимум четири поколения, т.е. може да разглеждаме и пет, и шест, и седем и често се налага. Стига, разбира се, да има информация и да можем да изведем необходимите изводи от по-старите поколения.
Много е важно... за по-старите поколения от 4 назад да прочите историческите ситуации в България. Много е важно. И иска с четане на историята от различни исторически източници, защото, за съжаление, историците не са на едно мнение по много въпроси. По отношение на социалната обстановка, по отношение на как се живеело в село, как се живеело в града, какво се е случило.
И наистина ви трябват много източници на информация, за да можете да направите изводи за 5-6 поколения преди това, което е средата на... 19 век, началото на 19 век, 1800-та година. Това е време в което трябва да четеме какво е било. Защото 100 години назад все още има спомени живи.
По телевизия давах една 100 годишна жена, разказваше за нейната мърска замква. Тоест 100 години е обозримо за човека. Даже 120 е обозримо. 4 поколения.
Но там назад не ни става малко сложно и ние трябва наистина да знаем историческите и не толкова глобалните исторически неща, нали, като войни, битки и такива. Това също е важно, но е важно там в мястото, където хората са живели, какво и как се е случвало и какъв е бил менталитета на хората тогава. Тяхното разбиране за живот.
Кое е било вярно, кое е било правилно. Да, благодаря. Трудно е. Трудно е, Маргарита.
Но още нещо само за Марк Уолин. и за неговата книга. В книгата е разгледано отношението с майката като фундамент на всичко.
Факт е, че и за нас, българите, майката е фундамент, наистина. И без това отношение, без да разгледаме отношението между човека и майка му, работата ни не е пълна. Това е наистина нещо, върху което ние специално акцентираме, защото това наистина е важно.
И самото отношение... майка-дете и в двете посоки или майка-деца вече ни дава насока за родовите травми назад. Точно по тези четири сценария на Марк Лони.
Изобщо тая книга искам да изедете с колиците, да се казва. Това ви е настолен учебник. Не съм си я купила още не, но ще си я взема.
Аз на времето я купих на английски. Четах я на английски, като вземате предвид, че... не ми е най-добрия език, с речници и така нататък.
Тоест, чета на английски, но много неща не мога да ги усвоя, както бих я прочела на български. След това я намерих в едни руски сайтове и я свалих на руски. На руски вече нямах проблем, разбрах я идеално.
Аз съм плакала, когато се ме чела на руски, защото нямаше още превод на български, защото просто виждах как се наместват нещата, как се накликват точно. И след това излезе и превода, който е много хубав, което е... ура, защото преводите на такива книги не винаги са добри. Тази е добър, много близък до истината и имаме късмет, че тази книга се преведе на български дик.
Наистина имаме късмет. А синдромът на предците и цялата работа на Ан Шуценбергер, цялата работа, за съжаление в България е преведена само синдромът на предците на Ан Анселин Шуценбергер. Тя е много важна, изключително важно, но... Анн Шотсенбергер има още няколко много фундаментални книги.
И е хубаво, ако ги намерите, който може да ги прочете на немски, би било прекрасно, стига да може. Разбира се, ги има в руските сайтове, на руски. Всичко е преведено на руски, който владее руски, но сега не можем да си купим книги от Русия.
То пък такива времена дойдоха, че това е трудно. Но аз оттам съм ги купувала, поръчвала и наистина. сега има школа на името на Шутенбергер. от нейни ученици създадена в нейна памет. Тя почина преди няколко години на много преклонна възраст, които работят изцяло по методите на Шотсенбергера, които са великолепни, прекрасни психологични методи за работа в семейство и рода.
Много нейни открития са много важни и съществени. Както виждате, школите по света са много и всичките се кореспондират. Важното е ние да вземем най-доброто, да го осмислим, Да видим дали въжи за нас, а то... където общо човешко въжи винаги, и да намерим нюансите, които ни отличават.
Това е много важно за нас. Вече като българи, ние сме малка нация, но за нас е важно да си намерим нюанса и в този нюанс ние да работим, да сме сигурни в това, че тук при нас е така. Така че задължителната литература, моля ви колеги, наистина е задължителна, не случайно се нарича задължителна литература.
без много четене няма да мине. Аз и до сега чета непрекъснато. много книги, за да поддържаме нивото на знанията задължително. А пък Берт Хеленгер, той също е от задължителните автори. Така нещо Товчата пише.
Да, Елина потвърждава. Добре. Маргарита, имаш ли още въпроси?
Не, не, благодаря. Аз много ти благодаря. Сега е Христина, заповядай Хриси.
Здравейте на всички. Аз искам да попитам за четирите сценария, вече се застъпи темата. Миналият път каза, че има и изключения, които били могла да ни споделиш какви са.
Тези сценарии, те са, точно както ви казах до момента, общо човешки сценарии. Тоест... Независимо къде си и какъв си, вървиш по тези сценарии, защото връзката с майката, чисто биологично момичета, чисто биологично, понеже детето е в майката доста време и после доста време зависи от нейното хранение и така нататък да го храни, да го държи живо, въжи за абсолютно всички човеци и даже за голяма част от висшите биологични видове в лекопитаящите.
дори в... голяма част за тях. Така че тези четири сценарии са изведени от фундамента на човешката история, на човешките взаимоотношения, на отношенията майка-дете.
Там, където обаче има силна родова травма назад, силна родова драматична конструкция, като отце убийство, брата убийство, дете убийство. Страшни зверства назад. За съжаление, в нашата история не само имаме изключително тежки ситуации.
Човешката история е списана с такива страници. В някои много специфични родове се излиза от този сценарий, се влиза в различен сценарий, който е свързан с бащата, свързан с двамата родители, извърската между тях. Ако трябва да кажем за някаква българска особеност...
при тези сценарии, това е, че при нас бащата е също така много важен. Значи, ако сложим една степенуване, майката и бащата за нас българите са почти на най-съща позиция. Почти. За нас бащата е светия дух в къщи. Той е светилото в дома.
Майката е тази, която, разбира се, води сценариите с децата, но бащата в нашата родова система е почти винаги в същия порядък като майка. на някои места може дори и да я надмине лекичко това отношение. Което е много интересно да се изучава, защото, както ви казах, ние сме свързани биологично с майка си, по различен начин, отколкото с бащата.
Сега малко избързваме, но следващата статия, която съм подготвила за бащите и която ще излезе в доктор, е намекла ми за това, за това отношение. Защото сега написах една статия за отровните майки. която изглежда, че има така, доста хора са се замислили по нея, но следващото, което мислех е да напиша и за бащите, защото това е много важно и вече ще излезе, може би, след нова година тази статия, но искам да ви кажа, че бащата в нашата система е също вид сценарий. Той също, отношенията с баща ни се движат по определен тип сценарий.
Не може българина да е отделен от баща си. Просто Тези хора, които са отделени от баща си или се препокриват с него или застават на позицията, аз съм бащата в това семейство. Ние имаме такава народна психология, че когато бащата го няма, той поръчва на сина ти си сега този, който е мъж в семейството. И поради това някои от сценарите са свързани с бащинската фигура в семейството.
И вие ще го откривате. тези изключения, ще ги намирате. Но сега нали сещате, че да стигнете до изключенията, трябва да минете през регулярните неща. И регулярните са много повече. Аз обещавам, че ако се досетя за конкретни случаи, ще ви ги разкажа, Христина.
Сега просто в главата ми не мога да се сетя за конкретен случай, който съм открила по-различен сценарий или вариант на тези сценарии. Може би ако Петя нещо се досеща да каже, В момента не мога да се сетя така в случай, но... непременно следващия, който го открия, ще ви го споделя. Аз и това правя. С моите колеги и студенти, ученици, които работят и които не са толкова активни.
Споделям откритията такива, които имам като лау моменти в моята работа. Те не са малко. И те също споделят.
Ще ви разкажа конкретно веднага, що има стигна на такъв случай. Просто в момента му свети. Имаше друг въпрос, Хрис?
Не, благодаря. Всеки случай е интересен. Всеки случай е интересен.
Факт, че няма нито един род, който да ми е бил скучен на мен. Факт. Абсолютно. Човешките истории са уникални, но много интересно как тези истории са разказани в книгите и в филмите.
Просто е фантастично. Как тези истории са разказани в филмите и в книгите. Тоест, излиза, че ние всички напрекъснато оповтаряме, за да се терапевтираме. това откритие, което съм направила с моите колеги от първите випуски че всичко, което гледам и ни е интересно като филм, като книга като сюжет, като драма театър или опера даже. Всичко това всъщност е лечение на родови травми.
И наистина, като го откриете и вие ще се възторгнете колко интересен е живота и как творецът е поставил нещата в едни... Как ни е дал всички инструменти ние да се лекуваме. Както казват билкарите, сигурно сте чували, за всяка болка има...
За всяка болест има билка, казват билкарите. Аз съм абсолютно сигурна, че са прави. И ето аз ви казвам за всяка... За всяка травма в рода, за всяка мъка в рода има създаден терапевтичен модел от самите нас.
Така че, аз ви обещавам да ви е много интересно и да се занимавате с това. Няма скука. Добре, благодаря и на е сега, и на заповядай.
Здравейте! Здрасти! Здравейте!
Аз исках да попитам, освен за сценариите, които като ги намираме, естествено, как да ги репевтираме? Ще имаме ли това, как да ги помагаме? Няма смисъл от тази школа, ако аз не посвета поне няколко лекции на терапии.
Защо? Да, защото терапията е една от най-важни неща. Сега се учим да виждаме и да ги диагностицираме нещата, да ги сложим.
След това ще ви дам няколко. Много важни и много категорични терапевтични подхода, с които аз работя. Областта на терапевтирането има вече много варианти, много начини да се случат нещата. Аз работя с 5-6 неща, на които ще ви науча със сигурност и ще питам за това, ще имате домашни, ще ви спитам.
Тоест терапевтичната чаша я разгледаме много подробно. И разбира се, има и терапии, които аз много уважавам, но не прилагам, не защото не ги харесам, а защото не съм най-добрата там, а когато аз правя нещо, искам наистина да го знам какво правя. Т.е. ти можеш да си отличен лекар-автомолог, ама не правиш хирургични операции, защото не всичко можеш. Така че нещо подобно ще ви, даже ще ви насоча към други такива терапевтични подходи, които съм виждала много успешно да се случват.
При мои колеги, при други терапевти, особено втората и третята година ще ви насоча към такива курсове, в които ще допълвате терапевтичната си палитра. И за диагностициране също, но и терапевтичната палитра ще я допълвате и самите вие може да направите такива открития в отношение на терапията, които са полезни. Но ако забелязвате и четете тази задължителната литература, за която сега ви говорех, там диагностиката е акцентирана, дори и в психобиологията, другата наука, за която ще ви говоря. Терапевтичната част е много слаба или почти не е застъпена, а има такива терапевтични подходи, които само един подход се дава, само един единствен. И само на него се разчита.
И дори той да е много мощен, примерно като хапчето аспирин, да кажем. Аспирин е много мощна лекарство. Доста неща поправя, да кажем. Или пък антибиотици. Също много мощна група лекарства, които много неща се справят, но има и неща, които само с това не стават.
Това е все едно на всяка болезн, да даваш аспирин или да даваш антибиотик. Има неща, които не стават с това. Така, че и тези школи са малко странни за мен, който разчитна един терапевтичен подход, памбабил, той много мощен.
И за това ще ви говоря. Имам още много да ви приказам за 2 януари, февруари. Чак март месеца и да ще мълчи, а вие ще говорите и това е много важно за вас. Другото нещо, може ли, например, в един човек или, например, имаме довереник, да речем, и в него откриваме повреден поток на здраве, следователно повреден поток на късмет. Всички потоки да ги диагностицираме едновременно като блокиране.
Всички едновременно. Има. И този род залинява много мощно. Този човек, към който са спрени потоците или семейството, към което са спрени потоците, те просто се унищожават.
Даже можем да фиксираме момента, в който това се случва. Примерно случва се дойде довереник и ви каже така, бе до 2015 всичко беше нормално горе-долу, нали? И оттам като се започна и почва да изборява, то умря, а не умря, да ли те се разболяда и сякаш наистина се изсипва един чувал беди върху хората. Естествено, хората смятат, че това е урочасане, магия.
Всъщност това е резко прекъсване на потоците и там нашата работа е да разберем защо. Не се изключва, че има и външна намеса. Някакъв път потоците могат да бъдат отрязани от външна намеса.
Абсолютно. Това е безспорно. Могат. Но слава Богу не толкова често, колкото хората им се струва, че се случва това.
Много често има външни причини, но много често има и вътреродови причини. Обикновено, ако сте чали Шотсенбергер, ще сте стигнали до идеята за синдрома на годишнината. Има един ключов момент в рода, който всяка се счества едно като годишнина с определен вид травма и когато 3, 4, 5 пъти се случи и тя травма не се решава, в един момент тя става фатална.
И това може да прекрати отодсите на истина. И всичките. Защото аз как да питам, понеже когато аз съм учила магия, практична магия и тия неща, когато сме ги върху тия неща, но по принцип във Вселенските закони казват, че няма как да има външно въздействие.
То наистина е така, ако няма причина. В смисъл, не можеш ти да решиш, че Иван... Нямам как да гаване в Руда. Напротив, точно в Руда, ако искаме да потвърдим това, което кажеш, точно рода гледаме, защото там се потвърждава 1000%.
Наистина така. В права си, в практичната магия, това е което се учи. Така е. И в рода е едно от местата, които това абсолютно се потвърждава. Много хора смятат, че им е направена външна магия, защото някой е бил лош или е искал техен имот.
Това са поводите. Глобалната причина е, че винаги има някаква причина назад, която дава възможност това да се случи. Регината е един от...
тази пазителката на рода, пазителят на рода е единия от живите хора в рода, които могат да видят къде е това нещо, къде се е случило това нещо. И то не да го видят с очиция, да го съобразат по какъв начин това се е случило и те знаят каква цена се плаща за това. Чекайте, сега се сещам моя колежка родов терапевт от първите випуски наскоро ми разказа за следното нещо.
не и на довереница, която работи за дете с съпруга, вече няколко години. Доверницата след не знам колко неуспешни опити за инвитро успяват най-накрая и тя вече е бремена към последните месеци, 8-9 вече, шаража, което е значителен напредък, защото имат много неуспешни опити. И точно сега, в 8-мия месец, тази същност за това ми потърси и колешката, да беше много изненадана. В 8-ия месец бащата превърта.
Просто откача, наистина откача, развива нещо като циклофрения, с много така драматични отклонения в психиката, което разбирате ли, майката е напреднала бременност, детето чака, но чака, но не знам колко пъти, изтрада, но платено хиляди пари и така нататъка. И изведнъж това се случва на бащата. Себе още вметна, че не са женени, но защо и как няма да ви разказвам, защото е дълга история.
Така, както и да е. И доверницата, разбира се, се обажда на моята колежка и казва, защо сега пак това? Тък му вече някак си решаваме нещата в семейство и извинява се, се повява това ужас. И тя ми се обажда и ми пита какво да ѝ кажа.
И ние с нея седнахме, разгледахме скицата на бащата на рода, на момчето. И няма никакви признаци, дори бегли за да се случи психическо отклонение. Защото те се виждат, тези за психическо отклонение са много ярки в рода.
се забелязват. Няма, тя ви казва, аз ли не ги виждам, кажи ми, какво правим. Всъщност се оказва, че когато се концентрирахме върху идеята, колко струва това дете, ама не в хилядите пари, които са дали на докторите и клиниките за инвитро, не в часовете, в всичките тези хормонални стимулации, които преживяват и така нататъка. Рода трябва да плати. Това дете не е планирано.
Това дете го няма в рода. Руда няма право в момента в това клончо да има деца. Обаче, понеже медицината успява, хората много се молят, имат голямо желание, не са отказани и така, антатака. Те трябва да писват.
Руда трябва да плати. Тук трябва да има някаква валута, в която да плати това, което се случва. И това е валута, която е избрал самият баща, забележете.
И той се здобива с едно тежко окъра, което, ако попаднат на добър лекар, ще го приглуши и ще може да се живее почти нормално. Но, интересно, валута е избрал рода. Той може да унищожи бащата, обаче, напълно. Защото, като няма право на живот тук, той ще се появява тук.
Което означава, че не всичко и на всяка цена трябва да бъде преследвано. И това беше изгода, който дадах на моята колежка, която е много упорит човек и много иска да помага на хората. И аз ви го казвам на всички вас, защото мнозина от вас са безкрайно добри хора и наистина искат да направят всичко възможно.
Всичко възможно, както вече ви изяснявах в предишни лекции, е много лоша политика. Трябва да направите това възможно за вашите доверници, което те са способни да платят, което те са способни да изплатят като родова валута. Аз казах да успокои жената.
Твърде вероятно този човек да получи лечение и просветление. Разбира се, лекарите казват от напрежението, от очакването, имат си техни обяснения, те са резонни, но факт е, че родът не може да позволи нещо да се случи, ако то не е заплатено с необходимата валута. Защо ви го казвам това?
Не можем да предвидим какво ще каже родът. Т.е. ако смятате, че ние имаме някакъв инструмент, с който да предположим, че този баща ще стигне до това, не.
Поне аз не ги знам тези инструменти. Ако има, аз не ги знам и не ги владея. Това е едно.
Така че ние не можем да кажем такова нещо. Но когато виждате, че някой много упорства да стигне до някакво решение, много обикновено за деца е, но има и други варианти, които искат хората, непременно, непременно. Примерно, непременно сина да Когато видите, че става много тежко, вие трябва да му кажете на този човек. Това може да се случи. То може да се изработи в рода.
Може да наистина да го измолиш и ще дойде това, което искаш. Но ти трябва да си готов да заплатиш валутата. И тогава можете да им помогнете, като вие предварително им напишете платежно.
Ние не знаете какво рода ще иска, но вие може... Ние имаме предварителни чекове, които можем да им дадем. Тоест, например, обиколи, примерно, само примерно ви казвам, защото всеки случай е различен.
Виждате, че също вярва с един набожен човек, който вярва. И му казвате, това лято ще отидеш да спиш в 12 манастира. Тоест, той трябва да даде от себе си нещо.
Виждате един човек, който, примерно, изработва играчки. Казвате, ти ще дариш на 10 деца играчка от себе си, ти лично ще я направиш. Тоест, вие трябва да напишете някакъв чек за него предварително, за да може той да... да даде това, което е необходимо, за да получи това, което живее.
За да спазите закона за баланс. Иначе, да кажа мое наблюдение, не ви ангажирам с това, но понеже работя с много хора и напоследък ми прави впечатление, че има определени хора, които се вижда в предишния живот, оставяне на дете или непоемане на сегашно, първо оставено и подлагат жените си на постоянно инвитро и жените страдат и си мислят, Чет! те са тези, които не могат да имат дете.
Новата система, в която живеме в новата епоха, може ли да смятаме, че хора, например, мъже или жени, които имат едно живо, здраво дете, което не поемат ангажименти, а се мъчат за инвитро, че няма да им бъдат дадени. Чакай сега да видим дали правилно те разбрах. Дали ако имате едно дете, трябва да се борят за второ чрез инвитро? Да, например, имате едно дете, Трябва да бъде родено от гледа на младите. Не можем да кажем това.
ангро. Трябва да се разгледа рода конкретно. Виж сега, ние не сме стигнали до фракталните числа.
Някой път не е изпълнен фрактала на рода, трябва да се изпълни. Могат да дързаят. Спокойно могат.
Не, не, не може да се каже така. Защото това ми прави впечатление, че много хора, особено мъже, които, например, имат си в едно детенство първи брак и във втори брак се подлагат на... подлагат жените си на инвитър второ, трете.
Аз го наблюдавам наократно, но това е защото фракала пред чахна е изпълнена за фракала. Предстои да ви разказвам. Но новата тема не позволява. В смисъл, вече не са толерантни така, както бяха едно време. Това искам да кажа.
Вижте, в смисъл, епохата вече е друга. Имаше едно, не си си изпълнил да към него тръгваш, затрупаш друг дълг. Разбирате? Хващате ли им мисълта? Има някаква нужда да се задълбочи дълга.
Да, защото това ми прави впечатление. Това са поне повече от 15 човека, при които го наблюдаваме. Това се засича номерологично, астрологично и отделно. Историята е най-същна.
Значи, броя на деца не е свързан с дълга към тях. Това само искам да ти кажа. Да.
Новата епоха изисква различен дълг към децата ни, но мнозина от нас не са стъпили в новата епоха. Новата епоха е напълно Предела сме на гранично състояние сме в момента. Ако за някои проявилата в новата епоха са, други остават в старата и двата свята се разделят. А в старата епоха дългът не е същия.
Така че за новата епоха ще правя сипове, обещава съм всички момичета и ще говоря по този тем и много. Но предстои ви да разберете една много интересна зависимост в рода, която се нарича фрактал и за която рода също... търси да изпълни, но затова още не знаете, не бързите скоро. Ако не, тази связка вече ще ви раздворя за фрактал. Искам да ви видя домашните за четирте сценария, защото фрактала също е тежка тема, сложна и не искам да ви давам едно след друго две много сложни теми, за да можете да си изпълнете полекичка, да стигнете до нещата, но ще го разбереш това и тогава пак ще ме питаш за да си продължим разговора, ако желаешь.
Аз съм с четирите сценария, това знаеш. Има и 4. Възможно е. Маргарита е гледала някакъв интересен филм.
Кой ли е тън? Много филми дават. Аз няма филм, който да не виждам родова история. Сега, верно, че професионално се скривявам, но даже и някакви много глупи филми за роботи и оралти, дете на мен не ми харесват. Не виждам родовите истории вътре записани.
Дали има кръвосмъщане след като едни от героите се ожениха? Ими, сега ти знаеш, можеш да сметнеш степени на родство, Маргарита, вече си опитна. сметни и кажи има ли кръво смешение или не, след като си гледа във филма.
Пети казва, ще става по-задълбочено, естествено. Да, тъпърво ще ви разкажем още интересни неща. Добре, сега Елина, заповядай как е съпруга ти, възстанови ли са? Ами, той успява да попадне на почния ли кръвър в петък.
Не знявам, ако има ясно, че бе българ. Та се оказа, че има започване на левия бъбрек и камъни в пикотични михури в бъбрека и така сега на фибиотици и на неща. И моя един въпрос беше твърден точно с това. Когато говорим, примерно, пред него за левия бъбрек, тук можем ли да предполагаме, че става въпрос за майчената линия или не можем така да ги отдиференцираме? Правилно задаваш въпроса, предполагаме.
Можем. Лявата половина на тялото отговаря за майчините ни, тревоги майчиния род, дясната за татко, но също така горната половина на тялото за бащата, от кръста нагоре за бащата, от кръста надолу за майката. Но това разбира се са условни неща. Много зависи твой съпруг и изобщо всеки човек дали е дясно пишащ. Ляво пишащ.
Ляво пишащ. Тогава за него е обратно. Лявото стъпно отговаря за бащата, дясната за майката.
Да, добре, така значи се намества, защото от бащината ли не има и други с някакви бъбречни проблеми. Сега аз ровя, ровя, да. Значи при ляво пишетите хора, не пишето не е правилно ляво пишете сака, защото някои ляво пишете пишат с дясната, защото така са ги научили.
Тоест, когато по-умела е лявата половина, когато е активна лявата половина, едно време децата са ги карали да пишат с дясна ръка всичките и за това някои са се научили, но всъщност са левичари, както се казва. За левичарите половинките са сменени. Вертикалната е за половинки, иначе отново долната част е за майката, горната е за бащата. Но лявото при тях е баща, дясното е майка.
Добре, знаш, така ще се понамести да търся там малко по-долу. Напълня да ви кажа нещо по темата от сряда. Когато влиза при вас довереника, някои хора са изкривени, включително и аз, леко висат вляво или висат в дясно.
Не знам дали се забелязва, просто едното рамо малко по-низко. а коцукат леко или влачат единия крак леко, незабележимо, не е така фрапантно. Можете да видите обувките в коя посока са изтъркани отзад, защото това говори за коя травмата, в коя родта е първична, в лявата половина при майка, дясната при татко, но трябва да сте убедени, че не са левичари, за да може иначе да обърнете полюса. И това може да наблюдавате, когато са при вас.
Добре. Добре. Нещо друго исках само да споделя, защото видях, че няма много ръци, ако е интересно за всички.
Първото, което се сетих, беше като прочетил за злът на предците и забелязах, брат ми беше държава в тайна, но сподели тук преди известно време, че миналата година, май месец, му се случила катастрофа. Там един световар е чакал в колата. Той е мислил да бъде с мотора, ама е решил да е с колата в последния момент, а по-добре. И някакъв човек с кола удря, друга кола, когато се завърта, удря него и много тежко е поспрядал с щупено покаляво рамо. Операции са наложили в Америка за хиляди долари.
А кой ще го разказва? За кого става въпрос? Братче. За братче. Да, братче.
Това му се случва и така на Светофара. И аз прочитах тая книга и видях, че билтък му навършил 32 години. А баща ми преди много години караше камион и го беше паркирал през къща на един байер и докато нещо ремонтира, камиона някакво дяло пада, пуска на скорост Камеона тръгва по леса, той го гони.
Успява да влезе до половината в камиона, завърта вулана да не се движи полицата, боска го в един стъп и стъпа му прическа чалото, като му чупи лявата ключица. Тук е нараняване на левия бял дроб и погледне в същото място, като това се случва няколко месеца преди да навърши 32 години. На същата възраст.
И викам, а дядо ми, питам баща ми, дядо ми нещо има ли нараняване на рамото? Абе, вика, знаеш ли, той са страктора нещо, но са беше сучил. Вика, но колко години е бил?
Абе някъде на 30 няколко, не може да се спомня, викам на лявото или на дясното рано. Той вика, еми, ще го видя на снимките, аз го видях на снимките, наистина, приведено му е рано. И този синдром на годишната наистина се има нещо, което не е истина.
Това е откритие на Аншо Ценбергер, за което аз съм просто, нямам думи да го кажа, толкова е точно, но това се потвърждава непрекъснато, този синдром на годишнията. Така е, наистина. Правилно се забелязава сега. Някой път се повтаря не на пълен цикъл, а на половинка.
Но това ще ви го разкажа в някои от лекциите. Тоест, ако 32 години е цикълът, в който се случва при братите и бащата, може да се случи на 16-та година. И след това на 8-та. Тоест, понякога цикъла се разделя на две.
Това е също е възможно. Това е вече последствие. ученици на тези, които го откриват, допълват и това, и той, и това се случва, наистина. Но в рода това са белези, които означават, че човек е недостатъчно емоционално, по закона за емоциите, недостатъчно емоционално е преживял това, което му се е случило. Страх, обида, вина, че си бил там в това място, че си допуснал нещо такова, може да са все още живи.
И потомък, който съобщава за тази емоция, отново минава през травма. Това е по-закона за емоции. Тази синдром на годишната, трябва да допълним, защото съм бъргер, нали?
Защо е така? Защо е този синдром на годишната? Не е достатъчно емоционално, защото някой казва, но ние го знаем, ние с него забравили.
Не е достатъчно да го знаеш. Трябва емоционално да си го вече окрутил в себе. Тоест този нямаш никакви...
тежки емоции, свързани с тук. За това са и разказвани. За това има терапевтични приказки, терапевтични разкази, филми и така, защото това е терапия. Разказът е терапия и за това се разказва и нашия народ прави следната терапия.
За това, като говорим за терапевтичните подходи, вижте, когато, знаете, че когато някой катастрофира и оцелее, се дава корбан. Нали го знаете? Нашия народ, в нашата практика на ръната, това е много популярно.
И той пак по този начин да се припомни, че за малко не си дал жертва и че си се откупил по някакъв начин и чрез коробана ти задълбочаваш откупа, тоест ти наистина продължаваш да се откупваш. И за да не се повтаря синдрома на годишената при следващите и за това се дават тези коробани, раздавания и проче. диагностично ще учим и още по-задълбочено как да разпознаем от коя страна идва травмата, защото аз още малко съм и така. Ама вие бъде, че знаете закона за огледалността.
Да. Не, има предвид. Например, когато моят родчик, като го разглежда на терапията, каза, примерно, че на баща ми по майчина линия клетва има и аз това все още не мога да налигедайки да си, не мога да разбера как разбраче от майчината ни от бащината линия. На свекърна страна те имат сега инфаркта и още са чудеса. Как разбра, че точно на свекърна не е на свекърна?
Защото по-ранно поколение може би е разказало за травма, а другия род за да го гледа е минал в следващото поколение. Обикновено така се разбира. Но пак не може да кажа в кой от двата рода е съвсем първичната травма, защото по-предната може да оглежда. Тъй, че по това се познавам.
Кое е по-предно? Вижте! Попредното поколение разказва за травмата, следващото е оглежда в другия род. Кажем, дядото са го ограбили, пък на тебе, примерно дядото на съпруга е ограбен, някога самозелен всичко, а в твоя род при майката и бащата става тази история.
Сега се оглежда двата рода в травмата, но през едно поколение. Няче първично. Ама както, избираме, че не е примерно на прибавата. В още по-предното поколение ние разглеждаме 4, максимум 5, до където стигнем.
Това за нас. Това не е първично. Първично е за нас първично. Тоест ние го виждаме там за първ път в рода. То може би и го има в 6, 7, 10 поколения по-рано.
и със сигурност може да го има, но не мога да стигам. Да, и ще има разгледаване назад. Но може би не се задава правилно въпрос. Сега, примерно, мъжът ми се страмо по-малката се ожени за ром, който си е той по-българен българ, пинали, говори се всичко така, така, обаче циган е, трудно го преживява, всички така, така.
Ето това е лечение на Трамп, ето това е осъзнаване, че в рода може да влезе човек от този народ. Сега, тук вече има други аспекти, които може с един довереник в този порядък да се кажат. Циганите са народ на огъня. Те са народ разрушител, създадени със специална Божия повелие и със специална Божия протекция.
Така че, може би вашия род има нужда да излекува някаква травма, свързана с стихията на огъня. И затова му трябват хора от този етнос. Защото сестрата на мъжа ти, като се явява на тебе зълва, зълва ти ще има деца от този човек и вече във вашия род ще влезе тази кръв, т.е. работата с огъня влиза вътре. И съответно битката с въздуха.
Ромите са народ, който е близък с огъни и много се бидат с въздуха. Чували ли сте тази ромска приказка? Така да е израз. Слънце да пече, дъжда вали, времето да не се разваля. Тоест, вятър да няма, защото ще им дигне катуня, дали?
Палатките. Тъй, че стихията на въздуха при тях е враждебна, стихията на огъни е по-близка, по-разбираема и те са имат в себе си повелята на разрушението. Това са малко народи, които имат това. За ромите трябва да специално да ви говоря в някакъв от лекциите, защото има много при нас в България и нашата колаборация между българи и роми е много важна. Много важна.
Много важно. Много си мънкам тя, как родих сеганета да видиш ти. Що ви казах?
Не знам, някак се самото това мърляво понещото всичко... тая паница не мога. Много логично обяснение има всичко, което е интересно да се знае и да го имате предвид.
Никога няма да се разделим ние от тях. Никога. И никога няма да се преплетем до край смисъл да се претопят те сред нас или ние сред тях.
Ние ще останем два народа, които са много свързани с взаимна история. С взаимни неща. Защото ние сме народ съграждащ. А те са народ разрушител. Ние сме като иниян.
И сме абсолютно вкарни, ето така, едни с други. Не можем едни без други, реално. Но това е много интересна тема.
Ще се опитам да ви разкажа, ако не успея по лекциите на някои от неделите или на някои от супервизиите. Ще ви разкажа. Но циганската нация е много важна за българина. Не само, но за българите специално. Тя и Шуценбергер пишат за тях книгите.
тя пише и за арменците и за други нации, които наблюдава. Но имате работа с циганския род, което е важно да го разказваме. Да, то много интересно стана, защото когато бях на терапия пред мен и ти ми казват, че от страна на баща му има цигани в пруда, ние може би месец преди това, накарах сейкър ми и звали там един албум с разни стари рождави снимки, но много стари. И неговата пра баба на мъжа ми, пра пра баба му, снима ли се тя черно-бяла снимка, като циганка си вглежда, нали?
Самите черти. Мъжът ми казва, а, викат с баба циганка. И свекър ми наклаща циганка. Аз казвам, без слънце, де, много време хората на полето така изглеждат по-ненеми кожи ден.
А те викат си бинката с баба, бе. Как се казва? Бабата не знае. Никой не знае.
Включително дядо му на мъжа ми, което е неговата баба. Много странно да не се знаеш на баба си името. Втората е, че дядо си знае как се казва, ама баба му баше не знае как се казва. Точно баба му, много странно.
Някакси като забуляна в тайна тая жена как се е правила. И наистина най-вероятно тя си е ромка и золата. Съгурно с предположение, че зълвате са жени за ром, има си история в рода, която трябва да се види.
Това е припомняне на тази забравена жена. Да, много тайно там, в Котолено. И знаем за тайните, всички сме наясни. Добре. Елина?
Много бързо да ви кажа, може да ви е интересно, за мен не ми е интересно, но време като учих биология и в университета, самото оплождане как става е ециклетката като се отдели, като има сперматозоиди, които са навлезли във Българището, за да намерят сперматозоидите ециклетката, ециклетката отделя едно химично вещество, което би привилежа положителен хемотаксис, се казва. с едно просто и скъпно мерезма някаква, да кажем, и към това да разберем, а наляво трябва да ходим и тръгват всички наляво с таба да търсят ецикета. И когато стигнат до ециклетката, един там, тя си го избира някак, не знае но как все още, влезе вътре и тя затваря, образува веднага една като мембранка и не позволява никой друг да влезе вътре.
Понякога може да вляза в банан, но много рядко така. И при много двойки, които имат проблеми репродуктивни, те си имат ециклетки, имат спиратозиди, всичко е наред, но ециклетката отделя вещества, които отблъскват сперматозоидите. Винаги съм се чудила, защо този сперматозоид на този човек с друг мъж ще положи тален хемотаксисъл и ще го привличат. Но при този мъж с тези сперматозоиди, отрицателни хемотаксисъл, с пикани, които отблъскват сперматозоидите, още не трябва да я търсат. И тук вече, може би, родовата енергетика, всъщност, се намесва и биологията и това, което ти говореше.
Често е липсе на огледално свръбване. Да. И сега тук вече въпроса може би с това инвитро и това, защото те насилават, инжектират спирнатото, идват вътре, взбъртане, оплождане. Тук е, но във вече както? Също тези неща, като няколко не оцеляват, но не ни става и ни не продължават.
Повечето пъти не оцеляват, но имат и успешни случаи. Между време, но от инвитро до инвитро, родителите променят нещо. Те обмислят нещо, напредват в съзнанието си.
И това има значение. И рода върви, той не стой. фиксиран. И това също има значение.
Но опитах се да разказвам това, за което и ти говориш, да споделям такива родови неща с тази фундация Искам Бебе. Но сам са тотално затворени за тези идеи. Аз мисля, че ние може да им бъдем много полезни. В най-добрия смисъл на думата е да можем да работим в тази посока.
Но те са съсредоточени само в това да се събират пари за... асистирана репродуктивност. И това е.
Може би някой от вас ще направи нещо с фундациите, с които ще може да се помогне и по нашият метод, който е ефективен. Днеска една от колешките от втори випъл се похвали, че има родонавча родено след терапия и ние всички сме много щастливи от това. Това е прекрасно, че ни се случва.
Добре, благодарите, Елина. Сега е Тони. Тони, не си на банкет.
К'во става? А, на банкет съм. Той мъжа ми даже очиди, аз след уродите отивам. Айде, давай тогава. Да.
Аз исках да споделя нещо, което касае затриването на род, в който членовете са направили нещо много ужасно. Нали си говорихме за такъв момент в рода? Повечето, които не познават мъжа ми, той се казва Ради и има първи брак. Първата му жена почива на 25 години от аневризъм в мозъка. Интересното при нейния род е, че баба й по майчина линия е била една от най-дълги.
Нещо, когато не трябва да се казва, майчина спира интернет. Трябва да си пази тайната. Нали, виждате ли какво? Тони, нещо приказвам.
А, значи, бабата по майчина линия е била в отряда Антони Вановци, една от най-действащите лица и след това става нещо като първо лице към милицията в Пловдив. Има и чин съответен, аз не го запомних какъв чин е. Това, което исках да разкажа е, че заради тяхните действия и безчинства, те са били много, какво се получава след това в рода?
Руда се затрива, както ви казах, нейната внучка почива на 25 години. дъщеря и почива преди внучката ѝ, а другия ѝ син е женомразец и алкохолик. И няма никакво продължение.
Просто тотално затриване на този род от нейна страна. Това е тежко осъзнаване. Когато разбираш, че цялата родова енергия е употребена за нещо, което не се толерира. И общо човешки поем...
Няма как да се продължи. Да, и интересно е самия род как приключва заради действената на един или два мъчленове от рода. Да, но те не са просто някакви действия.
Вероятно, предполагаме, без да сме сигурни по никакъв начин, че тези хора са убивали мъчива, измъчвали някакви. Разбира се, когато някой е измъчван, цялата му енергия на измъчване я проклина. Аз даже днеска чух разказ, че са изкормили бременна жена.
То беше случайно. Аз знам, че няма нищо случайно. Просто днеска ми е... Си говорихме за Антон Ивановци и ми казаха как се изкомвърли време на жена.
Та като слушам историята, едва не е била една. Да. Просто родът не може да продължи да създава хора и деца на тези, които не осъзнават, че са нарушили законите на човечеството, не само на рода, а и за общо на хората, на доброто, на любовта и всичко. Да.
за това, вижте, както ви казах, рода е инертна структура, защото е голяма. И никога възместо не идва сам. Най-рядко всъщност идва върху човека, който прави за луна. Но винаги, когато правиш нещо в този живот, колкото и да вярваш, че си прав, но някой страда, умира, виждаш го, че те проклина с цялото същество от това, което му причиняваш, трябва да знаеш, че най-вероятно ще удари върху внуци и правнуци, ако е справедливо.
Не забравяйте, ако е справедливо. Тоест, ако действително е принарушено правото на човека на живот и щастие, което е божествено правото, не е дадено от друг човек, от Бога. Имайте предвид, че също така Руда пази тези, които ще трябва да изкупват всички тези безчинства.
Руда казва, че толкова скъпа цена не трябва никой да плаща, особено когато говорим за невинни потомци, които дори може би няма да знаят какво са сторили техните предци. Така че в това отношение родът също мисли и също така предвижда напред нещата. Запазваги, за да може да регулират после нещата. Интересното в този род е, че по време на комунизма те са много мощен род с много пари, слава и влияние.
И когато идва демокрацията, т.е. сменя се епохата, сменя се времето, почва да се получава ефекта на връщане на баланса. Ами както беше в Библията крапка е земната слава.
Така е. Знаете ли, много е интересно да се вижда как и в епохите цели народи изкустват хубават собствените си безчинства, които са причинявали. Наистина го се случва. Наистина.
И в един общонароден план го има също. Това вече е разтеглено в исторически план повече години. Но факта, че нищо... Аз изключително съм убедена в божествената справедливост през рода, защото то просто се вижда как се случват нещата. Знаете ли, че едно от последните ви изпитания на най-сериозното ще бъде точно това.
Да положите клетва в името на своя род. И само тези от вас, които са разбрали за какво става въпрос, ще могат да го направят. Наистина. Защото когато положиш клетва в името на потомците си, ти значи разбираш за какво става въпрос.
Иначе е сложно. Добре, Тони, някакъв въпрос имаш или? Просто сподели с нас.
Това исках да споделя. Въпросът ми е най-вече за това... когато довереник разказва историята си, тя е строго специфична спрямо неговите идеи, виждания, възпитание и начин на живот. Но се получава в даден момент един парадокс, като примерно моята баба по бащина линия, аз като я питам как я живяла, тя ми разказва аз бях си рак, аз бях бедна, аз не живеех щастливо. И аз, съответно, почвам да си водя едни линии в рода и да си мисля, каква ще е интерпретацията в следващите поколения.
Нали, по начинът и на разказване. Днес говорих с баща ми и викам, така и така, татко, баба споделя, че била си рак, била много бедна. И той ми казва следното. Да, баба ти почина баща и.
Но тя не беше пълен сирак. Имаше трима братя по-голями, които се грижиха за нея като писано яйце. И тя не беше лишена от нищо.
Значи това, което разказва баба ми, води и ми изводи. Това, което разказва баща ми, води и други изводи. Не забравяй, че в рода енергията се предава чрез емоционалното състояние, чрез интерпретацията на емоционалните тревоги. За бабата живота ѝ е нещастен, защото не е имала баща. Три ма братия никой от тях не е заместил фигурата на бащата.
Тя все още е обърната към баща си и го търси на тези години. Разбираш ли? И това за нея е абсолютно вярно.
Но твой баща е имал баща и за него фигурата на бащата не е загубена. Тя не е устрана. Тук не говорим за факти. Може би вече сте ме чули няколко пъти ви казвам. Факти в рода не ни интересуват.
Факти. Няма факти. Има интерпретация на факти.
И това ни интересува, защото истината там нямаме, ние не можем да намерим. абсолютната истина или божествената истина. Няма там такова нещо. Ние имаме тази задача.
Ние търсим довереникът как вижда какви емоционални преживявания има той. Със сигурност тя разказва за тежък и беден живот на предси нейни. Със сигурност.
И тя е лоялна към това. А най-вероятно, когато баща ѝ е починал, някой е казал, бедни си рачата. И това остава като задача в главата и тя да е бедна.
Тя е вярна към баща си. и неговата смърт, защото остава бедно си рач. Ама те са го казали, вероятно, в смисъл, бедничките, в смисъл, нещастните, че нямат баща. А тя го приема като лоялност към бащата, да бъде бедна наистина, като разбиране в живота.
И въпреки, че е имала всичко и е гледана като писано яйце, тя се чувства бедна, наистина. Ограбена. Няма и бащата. Да, съм глашила.
Има голяма вероятност да е емоционално замръзнала в годините, в които е починала възстание. Но самите емоции изкривяват реалността. Ние не говорим за реалност.
Няма реалност. Реалността е такава, каквато ти я преживяваш. Това е реалността в рода.
Няма, не можем да кажем факти, разбираш ли? Всеки разглежда различно фактите през своята емоционалност. Аз ви казах...
по психобиология го учихме една, едно и също нещо, 10 различни болести, 11 нищо му няма, защото не му пука. Разбирате ли? Зависи от интерпретацията. Факта е един къв си. Бащата е умрял.
Това е събитието. Има дата на смъртта, болест ли, какво се е случило и човек е умрял. Това е събитието.
Обаче от там нататък, 4 деца, 3 ма братия и баба ти, интерпретират това по коренно различен начин. Най-големият брат казва най-сетни, аз ще поема нещата. Аз съм най-голям.
Тук се добива един усет за живота. Вторият казва, как пък сега, тък му ще жеме пари да уча, сега умря. Съвсем различна интерпретация, четири деца, вдовицата пето.
Момичета, ние не забравяйте, че отработваме емоциите. Потомците отработват емоциите. Факта е факт. Това, което каза Ади.
Дата и година. Но този факт... се преживява емоционално, покорено, различен начин в всеки един участник, който е бил там в самия фактор или в случващото се събитие. И именно тази емоция, силна, слаба, положителна, отрицателна, потомците след това идват за да я отработят. Защото тази емоция, тя преминава през поколенията.
Точно така. Това е идеята в рода. Мили хора, аз като някакъв път казвам на довериците, събирате се на родови срещи, на народово събиране, така по коледа, две-три семейства от рода се събирате, говорите си.
И знаете, че вашия Чичо Колю миналата година е разказал някаква семейна история, тая година е разказал по различен начин, след това по различен. тъде е истината. Няма да търсим истината. Ние не търсим. Ние търсим разказа не за да хванем фактите, фактологията, а за да хванем емоционалното състояние.
Той е вашия чечоколю, който... променя историята сега година, емоционално я преодолява по някакъв начин. Той минава през нея по някакъв начин. Или я задълбочава, или я преодолява. Тоест, това е история, а не самите факти.
Хората забравят какво се е случило, кога се е случило, интерпретират го много различно, но някои преувеличават, някои забравят напълно. Но идеята е емоционалното състояние. Само това.
Добре, Тони? Благодарим ти за разказа. Сега е Любка.
Здравейте! Аз имам въпрос по повод на нещо, което ти засегна Ида по време на родовия семинар. Ти каза, че в рода има поколение, което изгражда, следващо поколение, което запазва изграденото и след това идва поколение, което е един вид разрушител.
Така, ами как поколенията са едно след друго? Аз мога да кажа за себе си, че съм поколение, което пазва това, което е изградено и съхранява. Само, че децата ми, не всичките, слава Богу, но достатъчно, са такъв тип разрушители. Как ти защо се постига баланса? Ама точно, най-баланса е лекче.
Много е необходимо някой да разруши, за да може да се построи новото. Представи се, че всички живеем в 200 годишни къщи или 300. Някой от нас могат и да живее, защото е направена хулкаща и я подържат, реставрират. Но иначе, ако ти не я бутнеш една стара къща, разрушена, вече капеща и неудобна, да кажем съвременно, как ще построиш новото?
Това е именно баланса. Някой път задържат две поколения, не една, подържат. пътуквото и това следващо. Но това е задължително и това е недоглеждането на диктаторите, според мене, които смятат, че тъкът са направили нещо и е голямо и устойчиво по тяхно време, така ще продължи години. Няма такова нещо.
Всяко нещо след това бива поддържано известно време и разрушено. Даже преди малко точко тук по телевизията разправяше, че не може да се начуди как В нотците на построилият паметник, простотия паметник, где ти надуха главата в София, че как може в нотците на тия хора сега да разрушаваме? Еми точно това е! Точно това е!
Ако точно беше учил малко родове, нещо ще ви заразбере, че всичко е точно. Това идва. Няма ни искам, няма ни дей.
Просто трябва да се разруши това, за да от останките му, забележете, от парчетата, които оставят, ние ще съградиме нещо ново, с което пак ще решим, че е вечно е най-хубавото. И естествено... ще се продължи този цикъл. Така върви живота.
Така е установен Божественят Ръд. Нищо не е завинаги, нищо не е вечно. На едно клинообразно писмо от, не знам, 3000 години преди Христа написали хората там, че следващото поколение гамени.
Не знам, сега как ще продължи от това поколение, жут са много зли и много лоши. Тие дете растат. 3000 години преди Христа хората вече са виждали в следващото поколение разрушителя и са съвайкали на темата. Ама факт е, че света продължава криволява от тогава насам.
Така че това е поколението, което идва сега. Да, нашите родители строиха, построиха чудеса, много неща са направили и труда им е достоен. Аз не смятам, че беше задължително всичко да се разрушава. Тото мужахме опазихме, не много, но сега вече тотално ще се разруши напълно.
А ако ние сме рушителите, нашото поколение... поколения, моето. Това значи, че преди нас са запазвали устроеното от предходните.
Но някои пъти това се удължава през едно-две поколения, малко се удължава във времето. И така е. Така върви света. Това е баланс.
Нали знаете, хора, че когато има цивилизация, тя се открива на метри надолу. На метри в земята. Тук по-върху сме прослухат и с това.
на петия метър, средновековието на седмия, търкиската култура на десетия. Още по-ранните култури. Ама защото се затрупва. А то се затрупва с разрушеното реално. Това е.
Ние ходим по главите на старите цивилизации. Старите хора преди нас. Това е абсолютно факт.
Цялата земя е така. Да, нали, генерално погледнато, да, права си въпрос е, че... Нали, говорейки за ежедневни неща, нали, то е трудно за понасяне от тези, които са... Да, ето това имам предвид.
Ето това имам предвид, че говорим за всекидневно, ежедневно, така, конфликт на... Как да кажа? Конфликт на ценности. Да, на ценности. Може би урока е тук, може би казвам, това е само философия, която може да не сте съгласни, но може би...
Идеята е да не се привързваме към нищо земно и да вярваме в доброто в напред. Кой знае? И мен ми е мъщно да се разрушава, а вас също не обичам.
Но така е, така върват поколенията. Та и вижте ги вие, във един род се виждат много ясно. Кой строи, кой пази, кой руши. Но не може да се върне никой, не мога да го вини, но това е принцип.
Да, Люка, имиш ли си възрос? Ами, не, това не ми стана ясно, което говореше с Елина там за примера в родовете, не ми стана ясно. Елина говориха за два неща, за ляво-дясно и за циганите. За кое не ти е?
Едното за ляво-дясно, да. За ляво-дясно това го разбрах, но когато някой е левичар и горната и долната половина ли също се разместят освен лявото и дясното? И левичарите се разменят ляво-дясно, повертика. Гори и долна стават съответно горе-нататко, долна мал.
При всички хора е така. Да, е така. А другото, което говорихте с нея, конкретен пример за рода как в едното поколение идва огледалността, а в другото поколение...
просто не мога да го възпроизведа. Изобщо не ми стана ясно. Сега, двата рода се оглеждат в травмите, но травмите не са в едно и също ниво на поколенията.
В един род е отходното, а другия род, който го оглежда, е в следващото поколение. Аха. Това казвахме, защото тя ме повиди как да разбере коя травма е по-напред. Къде е по-напред.
Да, да. Разминават се в поколенията травмите, но се оглежат вини и същите. травми, просто се разминават поколенчески. Да, да. Моля ви да помислите за връзката между това, което казваме сега и силната връзка баба-дядо-слуци.
Защото именно това е което държи тази връзка. През поколения травмата, която се разминава двата рода като стълбичка, понятен път. И така се...
предава към внуците. Има много смисъл в това, че в нашия български род сме свързани с внуците, а не с следващото поколение, толкова колкото с внуците. Има колосално значение за нас, българи.
Именно през травните. Помислете го, шаговидите сами, в самите геноси, че граме шаговидите, там е най-ясно се вижда. Да.
Добре, нямам други въпроси. Благодаря. Благодаря, Людка. Сега е Валерия. Заповядай, Валерия.
Точно това, което Любка говори, исках да кажа, за това, че се разминават през поколение, за облюдалността става въпрос. Това правило ли е и нещо като закон ли е? Не е закон, Валерия, правило честно се наблюдава.
Не в смисъл на законите народовата. Не винаги, някой път са симметрични поколенията. За това искам да попитам конкретно това въпрос за двама от моите... от страна на майка, от страна на татко, двамата са ослепяли с лявото око при много сходни обстоятельства. Това смятам за огледалност.
Точно така, това е огледална травма, да. Но са в една и също ниво на поколението. Лявото на майка ми и лявото на баща ми са ослепели с лявото око при травма. Това казваме, че не е нито закон. Просто често се наблюдава.
Дори не мога да го изведа и като принцип, с изключение, по-скоро, по-често се наблюдават. това, отколкото това при тебе. Да кажа.
Но и това го има и то се наблюдава също. Една и същата травма. Много ясно. Ясно искам да кажа изразено и още един пример има. Сега какво да го споделям?
Пак между майка ми и баща ми, пак на равни поколения също. Доста драматичен случай. Да, това има и връзка с това, че сте близначки с Мира. Това, че са на едно ниво травмите...
Води до облизнение в рода между врата. Не знам, сигурно. Да, има значение това.
Не е някакво нещо лошо. Просто наистина тези родове сякаш по различен начин раздвижват енергията и повече си помагат. По-задружни ми се струват винаги. Знаете, че облизнението в родовете се наследява. Като се подедат безнаци, старите хора винаги мислят, а кой Къде има облизнаци в рода назад?
Именно поради тази динамика в рода се наследява. Наистина на едно ниво може да се срещне травмата и действително, буквално да се огледа двата рода. Абсолютно, буквално няколко случая.
Между майка ми и баста ми. Доста. Много се радвам, че ги забелязват тези неща, защото това отличава нашата школа от другите. Този закон е абсолютно уникален, където никъде друга не няма да го срещната като знание.
в съвечения, когато не го крадне от нас. Това е осъзнаването, което съм разбрала след толкова много работа. И е хубаво, че го виждате. Наистина е така. Благодаря ти много.
Имаш ли друг въпрос? Не. Добре, мерси.
Сега Ина мисля пак. Виждам, Ина, дигаш ли пак ръка? Да, искам само да попитам, понеже то ни каза за затриване на рода. Нали е по-голямата структура от семейство?
Клонче се затрива, да. Не може целият род да отрия някакъв... А изключително, например, ако две сестри нямат деца, това не означава, че се затрива рода, а клончето на това семейство.
Клончето на баща им. Да, но ако пък... Първите вратовчеди имат и всичко се си върви, родовата структура се продооцелява.
Клончето, този отсек на рода просто изсъхва. От този човек баща им, при две сестри нямат деца, този човек баща им няма потомци по-общо. И майка им разбира се.
Те братие с три вратовчеди може да се развиват. Но това клонче тук, това много често се случва, както Тони спомена също и някой друг го каза. случва се, когато...
А, Петя го каза. Руда насочи, че някой ще свърши работата за всички и равнява там баланса в този род и го прекрачава. Да, това е просто, че рода е по-голямата структура.
Да, да, да, абсолютно. Този затривам, че на този род е изобщо много хора. Да, това е така, да.
Добре, благодаря. Яна, здрасти. Здравейте всички. Аз имам и малко по-страничен въпрос, свързан обаче с как така се казват травмите с майката.
Един от въпросите, които задаваме при геносоциограмата е как е минала бременността, как е било раждането. Да. По женските форуми, когато става въпрос за раждане, има едно такова осъждане на жени, които решат да раждат сексио.
Някакви 70% са усъдивите. На мен, обаче, ми се струва, че е много по-важно да мине раждането без да не е травматично. Внешно знам много жени, които са раждали, естествено, и е било такава драма и травма.
Жени секцио родили също на травми. Да, да, да. Така че, всъщност, да, въпросът ми е има ли значение как точно, в смисъл, дали е нормално, естествено, раждане или е секцио. Раждането или само емоционалната травма. Винаги има значение.
Ще ти кажа един нюанс. Когато жената е родила естествено, тя има усещането, че е свършила работата и е 100% майка. При жената секцио също има усещането, че работата е свършена, но 100% от омеченство винаги под малък въпрос. 99,9% може да е, но не е става. Защото жената с тялото си не е усетила изтласкването на детето.
И то не е минало по родовия канал. Има значение. Има значение дали сме минали по родовия канал или не сме минали. Има огромно значение.
За бебето също, за майката също. Тук не става въпрос за вина или не. Цезарото сечение много пъти е необходимо за да се оцелея детето да излезе изобщо, и майката да може да се роди.
Но има последствия от масовото правене на цезарото сечение, които са много странни. Следното, например, имам предвид. Тъй като едно време, когато са раждали само естествено жените, жените с тесен таз са били обречени. Те са умирали по време на раждане заедно с децата.
Говоря за наистина тесен таз. Просто не са могли да раждат. И съответно този ген, който предава тесният таз, е бил потискан в предаването на генната информация в рода. Сега обаче от три поколения с това секцио...
Жени са с тесен таз и раждат с секцио. И техните дъщери също са с тесен таз. И техните внучки също с тесен таз.
И вече стигаме до невъзможност тези хора взобщо да родят, защото нормално, само с секция, защото просто гена се вече възстановява напълно с тесният таз. Отгоре на всичко, в момента идеята за човешка красота е тесният таз. Нещо, което е абсолютно ненормално в човешката история.
Ако фаните, женската фигура по-красива... големия ханш, широкия ханш, голямото дупе. И до сега някои изпанците, например, изканците, харесват бързилките, големи дупите.
Това е всъщност широкия ханш. Жената, която има широк, разширена е в ханш, за да може да ражда. Това от две-три поколения се промени като характеристика на женска красота. Мисля си, че нещата върват към това, че децата ще се раждат съм съсък тюн. в едно близко бъдеще.
Просто няма никой да седне да ражда естественото. Има няма да може да го ражда естествено. И вече допълнително лекарите отказват естествено ражение.
Трудни са им, непредказуеми. Не могат да ги водят, да ги изражат. Гледах един фелшер по телевизията преди няколко дни, изродил някъде по пътя едно бебе, ама той е фелшер на 60-70 години човек, той е виждал раждане. Един млад доктор сега, макар и да не е фелшер, да е лекар, той не може да изорди бебе, никога не се е случило за тях.
Полезно има на лекарите. Това обаче не е най-доброто, което може да случи на един човек, Ако няма противопоказания, и той може да се роди естествено, смятам, че минаването през родовия канал е... начин да се научиш да преминаваш през трудностите в живота.
Начин да се... да знаеш, че винаги има светлина накрая, винаги ще отвориш гърло и ще вземеш въздух. И ще се разтвориш дробовете с твоите усилия.
Има смисъл. Ако нямаше смисъл, нямаше да раждаме така. Но, знам ли, насътна как.
Сега, ако има опасност, естествено, не бива да се подлагат жените на това. инстинкта на жената е да ражда естествено. И до сега смятам, че жената има инстинкт да ражда естествено. Сега има нещо друго.
Естественото раждане в годините, моята майка, когато е раждала, значи, да кажем, 50-60 години на миналия век, започнали са жените да раждат в болници. Бабите са ни раждани в къщи по полето и така. А жените, като майка ми от 50-60 години, когато са раждали, те са вече в болница. И в болницата жената е раждана той чудо наречено магаре, всички жени знаят такова магаре, което е противоестествено зараждане, защото е противогравитационно. То е така направеното и магаре, че е лекар да му е удобно.
Лекар да има видимост и да му е удобно, спокойно да работи, но то е противогравитационно това магаре. Нашите баби са раждали като раждат и до сега всички животни. Клекнали или легнали.
полегнали. Тоест, гравитацията да помогне на изхода на детето, което е толкова нормално. Но с това аз лично ръждах на магар, което задника ми беше над главата. Просто цяло чудо е, че родих, наистина. И не знам защо не се практикува нормално позицията на жената да е гравитационно удобна за нея и за детето.
Има някакви аномалии, които... Аз не мога да ги обясня като родов терапевт, мога само да разсъждавам като всеки един от вас, нищо повече. Факт е, че естественото раждане създава по-оборвени хора, хора, които повече вярват в собственици усилия. После захранването на момента.
Какво е това да ти вземат бебето, когато се роди да си починеш? Какво значи това? Бебето се дава на майката.
винаги е било така. Това също е някаква нормалност, която не се върза с нашите неща. Микът го родиш, дай го, земи го.
Майката го е слагала под ризата си, бебето. А знаете ли, ще ви кажа нещо интересно. Едно време, когато се осиновяват малко бебенце, защото семейството е бездетно и осиновяват, обикновено им дават някои детенце за осиновяване, бебенце, майката е имитирала раждане.
Не знам дали го знаете, това пак е ритуал, обрат български. Пъхът и бебето през ризата. Вие знаете, аз вече ви казах, жената никога не е гола, тя винаги е с риза.
И тя симулира раждане. Ляга се едно ще ражда. Пъшка, охка, вика се едно ражда. И бабата и пъха бебето от тук и го изважда отдолу. Изпод ризата.
И това се равнява като че се едно е родила жената. Ако ви е интересно, в Библията е описано много интересно в Стария Завет за раждането на синовете на Аврам, защото той не е имал синове доста време там. Та на 90 години ги прави, на 99 ли беше.
И първият му син е роден в скута на Сара. Тоест наложницата на Аврам ражда първия син на Аврам в скута на Сара, за да се брои на Сара дете. Много интересно е как са си имитирали, повтаряли процеса на раждане, за да се брои като истинско. Разбира се, че никой не го прави това, но това си е обредна традиция и аз някакъв път, когато имам усиновители, които идват и ми казват, че ще ми дадат дътенцето сега, н�� бебенце става просто до една годинка, какво и как да правим, ви ни казваме, направете си го този обред.
Направете си го, за да приеме рода ви това дете, като родено от вас. Интересно. Може би и жени, които ще раждат секция, могат да го правят това преди операцията.
Тъй като Яна е съвсем друга постановка. Съвсем различна. Хем си там, хем не раждаш. Това е много странно.
Също. Съвсички, които сте раждали, естествено знаете, че това е... Не можеш да ни го забележиш, когато раждаш. А пък секцията е нещо такова, слага ти един параван пред тебе, ти си там, буден си, но всъщност не виждаш, не усещаш.
Докато сме на тази тема се сещам за оня хубав филм, Червената шатра. Намерете го, момичета, и го изгледайте. Там в този филм се разказва както за мястото и ролята на жената в семейството. Там се разказва за това, как се раждат децата. Там се разказва за това, как жените в рода взаимно една на друга са и в помощ, и като корекция.
Това е един изключително красив и много женски филм. Много горещо ви го препоръчвам. Червена се шатра. Да, вътре съм... И маслиново дърво, нали така?
И маслиново дърво. Това са просто... филми написани за родовите терапевти.
Аз искам да благодаря специално на Елина, която днеска пусна тези откази от Библията, защото там идеята, която неща е пред си изповядват по отношение на забратката и покриването на главата точно заради това, това е разбирането им и тяхното и то наистина е християнско разбиране. Така че беше много интересно това, което... пусна.
Благодаря. И заобщо такива открития е хубаво наистина да си ги давате и да споделяте. Яна, имаш ли друг въпрос?
Не, това е. Благодаря. И виждам още една ръка, Елина.
Аз само исках да по въпроса на Янчето да вметна нещо пак от сферата на медицината. По време на нормално раждане, когато има контракци, тялото отделя естествено окситоцин, в който самото тяло си е. произвежда, за да се свива матката. Този окситоцин също така е хормона на прегръдката, на цълвката, на превързваността.
Т.е. цялото подготвя самата маята емоционално да се превърже към това нещо, детето ще го роди това дете. Казвам нещо, нали?
Детето. А по време на секция това нещо изобщо не се изслучва. Много често и на нормалните раждане си случва, защото майката отива с 1 см, те набухат с синтетичен окситоцин.
Тя прави контракции, но този окситоцин естествено не се произвежда в цялото й. И аз първия съседен го родих по медицински показания с планирано секс. Отидох там, легнах, извадиха го и може би няколко дни, особено в реанимация, мозъка ми знае, че аз съм родила.
Обаче се пипвам и ми е супер странно, че корема ми го няма. Просто не можех да се глубя с некъде и ме детето, нали не в мене. аз знам, че съм го родила, пък бе, тялото ми не го е родило. А пак съм го разделала.
Много беше справено шантаво. Гледаме, че показвам, че не е на 100% майчеството разбрано. Много време ми отне да разбера, че това дете не ми го е дал някой да го гледам, а е моето дете.
Някак си в мозъка имаш едно сцепване, което, между другото, съм го чувала с много пряток и съм говорила точно в тази насока, дали се чувствали така и те са се чувствали така. И това усещане, че го няма, ако ремът ти е плосък, ордил си не мога да разбереш къде си детето. Тя са ти го изделили на всичкото отгоре.
Втория ми син бях решила, че ще го раждам нормално, намерих лекар, който да ме подкрепи след секцио да родя. И седях вкъщи два дена с контракция, за да минимално да имам интервенции, хемсвам акушерка, да не ме бутат докторите. Сега пак, пак го родих секцио, нали така, аз съм наложена от целият този процес.
Два дена аз да имам контракции, да пъшкам, да лъгкам, да ставам, да лягам. Всичко това нещо, удовлетворението от раждането, въпреки че завърши така, беше просто съсем различно. И аз имах връзка от първия миг, в който го взех просто. но и стана майка по друг начин. Много ти благодаря.
Много хубаво го разказа. Аз не успях така да им го обясня. Точно това имах предвид. Благодаря ти от сърце. И сега вече, момичета, понеже сме преди коледа, ще чуете няколко пъти замъчила се Божа майка от игнашен до бъдни вече.
Три-четири дни се мъчи. И сега сегашните момичи му кажат ко се мъчи, нали? В смисъл, как ще ражда три дни? Е, така както Елина ви каза. По този начин то не става процеса динаги.
При някои момичета става лесно, но по принцип е знаете ли ме една легенда, която е много хубава. Тази легенда ми беше дадена по много интересен начин при мене, но тя разказва за следното. Когато Адам и Ева изяли там ябълката и нарушили Божата заповед, Бог ги наказал като ги изгонил от рая, това всички го знаете, но освен това той наказва Адам и Ева по-отделно с още нещо.
Адам го наказва с много трути пот да вади хляба си, т.е. в арайската градина всичко им е било давано така. Адам е наказан с много трути пот да вади хляба си, а Ева е наказана с мъка да ражда децата си.
И когато Бог въздава това върху Ева, той осъзнава в момента, в който го въздава този божествен гняв, това наказание на жената и той осъзнава, че това е много тежко наказание. Обаче това е божествената дума, тя не може да се отмени. И тогава Бог се обръща към Ева и казва, аз те наказах тежко, смъка да раждаш децата си, но за да компенсирам това до някъде, твоята дума ще се слуша веднага след моята.
Това, което майчената дума ще има най-висока теже след божествената. Първа е божествената и след това майчената дума. И от тук тази легенда казва колко е силна майчената богословие и майченото проклятие.
Защото това е веднага след божествената дума и воля е майчената за нас силна. това разбира се е легенда, приказка но е много иллюстративна за това, че да сме краждамецаци, но тогава се усещаме майки и всичко, което ни е Преживеем, го даваме на децата си. Едно към едно. Гери? Аз искам да питам, всъщност тези деца, които са родени секцията, защото се наложи яздърване секция, как, има ли обред, има ли някакъв начин, по който да можем всъщност тях да ги прокараме условно, обредно?
през родилния процес, за да може те наистина да станат по-борвени, да станат по... Това, което не създели, макар, че на биологично ниво няма да го вземат, да го вземат по не на психоемационално и енергийно. Гери, нали точно за това ви разказах?
Ама то е за майката. Ка ми да, ама то и детето минава. То го пъхат през декултета на майката, минава през тялото и отгоре и го изважат отдолу, като тя имитира... процес на раждане.
И бадат го голо и го повиват. Това е начин да наподобим нещото. Защото на мен се казва нещо, което се прави вече на 3-4 годинки. Точно това казвам.
Това се прави до едната годинка на детето. Това проходи, вече не се прави. Какво можем заедно да помислим? Какво би могло да бъде, не знам.
Но факт е, че 67-70% от ражданията в днешно време в България са секцио. Това е факт. Абсолютно е факт. Да, за съжаление. Понеже аз когато родих исках да направя нещо за нея, тогава не познавах това като идея, иначе ще чаках да го направя, но тя сега вече е походила.
и всъщност на мен тогава... дулата, при която бях, ни каза, че има такъв обред, обаче той е вече когато детето е съзнателно на около 3-4 годинки. Се прави цялостна постановка за това да...
и му се обяснява какво, как, що, за това да може да премине и да си вземе смелостта, активността... И знаеш ли по-бърче за това, брата, да ни разкажеш? Ами, всъщност аз... тя би трябвало нали, като...
Още малко от раз не съм решила да го направим, но тя би трябвало да ми го разкаже какво точно и как се прави, защото... Извини, после на нас, защото... Тя го знае, аз не.
Търся някакви такива варианти, защото тя виждам различията между едно дете, защото моя приятелка роди 6 месеца след мен, естествено успя тя. Виждам разликата между моето дете и нейното дете и между мен като майка и нея като майка. Аз съм много по-страхлива майка.
някакъв от нея. И искам някакси, поне за нея, айде за мен хубаво, но поне за нея някакси да го балансирам това. Ами, аз в общенията не вярвам, но сигурно наблюдените са правилни и когато разбереш, ще ни бъде много интересно да споделиш нас. Аз също не знам. Това вероятно няма да е български, аз...
Аз не знам, поне може и да има, защото няма, но не е стигнала до мене. Окей. Гери, за този майчин страх в теб, потърси някой назад.
Не ще да е само от това, че не си родила по естествен начин. Има, има. То има и друго основание. Даже то е по-силно.
От това, че не си родила по естествен начин, казвам го, защото аз също не съм родила по естествен начин, детето ми също не е излезе през родовия канал. Но съм далеч от мисълта, че не е борбена, както и че аз съм една доста смела майка. направих едноста неща, които мои приятелки родили по естествен начин и до ден днешен казват, че не биха го направили. Така че това не е само от да, има значение, важно е, но не е само това. Аз го гледам от гледна точка също на това, че децата, които са родени секцио, това вече ми е поглед от много деца, не само от моето.
Всъщност, те са свитнали малко по-наготово да получават нещата. И с тропането на кръче и да получат наготово, докато другите деца са склонни да положат усилия за да получат нещо. Ама това с тропането на кръче до голяма степен ние родителите се докарваме до това. Възможно е.
Възможно е. Но просто го виждам и защото това секциото не е от една-две години. В смисъл, то е от доста време.
Да, да, то стана модерно. То просто става удобно и удобно, както каза Ади, за лекарите. То е много удобно за лекарите.
Благодаря, Гери. Виждам и чата няма въпроси, само дискусия. Това е добре. Деляна.
Деляна, да. Аз само да кажа във връзка, моите и двамата съм ги раждала по естествен начин и аз съм страхлива майка. И не са толкова борбени. Така че, може би, няма такова голямо значение.
Наистина, може би, трябва да се потърси някъде назад в рода. Отработването на народовите травми помага винаги. Така е. Твоето раздане, как е минало, Гели?
Извинявайте само на всички. Това исках да я попитам. Моето е било лесно.
А, мама, какво е преживявало? Също е хубаво да я питаш по време на бременността. Ако вече не си я питала. Аз съм я питала. Затова казах, че имам наблюдения от къде може да идва и най-вероятно идва там, но мама се е чудила третия месец някъде да ме остави, между втория и третия, да ме остави, защото нещо се е разболявало и е пил антибиотик.
Около втория месец тогава разбрала и така. Иначе раждането ми е било лесно. Тя се е мъчила при сестра ми, аз съм с по-голяма сестра, но моето е било лесно.
Това е важен въпрос за всички, когато питаме как си роден, какво си, колко си... Искам и друго да ви кажа, отличен опит ви казвам, не само в работата в моето поле, а и в това, което виждам при доверенсти, които идват повече време при мен. Това, което съм питала майка ми преди време, това е това, какво е било раждането, тя ми казва някакви неща и след време не е случайно, естествено, аз пак ѝ питам, а вие ти така, така?
Вилари съм оставена сама до 3 години. А, не, не, няма такова нещо. И аз почвам като истински ров терапевт.
Ама дали си пътувала, дали това, това. И тя, не, не, няма такова нещо. Обаче минаха години и заеднъж на мен ми штръква във главата спомен, че майка ми беше в болница.
И аз си спомням как сме ходили да я гледаме. Мен беше много мъчно, че няма вкъщи. И пак я питам, майка ми, ти кога беше в болница? Каква болница?
За какво? И аз ѝ обяснявам, амбапендисита ти вадиха. О, каза се, че то е било точно преди да навърша трите години. Така че, когато питате, в един момент, като че ли Руда решава да каже нещо, но след време, ако повторите въпроса, Руда пък може да е решил да отвори още нещо. Да.
Браво. Деляна, имаш ли още въпроси? Аз не можах да разбера.
Ами аз исках да кажа във връзка с секциото и това, което ти разказа Еда за Бог, може да е решил вече да спре, да напощади по някакъв начин, може би това да е начинът, по който в някои времината се променят и енергията се променят, така че може и това да бъде. След като имате и се 70-80% раждане по този начин, може пък да е решил да сме се изкупили греха пред. Аз точно така разсъждавам, че ако нямаме...
отворя разрешение на общо казано, няма да ги правим тези работи. На своя глава човек малко работи може да направи. Има някакъв план, който ние не можем да прозрежим.
Може ли да се включа по темата, тъй като я зачекнахме? Всъщност е предимно в България така, защото в Штатите, в Англия, в много други места раждането по естествен път в къщи е изключително стимулирано. Те дори отреждат акушерката, аз много искам да родя.
в къщи или поне по естествен път, но не се получи. Те дори имат реждата кошерка, която се грижи за тях и те раждат само с кошерка. Лекар се появява при някакви много специални обстоятелства.
Тук в нашата част някак си по някаква причина се случват в този начин нещата. Ще разберем. Още 50 години ще сме наясно.
Добре, благодаря ви. Сега виждам Цвети е дигнал ръка. Цвети? Цвети Ленина.
Да, здравейте. Аз имам един въпрос, който е във връзка с замръзването и дали е възможно и как се случва едно подобно размръзяване, така да се каже. С отработка на травмите. Замръзването е абсолютно възможно.
Може да замръзне един човек, може да замръзне цяло поколение. Това е като начин да оставим латентна травмата, да премине през нас и да я дадем на татка без да питне нищо по нея. Размръзяването, ако използвам тази дума, както ти каза, е през това да отработим травмата. Да осъзнаем, че сме в замръзване или някой е в замръзване.
и да отработим травма. Тоест има си терапевтична част, достатъчно ли е само осъзнаването или трябва и нещо допълнително? Осъзнаването е абсолютно необходимо, но не винаги е достатъчно. Някой път е напълно достатъчно, някой път трябва и допълнителни неща, но то е необходимо условие.
Без него нищо не може да се направи. Първо е осъзнаването най-напред и едва след това вече може да приложим и другите неща, но без осъзнаване чукаме на затвор на върху. врата на състояние.
Добре, много благодаря. И аз благодаря. Христина? Аз исках да добавя, когато беше темата за ранното прекъсване на връзката с майката, аз съм роден от Димитров град и може би в другите градове имало седмични детски градини ясно.
Тоест детето остаяна цяла седмица и моето поколение, включително и аз и много мои съученици са... Точно са били на такава... Майка ми е била...
Особено в Димитров град. Да. А моите наблюдения са, че тези деца никога не забравят това, че са били оставени в деската грязна за цяла седмица. Знаете ли кое е било тежко според мене?
След като съм работила с много такива хора. Вечерта да не може... На теб приспива майка ти, баща ти вечерта, не ти казват лека нож.
Това е проблем. През деня можеш, тук като се занимаваш, играеш... някой да замества родителите до някъде, но вечерните часове, когато тето е умалмущено от деня, когато иска да е в покой, да се успокои, да заспи, когато няма майчената енергия, там много сложно, много трудно.
Аз това го забелязах, защото има един такъв... Насякъде в приказки и в филми и в къщи, насякъде майката приспива детето, родителят приспива детето. И до сега, нали, приятели имам децата, има 3, 4, 5, 7 години приспиват се децата.
К'во значи да го приспиш, да седнеш до него за 10 минути, да тихиш го, да му говориш нещо, да му разкажеш нещо, да му кажеш лека нощ, да го целунеш, да го завияш и така нататък. Принякой продължава повече от един час, принякой 5 минути, но това го има. Защото самият сън за децата е като пропадане без връзка в този свят и когато мама те изпрати в това и те посрещне от това, винаги е по-лесно, по-приятно.
Не те страх толкова чудовищо от лоши сънища. Тези деца в седмищните детски градини не са могли да бъдат приспивани от родители си. Това е много голяма травма за тях. Това съм се убедила, да говоря. Всички помня, че са били седмищна градина и че това е било като отхвърляне от родители.
Аз помня едно шшш, нали като си легнем. Това помня. Няма баби, бабите бяха млади.
Няма така, че в моя град, в моето поколение е така. Точно така е. Майчеството беше много кратко. Това е право.
Дали напиша, да, така и маечетото е било много кратко тогава. Младият е социалистическа държава, е трябвало да се работи хора, за да се построи това, което говорим, че трябва да запазим. Нашите родители са го строили с цената на това. Точно, аз за това и казвам, неестествено е за българчета да стоят в детската градина. Никога не е било естествено.
Но няма как. Маеката като работи в завода или кранистка, или трактористка, или нещо, учителка, дори да не е лекарка, да е, няма значение. Тя отива на работа и че не можеш да си там с нея. И така е. За това имаме и доста проблеми и нашето поколение, които сме оставени по детските градини.
И до сега, като слушам кметовете на гравята, построете детски градини, построете. Не, бе, хора, дайте възможност родителите да си гледат децата. Това е много по-мъдр, отколко да построим милиарда детска градина. Значи, просто трябва да са при майка си и баща си. дайте им 3 години маеченство на майките, дайте възможност бащата да взима маеченство, дайте възможност децата да стоят 4 часа на градина майката да излезе от работа след обяд, да работи на 4 часа, на 6 часа.
Някакви такива работи трябва да се направят. Но кой ме слуша? Родовите терапевти. Добре, благодаря ви много.
Не виждам повече ръце. Питам се пак, ако някой иска нещо да каже. Добре, пак си откарахме два часа. Беше приятно. Напомня ви, че в среда ще чуем и ще имаме урок.
Неделя няма. И, може би, следващото среда ще бъде пак въпроси. и още една неделя ще прескочим, за да празнуваме празниците и след много година продължаваме в този ритъм. Желая ви хубави дни.
До среда ще се чуем и видим. Само, моля ви се, вижте Тони колко е красива. Вижте я. Отива на купон момичето. Приятен купон.
Това сега е времето на купоните. Айде, много да се веселиш. Хубаво вечер на всички.