Литература: жанрове и анализи

Държавни зрелостни изпити Подготовка по литература Литературните жанрове Стихотворение Ритъм, мерена реч, чувства. Елегия, стихотворна форма, тъга, болка, скръп, разочарование. Ода, стихотворна форма, възхвала, възторг, преклонение. Лирическа миниатюра, стихотворна форма, природна картина и чувства. Комедия, смешно. Разказ една случка, малко наброй герои. Повест повече случки и герои от разказа. Роман повече случки, герои и конфликти от повеста. Фейлетон публицистичен текст с актуално съдържание. Поема стихотворна форма, случка и герои. Родното и чуждото Димитър Талев Реализъм Творба и жанър Железният светелник 1952 година Роман Част от 4 логия Има 4 части А че серафимовата внука в тъмни времена народ се пропуща корени и гранги. Епиграф или мото. Цитат от фолклорна песен във всяка част. Кръгова композиция. Семейство Глаушеви, обществото, семейство Глаушеви. Постепенен преход от отричане на старото към утвърштаване на новото. Композиционна рамка на романа в началото е срещата между Стоян и Султана, а в края сватбата на Лазар и Ния. Герои Стоян Глаушев и Султана, Лазар и Кочо, Катерина и Ния, Нона и Манда, Божана и Андрей, Климент Бенков и Аврам Немтор. Риелският монах, майсторът Рафаил Клинче Теми Родина и история Борба за църковна независимост За просвета и национално осъзнаване Женският избор Диалогът между поколенията Мотиви за дома и пътя За семейството и другоселеца За честа, срама и възмездието. Проблем. Дългът на българина не е само към рода и семейството, но и към народа, вярата и езика. Конфликт. Конфликтът на героите с самите себе си. но и с патриархалната среда. Конфликтът между родовите традиции и нарушените правила, между родители и деца, между селянин и граждани, между човекът от една страна и народът и историята от друга страна. Хронотоп. Време. Възрожденската епоха. 1833-та 1864 година Пространство Македонският град Преспа Изразни средства Метафора Самотен цвят на върха на едно дърво Султана И нейният избор да се омъжи за стоян Израз на борбеност и силен дух Символ Иконостасът на Рафе Клинче Израз на вечната любов Изразът Ние сме българи Символ на национална принадлежност Народното Думът Символ на бащеното огнище На националния дум Вода Символ на женското начало Светлина и огън Символ на борбеност и мъжко начало Контраст Родно, чушто, любов, умраза, слабост, сила. Алеко Константинов Реализъм, социален реализъм, твърба и жанър. Байканю, журналист. 1895 година Разказ, очерк или фейлетон Последен очерк от втора част на книгата Композиционен похват, разказ, фразказа, диалогът между героите. Герои Байгайно Обобщен образ на следосвобожденския българин, използвач, егоист, материалист, политически хамелеон, журналист, страшен, арогантен, псевдопатриот. Байгайновското Гочоло Дочоло, Бай Михал, Гуньо Адвокатина, Данко Харсазина, Анти Байганевското, Гедрос, Расказвачът в Байганев журналист. Теми, покварата в българската журналистика след освобождението. Свое и чуждо, истинско и фалшиво. Мотиви за Отчуждение от родното, личното благо, псевдопатриотизма. Проблем. Погледът на Байканио и неговите другари към журналистиката като средство за печалба и власт. Конфликти. Конфликтът на героите с родната среда Свое и свое, но и свое и чуждо Между материално и духовно Между активността на байганевците И пасивността на интелигенцията На разказвачите Между журналистическата етика И властта и отговорностите в медиите Хронотоп. Време. 90-те години на 19 век. Пространство. Заведение, в което се събират приятелите от кръга Весела България. Через разказа на Гедрос действието се пренася от заведението в дома на Байганио. Контраст в пространството. Изразни средства. Метафора. Байганио. и неговите другари се превърнали в статуи. Сърцето на Байганя падна в потушите му. Патриотизъм, бошлав, епитети, отчаяна въздишка, засъхналите устни, контраст, безгрешно съществуване и желание за забогатяване. Реторични въпроси Голям мурафет ли е издаването на Вестник? Пряка и косвена характеристика Портрет на героите Антитези и фразеологизми Ирония Ще напазарим десетина хлапета, ама да не бъдат чернооки, да изглеждат като русначета Ето ти тебе цял трактир! Това са подмолните интереси, чуждото като прикритие на българското. Безкрижните приятели със своето бездействие от Крга Весела България са също иронизирани. Данислав Стратиев Реализъм Творба и жанър Балкански синдром 1990 година Сатирична комедия Има две действия Похватът театър в театъра Липсва граница между залата и сцената Театралното представление, в което се намесва публиката е израз за невъзможността на самото представление да започне като изкуство, като нещо ново. Герой Жена с проблем Дяла врана Мъж от бели искър Жена символ Директор Хум Пайцончо Йовчо Печо Баба Кера Извън земно Теми Свое и чуждо Невъзможният диалог между човека и изкуството между управника и малкият човек Истинско и фалшиво Използвачество и духовна слепота Мотиви за Пътя Абсурдното Фалшивата подмяна Байганщината и Балканщината. Проблем Погледът на малкия човек към подмененото изкуство и висините на властта. Конфликти Конфликтът на героите с родната среда и пространството на изкуството. Конфликтът между свое, българско и балканско, и чуждо европейско, материално и духовно, привидно и действително, думи и дела, изкуство и реалност. Хронотоп. 80-те години на 20-ти век. Преустройството в обществото. чиято алегория е пространството на театралната сцена. Изразни средства Хипербола и градация на подмазма, честото, лицемерието и интригите в обществото Изразът Този прави вятър на онзи Вторият на третия Третият на четвъртия Едни вихри и талази заливат Метафора на заастоя Никакъв климат Метафора на несъответствята В буквара пише едно във вестниците друго, а в живота става трето и четвърто. Метафора на хаоса. Голям цирк. Битпазар. Хоремак. Свадба в театър. Контраст. Европа. България. Противоречията в родното. Духовно и материално. Цивилизовано и диво деградирално. Родното Родното в Железният светелник е представено като семейство, род, общество, национален език и история. В Байганио журналист родното е двойствено. В лицето на интелигенцията и в лицето на простащината. Балкански синдром. Родното също има двойствен образ, българско и балканско. Чуждото. В железният светилник чуждото е всичко, нова което се намира извън семейството и обществото. Чуждопоклонници, пришелци. Различни и нови. В байкани журналист, чуждото, са псевдопатриотите, хамелеонщината, килиперчийството, липсата на ценности. В балкански синдром, чуждото е под формата на хаос, фалш, подкопвачество и нагащачество, липса на ценности. Железнат светилник се утвърждава родното в стълкновение с чуждото. В байганю журналист утвърждава се родното в стълкновение с байганюското и европейското. А в Балгански синдром родното се утвърждава в комичната му светлина. Миналото и паметта Иван Вазов Реализъм Романтични елементи Национален романтизъм Творба и жанър Паиси 1882 година Ода Част от цикъла епопея на забравените. Има три части. Контраст на композиция. Първа част. Гласът на лирическият говорител. Контрастът, мрак и светлина. И портретът на Паисий. И обстановката в която пише. Втора част. Монологичният призив на Паисий, който възкресява картините от славното минало. Трета част гласът на лирическия герой. Контрастът мрак-светлина и преходът към светлина. Композиционна рамка на творбата е самият контраст в началото и в края. Епиграф. Кризи в обращение към паметта и миналото. Герой. Лирическият говорител. който възхвалява героичния подвиг на историческата личност. Лирическият герой е Паисий. Историческа личност водач, водител, сеяч на словото, демиург. Романтическа личност изключителна, необитновенна, светец. Теми И темите за историята като път към паметта. Миналото и паметта като път към националния идеал. Мотиви за за гордостта, срама и чуждо поклонника, за духовната слепота и прозрението, за лудостта. Проблем миналото като мост към бъдещето. Конфликти Конфликтът на героя с самия себе си Дълга към монашеството и дълга към род и народ Обикновенно съществуване Славно и достойно съществуване Памет и забрава Знание и незнание Човек и народ Хронотоп Време настояще и минало. Преломното време, в което живее книжовникът и споменът за славното минало на българския народ. Пространство, което преминава от скромната килийка до звездния свят. Порив към духовна извисеност. Изразни средства. Метафори. Мракът. Тъмнини дълбоки, един мунах тъмен. Израз на миналото, а написаната история е израз на паметта. Риторични въпроси. Инверсии. Подвиг многолетен. Житие велико. Градации. Улицетворения. Архаична лексика Конец Писание Мир Звон Никола Бъбцаров Реализъм Романтични елементи Новаторство Творба и жанър История 1946 година Стихотворение Форма на изказа Диалогичност Полемичност Три части Композиция на антитезите Първа част Обращение към писаната история Портрет на колективния лирически герой Обикновенните хора Трагичните прозрения за паметта Втора част Животът на неизвестните На хилядите Извън писаната история Кулминация Раждането и крахът на надеждите Трета част Авторовият глас за историята За поезията и паметта Антитезата Минало бъдеще. Композиционна рамка. Историята в началото и в края на твърбата. Герой. Лирическият говорител в диалог с историята. Хилядите убити. Страдалците. Обикновенните и невинни хора в историята. Които трябва да бъдат запомнени от поколението. Теми, миналото и паметта. Обикновенният човешки неписан героизъм и писаният героизъм в голямата история. Простотата в живота и в историята. Мотиви за историята и поезията като път към паметта. За страданието, гнева и борбата. За конфликта между поколенията. Проблем паметта за обикновения човек в голямата писана история. Конфликти Малкият човек и историческата личност Писана история и неписана история Изкуство и действителност Минало и бъдеще Бащи и синове Традиционната представа за света и новата представа за света Хронотоп Време, настоящето и бъдещето Пространство Топосите, синори, фабрики и канцеларии, кафенета, обобщени в историята. Изразни средства. Риторично обращение, въпрос и метонимия. Какво ще ни дадеш историо? Синтактичен паралелизъм, риторични въпроси и анафора. Живот ли бе да го опишеш? Живот ли бе да го разровиш? Израз на мрачната действителност. Сравнение. Ще горчи като отроба. Разговорни думи. Контраст. Материално. Духовно. Подобно на Ботевия, лирически герой от напрощаване в 1868 година. Признание и памет в бъдещето. Но разкажи с думи прости. Йордан Радичков Реализъм Новаторство Магически реализъм Творба и жанър Ноев Ковчег 1988 година Модернистичен роман на фрагментите Форма на разказа Аз форма Основен композиционен похват на цялата книга Размислите на героя-разказвач Основен похват за разкриване на миналото и паметта. 13 различни текста с общ разказвач. Композиционна рамка. Начало и край на романа. Герой. Героят разказвач. Втърсене на паметта, обединяваща фигура за цялата книга. Образите на различните. Вашкарчето и глиганът. Хлебарките, враните и сокерецата. Старото куче и сивият вълк, Левски, Папунякът, Старият щърк и лисицата, Децата, Емилиян Станев, Григор Вачков, Методи Андонов, Бащата на разказвача, Космическият удавник. Теми, Миналото и паметта, Тъжното съществуване в страдание и самота, Мотиви за, Историята като път към паметта. Страданието, гнева и борбата. Конфликта между поколенията. Конфликта между човек и природа. Изкушението и самотата. Проблем. Паметта за малките неща. Затрухите на живота в големия живот срещу смърта. Конфликти Памет и забрава Природа и човек Живот и смърт Добро и зло Вечно и преходно Хронотоп Време Реката на спомените Пространство Земно и небесно Мащабност Изразни средства Символи Удавникът Образите на животните ковчегът, фенерът, следата на апостола и други. Контрастът добро, духовно, божествено, срещу зло, материално, земно, дяволско. Лъжа и истина автобиографични елементи, библейски елементи, митологични елементи, олицетворение и ирония образът на хлебарките. Миналото в Паиси е славно с идеализирана историческа личност. Миналото в история е пазител на неписаното и писаното. Ноев Ковчег. Миналото е нереално и реално. Паметта в Паиси е славно с идеализирана историческа личност. ПАИСИ е индивидуална и колективна. ПАИСИ в история е памет в многотомните писания и памет за малкия човек. В Ноев ковчег паметта е индивидуална и колективна. ПАИСИ утвърждаване на историята като мост между минало, настояще и бъдеще. История утвърждаване на миналото и памет. като ценност за модерния човек. Ноев Ковчег Отвърждаване на миналото и паметта чрез страданието и различието на индивида. Обществото и властта Христо Ботев Реализъл Романтични елементи Творба и жанър Борба 1871 година Сатирична елегия Форма на изказа Асформа Монолог Изповед Има три части Първа част Робската действителност, душевността на поробения човек, робството и смърта. Втора част Светът на преобърнатите ценности, социалният образ на робството, обществото и властта. Трета част Изборът на младия човек, отричане на статуквото и борба за справедливост. Композиционна рамка Началото, което е настояще, Кръвта в жилите се ядно бунтува И краят, което е бъдещето, Ще викнем ние хляб или свинец. Герой Нерическият говорител Осмислил робството Сбудна гражданска съвест. Чорбачии и духовенство, които поробват народа. Глупецът, дивакът, лицемерният, попът. Теми. Властта и обществото. Робското страдание и борбата за обща справедливост. Борба между лъжата и истината в обществото. Мотиви за погубената младост, за страха, страданието, примирението, гнева и борбата, за мъртвешкия сън. Проблем. Житейският избор на човек във време на социално и духовно робство. Конфликти. Обществото и властта, робът и господарят, вяра в статутвото и вяра в новото, мучител, народ, идеал, преобърнати ценности, примирение, борба, минало, настояще срещу бъдеще, лъжи и заблуди срещу истина. Хронотоп. Време. Робството. Пространство, родното, българското, но и общо-човешкото, световното пространство на робството. Изразни средства. Сарказъм. Стадо от вълци в овчи кожи. Бог не наказва когото мрази. Оксиморон. Свещенна глупост. Символи. Тиранинат е символ на робство. Развратен, лъжлив, звярат. Хомотът символ на примирение и ограниченост. Метафора Светът превикнал хомот да влачи, Младост минува, Лъжа и робство на тая Пуста земя царува, Стадо от вълци в овче кожи. Контрастът Материално и духовно, Богатство и бедност, Лъжа и истина. Елин Белин Реализъм Социален реализъм Творба и жанър Андрешко 1904 г. Къс-раскъс Диалогът Основен похват за разкриване на героите Пейзажът е зимен Знак за студенината между героите Експозиция Запознаване чрез диалога с героите. Развитие на действието. Словесният диалог между героите. Завръзка. Запознаване с лицето на властта и нейната жертва. Кулминация. Урокът по човещина по пътя към платото. Развръзка. Безсилието на властта. Разказът има отворен финал. Герой Андрешко, хитрият кароцар, сиромахът, селянинат, който се осмелява да изостави съдия-изпълнителя в платото, за да спаси брата си по бедност, Станойа. Съдия-изпълнителят, надменният гражданин, себичният, богатият, улицетворение на властта. Станойа, съселянинат на Андрешко, бедният. но и с дебел врат. Обща съдба с съдбата на Андрешко. Нарушителят на закона, но и човекът в беда. Невидимият двигател за развитие на сюжета. Теми. Властта и обществото. Съпричастието между селяните. Мотиви за лепсващия диалог, за страданието и съпричастието. За кълта. и смърта за пътя и пътуването. Проблем. Житейският и нравствен избор на човек пред лицето на властта. Конфликти. Обществото и властта. Робът и господарят. Държавата и селянинат, градът и селото, богатият и бедният, силата и слабоста, доброто и злото, хронотоп, време, зима, пространство, поле, селски път, блато. Изразни средства Пейзажът е пространството с мъртвешки очи. Усещане за предстояща беда Коне, врана, зимно небе и облаци Съпричастност, фунисон с душевното състояние на Андрешко Символ, врана, символ на тежките мисли, подобно на Ноев ковчег Вода, символ на пречистване Блато, символ на неразрешимите проблеми Малката каруца, която се клътушка, излиза, потъва в кълта. Е израз на непрестанните лутания на бедняка в търсене на по-добър живот. Символ на бедния живот, но и на породената злоба срещу неправдата. Вълчико жух, жестокото лице на властта. Сравнението като пиле, което се излюбва. израз на оголен, беден, безсилен по човещина човек, а по-късно и като дете безсилието на властта. Христо Смирненски Реализъм Социален реализъм Пост символизъм Творба и жанър Приказка за стълбата 1923 година Сатиричен или алегоричен разказ Епиграфът е израз на отреклите се и забравилите за борбата вълсници. Диалогът е основен похват за разкриване на контраста между героите. Експозиция запознаване чрез диалога с героите. Завръзка Етапите на физическо ограбване Кулминация Последният етап Духовно ограбване Развърска Трагичната полука Герой Момъкът Драмата на бореца за справедливост по пътя му към материалното богатство и нравственото падение Плебеят порощение който загубва Не само състраданието към другите, но и паметта си. Дяволът, рушителят на нравствената красота. Теми. Властта и обществото. Човекът и изкушенията на властта. Мотиви за страданието и съпречастието. За пътя и пътуването. За изкушението. За личната облага, за цената на постигнатото, има и приказни мотиви. Проблем Неспособност за оценка и самооценка по пътя към изкушенията на властта. Конфликти, обществото и властта. Разминаване между желано и постигнато. Властта и подчинението, богатият и бедният, силата и слабоста, доброто и злото, справедливост и неправда, подемат и крахат на надеждите. Хронотоп време неоточнено, минало, настояще и бъдеще, пространство, градът и модерният човек. Изразни средства Метафора Стълбата е път към изкушението, път към властта, но и към моралната деградация. Описание на Момъка Той е със свити юмруци, гневът срещу несправедливостта. Контраст Погребална песен, весели и безгрижни песни. Богатство, бедност, добро, зло, справедливо, несправедливо. Памет Забрава Диалогичност и алегория Обществото В борба обществото е в мъртвешки сън. В Андрешко обществото е между държавата и човечността. В приказка за Стълбата обществото е в порива си към властта. Самата власт в борба е лицемерна предателка. В Андрешко властта е държавата Маштеха за малкия човек. В приказка за Стълбата властта е предателство към идеалите. Борба утвърждава борбеността и саможертвата като път към свободата. Андрешко утвърждава нравствеността като път към спасението. И приказка за Стълбата утвърждава се нравствеността като път към постигане на идеалите. Животът и смъртта Христо Ботев Реализъм Романтични елементи Творба и жанър До моето първо ливе 1871 година Стихотворение Форма на изказа Аз форма Изповед Монолог Но и диалог и императив към събеседника, към либето. Има три части. Първа част отричане от любовта в миналото. Втора част страдание в настоящето. Трета част мечтаното бъдеще. Герой нерическият говорител, който търси, купнее, По-справедлив свят Изповеден тон Отричане на личното в името на общото Борецът за слобода Любимата Либето Събеседникът на бореца за слобода Теми Животът и смърта Човекът между личното щастие и националната мечта Мотиви за Страданието и съпричастието Забравата и паметта Избора Личната и национална свобода Безента Саможертвената смърт Проблем Изборът между личното и общото щастие във време на робство. Конфликти. Конфликтът между живота и смърта. Изборът на човек, порубители и поробен народ. Между личното щастие и любовта към народа. Между идеал и действителност. Примерение и борба. Минало, настояще и бъдеще. Хронотоп. Време. Робско време. Минало, настояще и бъдеще. Обединени чрез песента. Пространство. Робско пространство. Родно. Българско. Изразни средства. Призив, повторения, експресивни обращения. Остави, махни, чуй, запей, млъкни, махни се. Инверсии Песен любовна Сравнението на песента любовна с отрова е личното щастие на лирическия герой. Метафора на страданието Песента на гората Одухотвореният свят на гората Родното пространство на страданието Иван Вазов Реализъм, романтични елементи, национален романтизъм Творба и жанър Новото гробище на Цливница 1885 г. Стихотворение с елементи на елегия и на ода Форма на изказа Диалог с покойниците Две части. Първа част героизмат в смъртта. Втора част забрава и памет в настоящето. Композиционна рамка първа и последна строфа. Герой лирическият говорител, скръбният наблюдател, възхваляващ подвига на хилядите загинали. Героите борците за светия идеал на отечеството. Майките святи, родината и майките на борците. Теми, живота ти смърта, човекът между паметта и забравата. Мотиви за забравата и паметта, избора, гордостта и родолюбието. Националната свобода, песента и силата на поетическото слово. Саможертвената смърт. Проблем Забравата на героите и синовният дълг на поета Конфликти Живота ти смърта Достойно изпълненият синовен дълг и забравата му в обществото Настояще и бъдеще Памет и забрава Живот и смърт Смърт и прослава Войник и общество Поет и общество Хронотоп Време Войната за защита на съединението Пространство Сливница Вечен дом на безсмъртието смъртятом. Изразни средства. Риторични въпроси. Но кой ви знае, че спите в тез полета? Кои сте ви? Епитети и обращения. Метафори. Братската прегрътка и вечният сън. Цъфтежа на забравата. Символи. Песен и венец. Втора битка. Възкръсването. Майките. Контраст. Фалшиви и истински ценности. Памет изабрава на героизма. Емилиян Станев. Реализъм. Творба и жанър Крадецът на Праскови. 1948 година. Повест Има 12 части, разпределени в две сюжетни линии. Личното на фона на общото, на войната. Спомен от детството за Първата световна война и Втората световна война в настоящето. Търново и околностите му. Разказ в разказа. Ретроспекция. Пейзажът Експозиция на ра на повеста Расказвачът в родния си град, който се завръща след повреме на войната, срещата с тарият учител Петров и споменът за Елисавета. Завръзка Първата среща между Елисавета и Иво Кулминация Възращащата сила на любовта Развърска Смърта на Иво и Елисавета. Епилог. Войната и съдбата на полковника. Композиционна рамка. Първа и последна част. Образът на войната. Герой. Елисавета. Иво Обретенович. Михаил. Полковникът. Ординарецът. Мариола. Слугинята. Военнопленниците. Старият учител Героят-разказвач Теми Животът и смъртта Невъзможната любов Повреме на смърт Мотиви за паметта и пътя За избора Самотата и погубената младост За дълга към родината И омразата към чуждия За кражбата Греха И възместието За песента и саможертвената смърт. Проблем. Войната в живота като разрушителна сила на живота и любовта. Конфликти. Животът и смъртта. Желанието и невъзможността за постигане на мечтите. Минало, настояще и бъдеще Конфликтът между дългът към родината и дългът към семейството, между любовта и смърта, между обществените нагласи и личният избор. Хронотоп краят на лятото и началото на есента. Войните основно време е споменът за Първата световна война. А допълнителното време е настоящето, времето на Втората световна война. Пространство, Велико Търново с околностите и колибата, градината. Изразни средства, контраст, младост, старост, свое, чуждо, минало, настояще, любов. и омраза. Метафора Луната е метафора на смърта и болеста. Дъждът, тихият шепот и сухата земя са метафори на новото начало на фона на смърта. Мъжкото и женско митологично начало небе и земя. Символ Прансковите дюлите, липата, орехът, колибата, чучелото. Животът Животът в домоето първо липе е живот на робско съществуване и осъзната борбеност в родното пространство. В новото гробище над Сливница животът е свързан с България и саможертвата за нея. В крадецът на Праскови животът е противоречив между любовта и умразата. Смърта! Смърта в домоето Първо Либе е саможертвена в името на Сободата. В новото гробище над Сливница е желана Героична подвиг на незнайните борци. Крадецът на праскови, смърта е саможертва в името на любовта. Домоето първо либе. Отвърждаване на борбеността и саможертвата като ценност към свободата. Новото гробище над Сливница. Отвърждаване на саможертвата. като ценност в името на родината. Крадецът на Праскови утвърждаване на любовта, като път към хармонията в живота и смърта. Природата Иван Базов Реализъм, романтични елементи, национален романтизъм. Творба и жанър. Пририелския манастир. 1891 година. Ода. Форма на изказа. Аз форма. Изповед. Има две части. Първа част. Природата като дом. И втора част. Природата като божествен храм Композиционна рамка, първа и последна строфа Герой, рила, красива и величествена Майка и дом, божествен храм, последен пристан Стимул за творчество и себепознание Откъсната от сивия делник Лирическият говорител Съзиъцава Възхвалява красотата на природата. Поетът, поклонникът и мечтателят, който е намерял смисъла на своето съществуване. Върнал се към майката природа. Теми Красотата и величието на природата. Мотиви за Пътя Скитничеството Завръщането у дома За избора За любовта към родното, съвършения и божествен звят, за поета и неговото слово, за себепознанието и безсмъртието. Проблем изборът за смислено съществуване. Човекът между цивилизацията и природата. Конфликти. Възраждащата природа и потискащата цивилизация. Обществените нагласи и личният избор. Хаос и съвършенство. Духовно свободният и духовно окованият човек. Хронотоп. Време. Минало, настояще и бъдеще. Пространство. Природата рила в близост до Рилския манастир. От битовото към небесното. Изразни средства. Анафората в началото на всеки стих. Сега съм у дома. Въвежда в пространството на уюта и спокойствието и противопоставя природа с цивилизация. Епитети кристални и пенливи. Метафора Живота мили Мир въжделен Сравнение Като майка нежна също Инверсия Майка нежна Живот талази Синтактичен паралелизъм Поклон скали води Поклон е ли гигантски Контраст Родно чушто Дом гост Пейо Яворов Реализъм Символизъм Творба и жанър Градушка 1900 година Поема Форма на изказа Изповед Има три смислови части Първа смислова част Тежката участна селяка Във първа част Втора смислова част Надеждата, опасността и градушката От втора до пета част Самата пета част е кулминация на поемата Трета смислова част Вечното зло в живота Шеста част Композиционна рамка Първа и последна част. Крагова композиция. Герои. Отрудените селяни. Трагедията им пред силата на природата. Градушката. Природата. Природната стихия. Олицетворение на злото и страданието. Лирическият говорител. Който съзерцава, съчувства и отрича злото. Теми Природата като изпитание за човека Мотиви за Трагичната самота между живота и смърта За съвършения и божествен свят За милостта и надеждата За вечното слава Проблем Трагичното съществуване на човека в плен на природата Конфликти Конфликтът между сътворяващия човек и разрушаващата природа Между хаос и съвършенство Селският труд и обречеността му Между светлината и мрака Между безнадежността и надеждата Хронотоп. Време. Кръгово. Сезоните. Пространство. Природата. Полето. Битово. И небесно. Изразни средства. Метафори. Сърцето трепне в страх. Премира. Израз на страданието. И утешителка надежда. Притруженик се ляк отива. Затопли радост на сърцето. Израз на надеждата. Метонимия. Вън селото се мъкне цяло. Израз на страданието на селяните. Композиционна рамка. Символ. Началото и краят. Молбата към Бог. Израз на безкрайното страдание Градация тежкият труд към страданието Риторични възобращения и въпроси Разговорни фрази и диалогични реплики Митологични образи Контраст Живот смърт Светлина мрак Добро зло Природа, човек Пенчо Славейков Индивидуализъм Естетически индивидуализъм Персонализъм Творба и жанър Спи е зерото 1906 година Стихотворение Лирическа миниатюра Има две смислови части Първа смислова част Покоят и пориват за близост И втора смислова част Движението, което е само едно леко докосване Последното двустишие на втора смислова част е кулминация, куанта на творбата. Герой лирическият говорител, който съзерцава природния покой. Хармония между вън и вътре, между природа и душевност. Езерото, буките, природата израз на човешката душевност. Съвършен, хармоничен и пречистващ свят. Покой Пеми Природата като израз на човешката душевност Мотиви за самотата, съвършенството, сънят и покоя Проблем Ненарушимост на човешката душевност в изначална връзка с природата Конфликти Невъзможният човешки порив за разбиране на природните тайнства Външен и вътрешен свят Конфликт между хаос и съвършенство Между светлина и мрак Между покой и движение Между търсене и прозрение Хронотоп Време, безвремие Пространство, природата Езерото, човешката душевност Изразни средства Епитети Тихите, тъмни глъбини Състояние на мълчалива таинственост В дълбоките, невидими пространства на езерото и на човешката душа Белостволи Противопоставен на тъмни Контраст Външен Видим свят И вътрешен Невидим Тайствен свят Глаголи Спи Нито трепва Символи Буките Символ на вечността Лечител на душемните страдания Погледът нагоре Езерото Символ на човешката Душевност. Природата. При Рилския манастир пространството на дома, родното, изначално даденото е природата. В градушка пространството на страданието и обречеността. Природата е стихия. Във Спи езерото природата е във е търсяното абсолютно съвършенство. При Риелския манастир се утвърждава красивата и величествена природа като път към духовно спасение. В градушка се отрича разрушителната сила на природата, а във Спи езерото Си утвърждава спокойната природа като израз на човешката душевност. Любовта Димчо Дебелянов Символизъм Творба и жанър, аз искам да те помня все така. 1913 година Елегия Форма на изказа, изповед, обращение, но и диалог с любимия образ. Три смислови части Първа смислова част Има аз форма Монолог Спомен Реалност Раздяла Втора смислова част Диалогична форма Любимият образ и лирическият говорител Безнадежност и надежда Трета смислова част Реалност, спомен и безнадежност Композиционна рамка Повторението Обреченост, спомен, безнадежност Кръгова композиция Огледалност Герой лирическият говорител Скръбна изповед от предстоящата раздяла с любимия образ Светът на спомените е обежище за любовта Лирическият герой любимата жена безнадежна пред смърта Теми темата за невъзможното щастие в любовта Темата за животът и смърта Мотиви за самотата, пътя, спомена, за раздялата и за вечната любов. Проблем. Любовта в живота и споменът за нея в смърта. Конфликти. Конфликтът между желание и осъзнатата невъзможност за любов и близост пред съдбата, пред смъртта. Конфликтът между спомен и реалност, между реалност и бъдеще, между безнадежност и надежда, между живот, любов и смърт. Хронотоп. Време. Минало. И спомен, спрял в настоящето и необратимо към смърта. Пространство, хълмът над града. Изразни средства, епитети, бездомна, безнадежна и унила, пламнала, скръбен. Израз на душевната криза, на мъчителното състояние. Метонимии и алитерация Ръка, сърце, лик Любимата метавора Пада нощ над нас Антитеза Вяра и безверие Оксиморон И в своята вяра сам не вярвам Символ Буря Прекършеният живот Пролет Новото начало Нощ и мрак, безисходност и обреченост. Споменът обежище за любовта Христоф Отеф Реализъм Реалистични и романтични елементи Творба и жанър Колко си хубава 1967 година Стихотворение с елементи на Ода Форма на изказа Ти форма Монолог и диалог с любимия образ Изповед обращение Три смислови части Първа смислова част Възторг пред красотата на любимата Втора смислова част Любовта в представите на лирическия говорител Трета смисловът част Красотата като част от реалността Композиционна рамка Чрез повторението на първите седем Стига в началото и в края на творбата Герой Лирическият говорител Копнеещ, съзерцател, искрен Възторжено преклонение пред красотата на любимия образ Лирическият герой Любимата жена съвършенна, земна, реална, судохотворена красота, обект на възторг и преклонение, теми, невъзможната любов, възхвала и преклонение пред любовта, мотиви за преобразяващата сила на любовта, за красотата, съзърцанието, за преходното и непреходното, за… Женското начало Проблем Съхраняване на красотата, на любовта в човешкия живот Конфликти Желание и невъзможност за опазване на красотата и любовта в реалността Реалност и бъдеще Безнадежност и надежда Земно и небесно Видимо и невидимо Духовно и материално Съвършенно и несъвършенно Хронотоп Време, настояще Пространство, земно и небесно Град, улица, стълби, стая Изразни средства Анафорично Риторично възклицание. Колко си хубава. Обобщен очарователен образ на любимата. Обектът на възхвала в настоящето. Тук и сега. Повелителни форми. Не се измъчвай повече. Не се щади освободеност. Символ. Очите. Израз на душевността. Метонимии. Ръцете. Нозете, очите, женското начало, приказни елементи, идеализираният образ на любимата. Епитети, истинска, метафора на земната, неподправена красота, породена от обичта. Петя Добарова Реализъм. Реалистични и романтични елементи. Творба и жанър. Посвещение. 1979 година. Стихотворение. Форма на изказа. Изповед. Обращение. Три смислови части. Първа смислова част. Самотата, нощта и личният избор. Втора смислова част Образът на любимия Трета смислова част Преобразяващата сила на любовта Преходът от нощ към ден Композиционна рамка Нощта в началото и денят в края на творбата Герой Лирическият говорител Самотната героиня Купнееща изповядваща и даряваща своята любов. Лирическият герой, любимият, непознат, съвършен. Красив, противоречив, подвластен на любовта и неподвластен на света около себе си. Теми, голямата и истинска любов. Мотиви за самотата, греха и страха. Преобразяващата сила на любовта като спасение. Красотата, преходно и непреходно, пътя към любовта. Проблем, победа над страха и неизвестното по пътя към любовта. Конфликти, желание и невъзможност на любовта в реалността. Конфликт между реалност и бъдеще, мечта. Конфликт между безнадежност и надежда, видимо и невидимо, духовно и материално, Съвършенно! и несъвършено. Страх и смелост. Младо момиче и зряла жена. Противоречивия живот и любовта. Хронотоп. Време, настояще и бъдеще. Пространство, таван, град, бургас, море. Изразни средства. Метафора. Когато увисва обесен на острия ръб на нощта, израз на победата на страха в порива към любовта. Символ Таван Символ на духовно извисяване, но и на страх. Нощ Луна Символ на обреченост, страх, но и на ново начало. Ден Море песен, символ на осъществената мечта. Метонимии ръка, направеният избор. Епитети непознатия, смугло-красив. Антитези потаен и питомен, жаден и див. Риторично възклицание единствено смен ще си толкова смел. Любовта. В Аз искам да те помня все така, любовта е пространството на спомена. В колко си хубава, любовта е пространството на божественото и земното. В посвещение, любовта е пространството на противоречивия живот. В Аз искам да те помня все така, отвръждаване на спомена. като единствено убежище за любовта. В колко си хубава отвърждаване на красотата и любовта в небесното и земно пространство. В посвещение отвърждаване на вярата в преобразяващата сила на любовта. Вярата и надеждата. Елин Пелин Реализъм Социален реализъм Творба и жанър Спасова могила 1905 година Разказ Диалогът е основен похват за разкриване на героите. Пейзажът е нощен. Време на тайнство и чудеса. Експозиция Запознаване с героите Завръзка Картините на човешкото страдание В търсене на път към спасението Кулминация на разказа Е срещата с изцелението Развръзка Реалността И чудото Композиционна рамка Началото и краят Изкачването и слизането При вечер И рано утро Герой Дядо Захари Старецът, който вярва в силата на спасението Христос Тиянинат, даващ надежда Малкият монка Десетгодишно, болнаво и хилаво момче, което умира с поглед вперен в нощното небе, за да види чудото на Дядо Господ. Изцелението си, получаващ надежда Теми, вярата и надеждата като спасение Мотиви за страданието, болестта и смъртта, за преходното и непреходното, за пътя към спасението и вечността. Проблем. Победа над болестите и страданията чрез Божествената сила. Конфликти Разминаване между желано и постигнато Между мечта и действителност Реалност и бъдеще Мечта Безнадежност и надежда Видимо и невидимо Духовно и материално Божествено и земно Страх и смелост Болест, страдание Издраве, спасение, хронотоп, време, нощта, преди спасов ден, утрото на спасов ден, преди изгрев слънце, пространство, земно, могила, към високата пространство, небесно, изразни средства, улицетворение на нощта, неясно очакване. Вяра и надежда. Трагичната човешка съдба, страдание и болка. Символ. Дъбът. Символ на връзката. Човек-бог. Параклисчето. Символ на вяра и надежда. Прекръстването. Е най-краткият път към вярата. Могилата. Границата между живот и смърт. между вяра и безверие. Усмивката на монката, постигнатият мечтан живот в смърта. Сравнение. Трепкащите звезди, като живи детски очици. Пейзажът. Вечер. Смърт. Пролет. Надежди. Вътрешният монолог на монката и възклицанията. Израз на желания живот Атанас Далчев Символизъм, експресионизъм, диаболизъм Творба и жанър Молитва 1927 година Стихотворение Форма на изказа Монолог Изповед Обращение Има 4 смислови части Първа смислова част Мотивът за преходността на живота Втора смислова част Мотивът за простотата на живота Трета смислова част Простотата в живота като радост Четвърта смислова част Простотата в живота като естествено общуване, молитвата като вяра и надежда за смислено съществуване, композиционна рамка, обращението към Бог и коднежът на лирическия аз по новия живот в началото и в края на творбата. Герой. Лирическият герой. Азът. Интелектуалицът. който прави равносметка и изповед за безмисленото си съществуване, за самотата и отчуждеността от света, за липсата на диалог, който отправя своята молитва към Господ, за да се възстанови нарушената хармония, за да се постигне простотата в живота, сравнена с радостта на невинно дете. Духовната връзка Бог-човек Теми Темата за вярата и надежност Надеждата за връщане на простотата на живота Мотиви за преобразяващата сила на вярата и надеждата За преходното и непреходното За добротата и милосърдието За естествената човешка природа Проблем Победа над лишение от смисъл живот чрез неговата изначална простота Конфликти Търсеният смисъл на съществуването Минало, настояще и бъдеще Безнадежност и надежда Сложният живот и изначалната простота Детство и зрялост Интелектуалецът и обикновенните хора, самотният човек в обществото, хронотоп, време, неусетно от миналото време, настояще и бъдеще, пространство, външен и вътрешен свят, изразни средства, контраст, знание и незнание, живот и смърт, дете и възрасте. Сложност и простота, самота и сред всички, безмислен живот и смислен живот, риторично възклицание, метафора, минаха ли моите години, безвъзвратно от миналото време, да отдавам сетния петак от сърце на срещнатия просек, благородство, доброта, символ. Дете, снежинки, книги Никола Вапцаров Реализъм Романтични елементи Новаторство Творба и жанър Бяра 1940 година Стихотворение Форма на изказа, монолог, изповед, но и диалог с рушителите на вярата. Две смислови части. Първа смислова част човекът и животът. Втора смислова част човекът и вярата. Принцип на антитезите противопоставянията. Кръгова композиция финалът е кулминация и поанта. Герой лирическият говорител в непрестанен двубой с живота, но жизнелюбив и с непоколебима вяра. Теми вяра и надежда като ценност за човека и живота. Мотиви за преобразяващата сила на вярата и надеждата, за преходното и непреходното, за злодеянието. За свободния човешки дух Проблем Победа над посегателството на вярата в човешкия свят Конфликти Външен и вътрешен свят Настояще и бъдеще Живот Вяра и безверие Реалност и мечта Любов и умраза, личност и обезличаване, свободен дух, окован дух, хронотоп, време, настояще и бъдеще, пространство, действителност, външен свят и вътрешен свят, небе и сърце. Изразни средства, градирано риторично възклицание, дори да умирам. Живота с грубите лапичи лични, аз пак ще обичам, аз пак ще обичам. Символ. Как горе небето си не е. Израз на свободното пространство. Въжето. Символ на прекъснатия живот. Граница между живота и смъртта. Злодей. Гневното обращение към посегателите на живота. Пшеничено зърно символ за силата на вярата. Метонимия Върдите Израз на чувстващия и вярващ човек Сравнение Бих ревнал като ранена в сърцето пантера Контраст Живот Смърт Вяра Безверие Търпимост Борба Риторични възглицания и въпроси Вярата Спасова могила Чисто човешката и християнска вяра в спасение от страданието и болестта. Молитва Вяра в Божествената сила за промяна на безсмисления живот. Вяра Яростно защитавана ценност. Надеждата Спасова могила Надеждата за изцеляни Молитва Надежда за очакваната простота в живота Вяра Надеждата, че докато вярата я има, ще го има и животът Спасова могила Отвърждаване на вярата и надеждата като път към спасение Молитва Отвърждаване на вярата и надеждата като път за осмисляне на живота. Вяра отвърждаване на вярата и надеждата като висши ценности в живота. Трудът и творчеството Елин Пелин Реализъм Социален реализъм Творба и жанър Ветрената мелница 1902 година Разказ Пейзажът е в унисон и в контраст с самите герои Експозиция Мелницата Тук и сега Въвеждане на образа на Лазар Дабака Завръзка Споменът за сушата Ретроспекция Въвеждане на образа на Дядо Корчан Забавяне на действието Ретардация Творческият труд и ритуалите Кулминация Надиграването и облокът между Лазар Дабака и Христина Развърска възстановената хармония Кръгова композиция Началото на разказа е краят на историята Герои Дядо Корчан и Лазар Дебака Вятърничавите мечтатели с майсторски ръце Христина Пъргавата 18-годишта внучка на Дядо Корчан Посредник между песемисти, селяните и мечтатели Дабака и Дядо Корчан Са селяните Теми Трудът като творческо изпитание Мотиви за природата като стихия За страданието на селянина За вярата, надеждата и спасението За любовта като смисъл на живота Проблем Победа над природните стихии в човешкия живот Конфликти Злото в природата и творческия достъп на човека Минало и настояще Свободен дух Огован дух Отчаяние и жизнелюбие Истинско и преходно Трудът като оцеляване И трудът като творчество Хаос и хармония Хронотоп Време Миналото, настояще и бъдеще Пространство Селото Битовото И ветровитият баир над селото Мелницата Извесеният човешки дух над битовото Изразни средства Сравнение Като някое забато чудовище Изразите Убежище на тъмни духове, дрипавите му криле, разберени на дяволски кръст, ветрища и хали, израз на мистичен страх, метафора на злото, на сушата, изви като лебед бялата си шийка, като елен, фолклорни елементи, сравнение на мел��ицата с птица, израз на творческия устрем. Метафора лицето и пламна в огън, мелницата и христина. Символ майсторска ръка, символ на творческото начало, портретна и речева характеристика на героите. Юрдан Йовков Реализъм гуманизъм Естетически възгледи Творба и жанър Песента на колелетата 1924 година Разказ Три части Графично обособени Пейзажът е фунисон с героите Експозиция Славата на Сали Яшар Завръзка Почивката на Сали Яшар Развитие на действието Болестта на Салия Шар и завръщането на Шакире Кулминация Джапар и духовното проглеждане на Салия Шар Развръзка Възстановената хармония Салия Шар открива истината за себе си а Шакире и Джапар се женят Кръгова композиция Повторителност в живота. Герой Салия Шар Желанието на майстора за голямо благодеяние. Прозрението. Удовлетвореното сърце на героя от изработването на каруци. Името на Салия Шар е постигнатото добро в живота. Мъдрецът. Шакире е мостът между минало, настояще и бъдеще. Джапар е самотният селски пазач, влюбен в шекере. Теми трудат като радост и благодеяние. Мотиви за вечния стремеж на човек към щастие и хармония, носталгията към миналото и младостта, постигнатия успех и благодарността, труда, и любовта като смисъл на живота. Проблем Победа на човешкия живот лишен от удовлетвореност. Конфликти между духовната празнота и удовлетвореността на творческия човек в обществото. Минало настояще и бъдеще. Между тревога и надежда. Истинско и преходно. Трудът като оцеляване и трудът като творчество. Хаос и хармония. Хронотоп. Време. Миналото, настоящето и бъдещето. Пространство, селото и думът. Битовото. И ковачницата и пътищата. Творческият труд Изразни средства Метафора и сравнение С шарила и багрила, които греха Под тях като цъфнали цветя Чудото Нещо топло и сладко се повдигна в гърдите на Салия Шар Радост и надежда Като бели птици Надежда Като дете Невинност и душевна чистота Символ луната, символ на раздвоението, на мъката, на героя. Ковачницата свещеното място, песента, чудото на колелетата, на живота. Контраст бедност и щастие на младени и богатство и самота на старини. Приказни елементи три пъти се замисля с Алия Шар. Виктор Пас Реализъм. Социален реализъм. Творба и жанър. Балада за Георг Хених. 1987 година. Повест. Форма на изказа, аз повествувание. Експозиция. Въвеждане на героите. Отключеният спомен за Георг Хених. Начална композиционна рамка. Завръзка, ретроспекция, първата среща с Георг Хених, развитие на действието, спомените за смисъла на живота, втората среща с Георг Хених, кулминация, откритият смисъл на живота, решението за направа на цигулка за Господ, за любов. Развръзка, трагичното обобщение за съдбата на самотния и изоставен човек. Заключителна композиционна рамка Финалът Открития смисъл на живота Герои Малкият Виктор Разказвачът Бащата и майката на Виктор Георг Хених Старият и забравен лютиер Франта и Ванда Ученици на Георг Хених Съседите от двата квартала Теми Естетизираният труд като смисъл на живота. Мотиви за житейския избор. Носталгията по миналото и детството. Постигнатият успех и неблагодарността. Трудът и любовта като смисъл на живота. Приемствеността между поколенията. Проблем Призвание и признание на творческия труд Конфликти признанието за творческия човек в обществото Минало, настояще и бъдеще Истинско и преходно Трудът като оцеляване и трудът като творчество Духовно и материално Богатство и бедност Битовизъм и порив за извисяване Поколенията Учител, ученик, хронотоп, време, минало, настояще и бъдеще, делнично и сакрално време, пространство, кварталите, битовото и работилницата на стария лютиер, творческият труд. Изразни средства, метафора, гроб и кръст майсторът носи приживе в душата си. Израз на непрестанния човешки порив към творчески труд. Злато у ръце, желязо в сърце. Израз на душевната пръзнота и на душевното богатство. Сравнение. Племенен вожд. Магическо въздействие върху творческия процес. Символ. Бюфетът като символ на социален престиж. но и метафора на душевната празнота. Контраст, щастие на младени, самота на старини. Бедност, богатство, памет, забрава. Духовно, материално, земно, божествено, живот, смърт, приказни елементи и библейски мотиви, портретна и речева характеристика на героите. Трудът Във ветрената мелница трудът е като основна ценност, радост, но и изпитание. В песента на колелетата трудът е основна ценност като радост и благодеяние. В балада за Георг Хених трудът е като оцеляване и благодарност към Господ. Творчеството Във ветрената мелница трудът като изпитание поражда творческия и освободен дух на човек. В песента на колелетата смисълта за благодеянието поражда творческия устрем на човек. В балада за Георг Хених извисеният човешки дух над битовото пространство. изкуството в вечността. Ветрената мелница утвърждаване на труда и творчеството като спасение и осмисляне на живота. Песента на колелетата утвърждаване на труда и творчеството като път за паметта и осмисляне на живота. Балада за Георг Хених утвърждаване на труда и творчеството Като път към паметта, признанието и вечността. Изборът и раздвоението. Ейо Яворов Реализъм, символизъм, творба и жанър. Две души 1907 година Стихотворение Форма на изказа Монолог Изповед Ръвносметка Три смислови части Първа смислова част Разколебаната душа Втора смислова част Двойствено съществуване Трета смислова част Смърта Композиционна рамка Драматичните преживявания на лирическият АС Първи стих АС не живея, АС горя И предпоследен стих АС сам не живея, горя Герой Лирическият герой Говорител Раздвоен и самотен Между ангелското и демоничното Между доброто и злото, различен от другите, вечно търсещ отговорите за смисъла на живота. Теми, противоречивата самотна личност в постоянно търсене. Мотиви за страданието и липсата на избор, за отчуждението и самотата, за доброто и злото, за смисъла на съществуването. Проблем Мъчителното раздвоение за търсещата неспокойна човешка душа. Конфликти, копнеж и невъзможност в раздвоената душа. Истинско и преходно, вътрешен свят и външен свят, греховно и свято, самота и неща. И сред другите. Добро и зло. Ангел и демон. Хронотоп. Време. Настояще и сявка. Всяко време. Пространство. Навсякъде е раздвоеното пространство. Изразни средства. Епитет. Непримирими. Изразна непрестанната вътрешна борба. Метонимия. Вгърдими. Израз на съкровенното пространство Метафора Пламът си дишат и плам ме суши Самота и безисходица на лирическия аз Душевно Дърсание Символ Пламъкът Символ Като обединител на двете пространства Има двойствено начало Част от пространството на грешниците в Ада Разрушителна стихия Пепел Символ на отчуждението от света Разрушението Риторичното възглицание Аз сам не живея Горя е израз на метафоричното обобщение на самотния скиталец Неспокойният раздвоен и различен от другите лирически Аз Митологични образи на горенето Елисавета Багряна Реализъм Модернизъм Отричане на символизма Творба и жанър Потомка 1925 година Стихотворение Форма на изказа Монолог Изповедобращение към Майката Земя Три смислови части Първа смислова част Родовата памет в антитези Втора смислова част Догадките за миналото Трета смислова част Категоричното самоопределяне Контрастна композиция Несигурност Теза Увереност Антитеза Самоопределянето Обобщение Герои Лирическият говорител Героинята наследила от предците си не привързаността към патриархалните традиции, а примамливите перспективи на свободния живот. Жената са спорив към свобода. Любовта е основата на един нов род, който не се съобразява с прегради и забрани. Теми Родът и паметта. Непокорният човешки дух. Мотиви за бунта и избора. Отчуждението и самотата. Доброто и злото. Женското начало. Проблем Видимите и невидими родови следи Конфликти Копнеж и възможност Истинско и преходно Вътрешен свят и външен свят Греховно и свято Самота и сред другите Хронотоп Време, минало, родът, настояще и изборът Пространство Домът и свободното пространство, които са в контраст. Изразни средства. Антитеза. Нямам прародителски портрети, но усещам. Пейзаж. Край Дунавските равнини. Необхватните сокополя. Израз на свободолюбие и волност. Символ. Род, кръв, кинжал, поля, кон Борис Христов Реализъм, модернизъм Творба и жанър Честен кръст 1982 година Поема Форма на изказа Първо лице Единствено число аз форма. Изповедно начало трето лице. Обобщение и истинност на споделеното пред читателите. Има девет формални части. Три смислови части. Първа смислова част категоричният избор за промяна. Отказът от поезията и причините за това. Втора смислова част избрания път на промяната. Трета смислова част равносметката и категоричният избор. Композиционна рамка. Герой лирическият говорител, творецът, който напуска храма на поезията, за да замълчи срещу неправдите. Истинският поет, който непокорно и категорично отрича фалша в поезията. Теми категоричният избор на творческата личност. Мотиви за страданието и категоричния избор, отчуждението и самотата, истинската поезия и предателството, библейски мотиви, връщане назад към детството. Проблем. Победа над фалшивите ценности и изкуство в обществото. Конфликти. Нежелание и възможност. Външен и вътрешен свят. Истинско и преходно. Самота и сред другите. Изкуство и фалш. Поет и власт. Поет и общество. Божествено и земно. Хронотоп. Време, минало, детството. Настояще, изборът и бъдеще. Пространство. Обезлеченото, принизено пространство. Настояще. В контраст с изначално извисеното пространство. Пространството на детството. Изразни средства. Метафора. Затварям ви за думите, уши. Резето спуска. Отказ от изкуството Прибирам стълбата, с която стигнах до небето Желание за защита на свещенното слово Бързам да напусна на поезията храма Преди да запълзят змии по младото ми рамо Страх от обезмислене на създаденото Метонимите двете си ръце Оста и метафорите «Ще вържа», «Ще зашия» са израз на саможертвата в името на истинската поезия. Влакът с рамене железни е метафора на новия път. Антитеза. Живота смърт. Фалш истина. Горе долу. Божествено земно. Материално, духовно, символ, библейски. Образи, кръст, кинжал, книги, ирония, ала страданието днес добре се плаща. Изборът Две души Вечното търсене на човек Потомка Връщане към родовата памет и кръвта. Честен кръст. Връщане към истината и съвършенството. Откъс от поетическото слово. Раздвоението. Две души. Раздвоение между ангелско и демонично. Добро и зло. Начало и край. Потомка раздвоение между родова повеля и повелите на кръвта и на сърцето. Честен кръст раздвоение между материално и духовно, истинско и фалшиво. Две души отвърждаване на избора като непрестанно раздвояване, търсене и намиране. Потомка Отвърждаване на изначалната връзка човек-родина и на женското начало. Честен кръст. Отвърждаване на истинското и изначално простото в изкуството и живота. Изразните средства. Епитет. Художествено определение Какъв, каква, какво, какви Метафора Пренос на употреба възоснована сходство Метонимия Пренос на употреба възоснована връзка Част от тялото Олицетворение Предмет, явление, прилича на човек Символ Образ с преносно значение Инверсия Промяна на словореда Антитези и контраст Противопоставяне на идеи, образи Градация Изброяване От по-малко към по-голямо Или обратно Анафора Повторение Алитерация повторение на съгласни звукове. Асонанс повторение на гласни звукове. Реторичен въпрос съдържа отговора в себе си. Реторично възклицание завършва с удивителен знак. Оксиморон несъвместими понятия. Ирония скрито отрицание. Сравнение Съпоставка Сигнални думи Като или сякаш

Лирическа миниатюра, стихотворна форма, природна картина и чувства. Комедия, смешно. Разказ една случка, малко наброй герои. Повест повече случки и герои от разказа.

Роман повече случки, герои и конфликти от повеста. Фейлетон публицистичен текст с актуално съдържание. Поема стихотворна форма, случка и герои.

Родното и чуждото Димитър Талев Реализъм Творба и жанър Железният светелник 1952 година Роман Част от 4 логия Има 4 части А че серафимовата внука в тъмни времена народ се пропуща корени и гранги. Епиграф или мото. Цитат от фолклорна песен във всяка част.

Кръгова композиция. Семейство Глаушеви, обществото, семейство Глаушеви. Постепенен преход от отричане на старото към утвърштаване на новото. Композиционна рамка на романа в началото е срещата между Стоян и Султана, а в края сватбата на Лазар и Ния.

Герои Стоян Глаушев и Султана, Лазар и Кочо, Катерина и Ния, Нона и Манда, Божана и Андрей, Климент Бенков и Аврам Немтор. Риелският монах, майсторът Рафаил Клинче Теми Родина и история Борба за църковна независимост За просвета и национално осъзнаване Женският избор Диалогът между поколенията Мотиви за дома и пътя За семейството и другоселеца За честа, срама и възмездието. Проблем.

Дългът на българина не е само към рода и семейството, но и към народа, вярата и езика. Конфликт. Конфликтът на героите с самите себе си.

но и с патриархалната среда. Конфликтът между родовите традиции и нарушените правила, между родители и деца, между селянин и граждани, между човекът от една страна и народът и историята от друга страна. Хронотоп. Време.

Възрожденската епоха. 1833-та 1864 година Пространство Македонският град Преспа Изразни средства Метафора Самотен цвят на върха на едно дърво Султана И нейният избор да се омъжи за стоян Израз на борбеност и силен дух Символ Иконостасът на Рафе Клинче Израз на вечната любов Изразът Ние сме българи Символ на национална принадлежност Народното Думът Символ на бащеното огнище На националния дум Вода Символ на женското начало Светлина и огън Символ на борбеност и мъжко начало Контраст Родно, чушто, любов, умраза, слабост, сила. Алеко Константинов Реализъм, социален реализъм, твърба и жанър. Байканю, журналист.

1895 година Разказ, очерк или фейлетон Последен очерк от втора част на книгата Композиционен похват, разказ, фразказа, диалогът между героите. Герои Байгайно Обобщен образ на следосвобожденския българин, използвач, егоист, материалист, политически хамелеон, журналист, страшен, арогантен, псевдопатриот. Байгайновското Гочоло Дочоло, Бай Михал, Гуньо Адвокатина, Данко Харсазина, Анти Байганевското, Гедрос, Расказвачът в Байганев журналист.

Теми, покварата в българската журналистика след освобождението. Свое и чуждо, истинско и фалшиво. Мотиви за Отчуждение от родното, личното благо, псевдопатриотизма. Проблем.

Погледът на Байканио и неговите другари към журналистиката като средство за печалба и власт. Конфликти. Конфликтът на героите с родната среда Свое и свое, но и свое и чуждо Между материално и духовно Между активността на байганевците И пасивността на интелигенцията На разказвачите Между журналистическата етика И властта и отговорностите в медиите Хронотоп. Време.

90-те години на 19 век. Пространство. Заведение, в което се събират приятелите от кръга Весела България. Через разказа на Гедрос действието се пренася от заведението в дома на Байганио.

Контраст в пространството. Изразни средства. Метафора. Байганио. и неговите другари се превърнали в статуи.

Сърцето на Байганя падна в потушите му. Патриотизъм, бошлав, епитети, отчаяна въздишка, засъхналите устни, контраст, безгрешно съществуване и желание за забогатяване. Реторични въпроси Голям мурафет ли е издаването на Вестник?

Пряка и косвена характеристика Портрет на героите Антитези и фразеологизми Ирония Ще напазарим десетина хлапета, ама да не бъдат чернооки, да изглеждат като русначета Ето ти тебе цял трактир! Това са подмолните интереси, чуждото като прикритие на българското. Безкрижните приятели със своето бездействие от Крга Весела България са също иронизирани.

Данислав Стратиев Реализъм Творба и жанър Балкански синдром 1990 година Сатирична комедия Има две действия Похватът театър в театъра Липсва граница между залата и сцената Театралното представление, в което се намесва публиката е израз за невъзможността на самото представление да започне като изкуство, като нещо ново. Герой Жена с проблем Дяла врана Мъж от бели искър Жена символ Директор Хум Пайцончо Йовчо Печо Баба Кера Извън земно Теми Свое и чуждо Невъзможният диалог между човека и изкуството между управника и малкият човек Истинско и фалшиво Използвачество и духовна слепота Мотиви за Пътя Абсурдното Фалшивата подмяна Байганщината и Балканщината. Проблем Погледът на малкия човек към подмененото изкуство и висините на властта.

Конфликти Конфликтът на героите с родната среда и пространството на изкуството. Конфликтът между свое, българско и балканско, и чуждо европейско, материално и духовно, привидно и действително, думи и дела, изкуство и реалност. Хронотоп.

80-те години на 20-ти век. Преустройството в обществото. чиято алегория е пространството на театралната сцена. Изразни средства Хипербола и градация на подмазма, честото, лицемерието и интригите в обществото Изразът Този прави вятър на онзи Вторият на третия Третият на четвъртия Едни вихри и талази заливат Метафора на заастоя Никакъв климат Метафора на несъответствята В буквара пише едно във вестниците друго, а в живота става трето и четвърто.

Метафора на хаоса. Голям цирк. Битпазар.

Хоремак. Свадба в театър. Контраст.

Европа. България. Противоречията в родното.

Духовно и материално. Цивилизовано и диво деградирално. Родното Родното в Железният светелник е представено като семейство, род, общество, национален език и история. В Байганио журналист родното е двойствено. В лицето на интелигенцията и в лицето на простащината.

Балкански синдром. Родното също има двойствен образ, българско и балканско. Чуждото. В железният светилник чуждото е всичко, нова което се намира извън семейството и обществото. Чуждопоклонници, пришелци.

Различни и нови. В байкани журналист, чуждото, са псевдопатриотите, хамелеонщината, килиперчийството, липсата на ценности. В балкански синдром, чуждото е под формата на хаос, фалш, подкопвачество и нагащачество, липса на ценности.

Железнат светилник се утвърждава родното в стълкновение с чуждото. В байганю журналист утвърждава се родното в стълкновение с байганюското и европейското. А в Балгански синдром родното се утвърждава в комичната му светлина.

Миналото и паметта Иван Вазов Реализъм Романтични елементи Национален романтизъм Творба и жанър Паиси 1882 година Ода Част от цикъла епопея на забравените. Има три части. Контраст на композиция. Първа част.

Гласът на лирическият говорител. Контрастът, мрак и светлина. И портретът на Паисий. И обстановката в която пише. Втора част.

Монологичният призив на Паисий, който възкресява картините от славното минало. Трета част гласът на лирическия герой. Контрастът мрак-светлина и преходът към светлина.

Композиционна рамка на творбата е самият контраст в началото и в края. Епиграф. Кризи в обращение към паметта и миналото. Герой.

Лирическият говорител. който възхвалява героичния подвиг на историческата личност. Лирическият герой е Паисий.

Историческа личност водач, водител, сеяч на словото, демиург. Романтическа личност изключителна, необитновенна, светец. Теми И темите за историята като път към паметта.

Миналото и паметта като път към националния идеал. Мотиви за за гордостта, срама и чуждо поклонника, за духовната слепота и прозрението, за лудостта. Проблем миналото като мост към бъдещето.

Конфликти Конфликтът на героя с самия себе си Дълга към монашеството и дълга към род и народ Обикновенно съществуване Славно и достойно съществуване Памет и забрава Знание и незнание Човек и народ Хронотоп Време настояще и минало. Преломното време, в което живее книжовникът и споменът за славното минало на българския народ. Пространство, което преминава от скромната килийка до звездния свят. Порив към духовна извисеност. Изразни средства.

Метафори. Мракът. Тъмнини дълбоки, един мунах тъмен.

Израз на миналото, а написаната история е израз на паметта. Риторични въпроси. Инверсии.

Подвиг многолетен. Житие велико. Градации. Улицетворения.

Архаична лексика Конец Писание Мир Звон Никола Бъбцаров Реализъм Романтични елементи Новаторство Творба и жанър История 1946 година Стихотворение Форма на изказа Диалогичност Полемичност Три части Композиция на антитезите Първа част Обращение към писаната история Портрет на колективния лирически герой Обикновенните хора Трагичните прозрения за паметта Втора част Животът на неизвестните На хилядите Извън писаната история Кулминация Раждането и крахът на надеждите Трета част Авторовият глас за историята За поезията и паметта Антитезата Минало бъдеще. Композиционна рамка. Историята в началото и в края на твърбата. Герой. Лирическият говорител в диалог с историята.

Хилядите убити. Страдалците. Обикновенните и невинни хора в историята. Които трябва да бъдат запомнени от поколението.

Теми, миналото и паметта. Обикновенният човешки неписан героизъм и писаният героизъм в голямата история. Простотата в живота и в историята. Мотиви за историята и поезията като път към паметта. За страданието, гнева и борбата.

За конфликта между поколенията. Проблем паметта за обикновения човек в голямата писана история. Конфликти Малкият човек и историческата личност Писана история и неписана история Изкуство и действителност Минало и бъдеще Бащи и синове Традиционната представа за света и новата представа за света Хронотоп Време, настоящето и бъдещето Пространство Топосите, синори, фабрики и канцеларии, кафенета, обобщени в историята.

Изразни средства. Риторично обращение, въпрос и метонимия. Какво ще ни дадеш историо? Синтактичен паралелизъм, риторични въпроси и анафора.

Живот ли бе да го опишеш? Живот ли бе да го разровиш? Израз на мрачната действителност. Сравнение.

Ще горчи като отроба. Разговорни думи. Контраст. Материално.

Духовно. Подобно на Ботевия, лирически герой от напрощаване в 1868 година. Признание и памет в бъдещето.

Но разкажи с думи прости. Йордан Радичков Реализъм Новаторство Магически реализъм Творба и жанър Ноев Ковчег 1988 година Модернистичен роман на фрагментите Форма на разказа Аз форма Основен композиционен похват на цялата книга Размислите на героя-разказвач Основен похват за разкриване на миналото и паметта. 13 различни текста с общ разказвач. Композиционна рамка.

Начало и край на романа. Герой. Героят разказвач.

Втърсене на паметта, обединяваща фигура за цялата книга. Образите на различните. Вашкарчето и глиганът. Хлебарките, враните и сокерецата. Старото куче и сивият вълк, Левски, Папунякът, Старият щърк и лисицата, Децата, Емилиян Станев, Григор Вачков, Методи Андонов, Бащата на разказвача, Космическият удавник.

Теми, Миналото и паметта, Тъжното съществуване в страдание и самота, Мотиви за, Историята като път към паметта. Страданието, гнева и борбата. Конфликта между поколенията.

Конфликта между човек и природа. Изкушението и самотата. Проблем. Паметта за малките неща. Затрухите на живота в големия живот срещу смърта.

Конфликти Памет и забрава Природа и човек Живот и смърт Добро и зло Вечно и преходно Хронотоп Време Реката на спомените Пространство Земно и небесно Мащабност Изразни средства Символи Удавникът Образите на животните ковчегът, фенерът, следата на апостола и други. Контрастът добро, духовно, божествено, срещу зло, материално, земно, дяволско. Лъжа и истина автобиографични елементи, библейски елементи, митологични елементи, олицетворение и ирония образът на хлебарките.

Миналото в Паиси е славно с идеализирана историческа личност. Миналото в история е пазител на неписаното и писаното. Ноев Ковчег. Миналото е нереално и реално.

Паметта в Паиси е славно с идеализирана историческа личност. ПАИСИ е индивидуална и колективна. ПАИСИ в история е памет в многотомните писания и памет за малкия човек.

В Ноев ковчег паметта е индивидуална и колективна. ПАИСИ утвърждаване на историята като мост между минало, настояще и бъдеще. История утвърждаване на миналото и памет.

като ценност за модерния човек. Ноев Ковчег Отвърждаване на миналото и паметта чрез страданието и различието на индивида. Обществото и властта Христо Ботев Реализъл Романтични елементи Творба и жанър Борба 1871 година Сатирична елегия Форма на изказа Асформа Монолог Изповед Има три части Първа част Робската действителност, душевността на поробения човек, робството и смърта.

Втора част Светът на преобърнатите ценности, социалният образ на робството, обществото и властта. Трета част Изборът на младия човек, отричане на статуквото и борба за справедливост. Композиционна рамка Началото, което е настояще, Кръвта в жилите се ядно бунтува И краят, което е бъдещето, Ще викнем ние хляб или свинец. Герой Нерическият говорител Осмислил робството Сбудна гражданска съвест. Чорбачии и духовенство, които поробват народа.

Глупецът, дивакът, лицемерният, попът. Теми. Властта и обществото. Робското страдание и борбата за обща справедливост.

Борба между лъжата и истината в обществото. Мотиви за погубената младост, за страха, страданието, примирението, гнева и борбата, за мъртвешкия сън. Проблем.

Житейският избор на човек във време на социално и духовно робство. Конфликти. Обществото и властта, робът и господарят, вяра в статутвото и вяра в новото, мучител, народ, идеал, преобърнати ценности, примирение, борба, минало, настояще срещу бъдеще, лъжи и заблуди срещу истина.

Хронотоп. Време. Робството.

Пространство, родното, българското, но и общо-човешкото, световното пространство на робството. Изразни средства. Сарказъм.

Стадо от вълци в овчи кожи. Бог не наказва когото мрази. Оксиморон.

Свещенна глупост. Символи. Тиранинат е символ на робство.

Развратен, лъжлив, звярат. Хомотът символ на примирение и ограниченост. Метафора Светът превикнал хомот да влачи, Младост минува, Лъжа и робство на тая Пуста земя царува, Стадо от вълци в овче кожи. Контрастът Материално и духовно, Богатство и бедност, Лъжа и истина.

Елин Белин Реализъм Социален реализъм Творба и жанър Андрешко 1904 г. Къс-раскъс Диалогът Основен похват за разкриване на героите Пейзажът е зимен Знак за студенината между героите Експозиция Запознаване чрез диалога с героите. Развитие на действието. Словесният диалог между героите. Завръзка.

Запознаване с лицето на властта и нейната жертва. Кулминация. Урокът по човещина по пътя към платото.

Развръзка. Безсилието на властта. Разказът има отворен финал.

Герой Андрешко, хитрият кароцар, сиромахът, селянинат, който се осмелява да изостави съдия-изпълнителя в платото, за да спаси брата си по бедност, Станойа. Съдия-изпълнителят, надменният гражданин, себичният, богатият, улицетворение на властта. Станойа, съселянинат на Андрешко, бедният. но и с дебел врат. Обща съдба с съдбата на Андрешко.

Нарушителят на закона, но и човекът в беда. Невидимият двигател за развитие на сюжета. Теми. Властта и обществото.

Съпричастието между селяните. Мотиви за лепсващия диалог, за страданието и съпричастието. За кълта.

и смърта за пътя и пътуването. Проблем. Житейският и нравствен избор на човек пред лицето на властта.

Конфликти. Обществото и властта. Робът и господарят.

Държавата и селянинат, градът и селото, богатият и бедният, силата и слабоста, доброто и злото, хронотоп, време, зима, пространство, поле, селски път, блато. Изразни средства Пейзажът е пространството с мъртвешки очи. Усещане за предстояща беда Коне, врана, зимно небе и облаци Съпричастност, фунисон с душевното състояние на Андрешко Символ, врана, символ на тежките мисли, подобно на Ноев ковчег Вода, символ на пречистване Блато, символ на неразрешимите проблеми Малката каруца, която се клътушка, излиза, потъва в кълта. Е израз на непрестанните лутания на бедняка в търсене на по-добър живот.

Символ на бедния живот, но и на породената злоба срещу неправдата. Вълчико жух, жестокото лице на властта. Сравнението като пиле, което се излюбва.

израз на оголен, беден, безсилен по човещина човек, а по-късно и като дете безсилието на властта. Христо Смирненски Реализъм Социален реализъм Пост символизъм Творба и жанър Приказка за стълбата 1923 година Сатиричен или алегоричен разказ Епиграфът е израз на отреклите се и забравилите за борбата вълсници. Диалогът е основен похват за разкриване на контраста между героите.

Експозиция запознаване чрез диалога с героите. Завръзка Етапите на физическо ограбване Кулминация Последният етап Духовно ограбване Развърска Трагичната полука Герой Момъкът Драмата на бореца за справедливост по пътя му към материалното богатство и нравственото падение Плебеят порощение който загубва Не само състраданието към другите, но и паметта си. Дяволът, рушителят на нравствената красота. Теми. Властта и обществото.

Човекът и изкушенията на властта. Мотиви за страданието и съпречастието. За пътя и пътуването.

За изкушението. За личната облага, за цената на постигнатото, има и приказни мотиви. Проблем Неспособност за оценка и самооценка по пътя към изкушенията на властта.

Конфликти, обществото и властта. Разминаване между желано и постигнато. Властта и подчинението, богатият и бедният, силата и слабоста, доброто и злото, справедливост и неправда, подемат и крахат на надеждите.

Хронотоп време неоточнено, минало, настояще и бъдеще, пространство, градът и модерният човек. Изразни средства Метафора Стълбата е път към изкушението, път към властта, но и към моралната деградация. Описание на Момъка Той е със свити юмруци, гневът срещу несправедливостта.

Контраст Погребална песен, весели и безгрижни песни. Богатство, бедност, добро, зло, справедливо, несправедливо. Памет Забрава Диалогичност и алегория Обществото В борба обществото е в мъртвешки сън.

В Андрешко обществото е между държавата и човечността. В приказка за Стълбата обществото е в порива си към властта. Самата власт в борба е лицемерна предателка.

В Андрешко властта е държавата Маштеха за малкия човек. В приказка за Стълбата властта е предателство към идеалите. Борба утвърждава борбеността и саможертвата като път към свободата. Андрешко утвърждава нравствеността като път към спасението. И приказка за Стълбата утвърждава се нравствеността като път към постигане на идеалите.

Животът и смъртта Христо Ботев Реализъм Романтични елементи Творба и жанър До моето първо ливе 1871 година Стихотворение Форма на изказа Аз форма Изповед Монолог Но и диалог и императив към събеседника, към либето. Има три части. Първа част отричане от любовта в миналото. Втора част страдание в настоящето. Трета част мечтаното бъдеще.

Герой нерическият говорител, който търси, купнее, По-справедлив свят Изповеден тон Отричане на личното в името на общото Борецът за слобода Любимата Либето Събеседникът на бореца за слобода Теми Животът и смърта Човекът между личното щастие и националната мечта Мотиви за Страданието и съпричастието Забравата и паметта Избора Личната и национална свобода Безента Саможертвената смърт Проблем Изборът между личното и общото щастие във време на робство. Конфликти. Конфликтът между живота и смърта.

Изборът на човек, порубители и поробен народ. Между личното щастие и любовта към народа. Между идеал и действителност. Примерение и борба. Минало, настояще и бъдеще.

Хронотоп. Време. Робско време. Минало, настояще и бъдеще. Обединени чрез песента.

Пространство. Робско пространство. Родно. Българско.

Изразни средства. Призив, повторения, експресивни обращения. Остави, махни, чуй, запей, млъкни, махни се. Инверсии Песен любовна Сравнението на песента любовна с отрова е личното щастие на лирическия герой.

Метафора на страданието Песента на гората Одухотвореният свят на гората Родното пространство на страданието Иван Вазов Реализъм, романтични елементи, национален романтизъм Творба и жанър Новото гробище на Цливница 1885 г. Стихотворение с елементи на елегия и на ода Форма на изказа Диалог с покойниците Две части. Първа част героизмат в смъртта. Втора част забрава и памет в настоящето.

Композиционна рамка първа и последна строфа. Герой лирическият говорител, скръбният наблюдател, възхваляващ подвига на хилядите загинали. Героите борците за светия идеал на отечеството. Майките святи, родината и майките на борците. Теми, живота ти смърта, човекът между паметта и забравата.

Мотиви за забравата и паметта, избора, гордостта и родолюбието. Националната свобода, песента и силата на поетическото слово. Саможертвената смърт. Проблем Забравата на героите и синовният дълг на поета Конфликти Живота ти смърта Достойно изпълненият синовен дълг и забравата му в обществото Настояще и бъдеще Памет и забрава Живот и смърт Смърт и прослава Войник и общество Поет и общество Хронотоп Време Войната за защита на съединението Пространство Сливница Вечен дом на безсмъртието смъртятом.

Изразни средства. Риторични въпроси. Но кой ви знае, че спите в тез полета? Кои сте ви? Епитети и обращения.

Метафори. Братската прегрътка и вечният сън. Цъфтежа на забравата. Символи.

Песен и венец. Втора битка. Възкръсването.

Майките. Контраст. Фалшиви и истински ценности.

Памет изабрава на героизма. Емилиян Станев. Реализъм. Творба и жанър Крадецът на Праскови.

1948 година. Повест Има 12 части, разпределени в две сюжетни линии. Личното на фона на общото, на войната.

Спомен от детството за Първата световна война и Втората световна война в настоящето. Търново и околностите му. Разказ в разказа.

Ретроспекция. Пейзажът Експозиция на ра на повеста Расказвачът в родния си град, който се завръща след повреме на войната, срещата с тарият учител Петров и споменът за Елисавета. Завръзка Първата среща между Елисавета и Иво Кулминация Възращащата сила на любовта Развърска Смърта на Иво и Елисавета.

Епилог. Войната и съдбата на полковника. Композиционна рамка. Първа и последна част. Образът на войната.

Герой. Елисавета. Иво Обретенович. Михаил.

Полковникът. Ординарецът. Мариола. Слугинята. Военнопленниците.

Старият учител Героят-разказвач Теми Животът и смъртта Невъзможната любов Повреме на смърт Мотиви за паметта и пътя За избора Самотата и погубената младост За дълга към родината И омразата към чуждия За кражбата Греха И възместието За песента и саможертвената смърт. Проблем. Войната в живота като разрушителна сила на живота и любовта.

Конфликти. Животът и смъртта. Желанието и невъзможността за постигане на мечтите.

Минало, настояще и бъдеще Конфликтът между дългът към родината и дългът към семейството, между любовта и смърта, между обществените нагласи и личният избор. Хронотоп краят на лятото и началото на есента. Войните основно време е споменът за Първата световна война. А допълнителното време е настоящето, времето на Втората световна война.

Пространство, Велико Търново с околностите и колибата, градината. Изразни средства, контраст, младост, старост, свое, чуждо, минало, настояще, любов. и омраза. Метафора Луната е метафора на смърта и болеста. Дъждът, тихият шепот и сухата земя са метафори на новото начало на фона на смърта.

Мъжкото и женско митологично начало небе и земя. Символ Прансковите дюлите, липата, орехът, колибата, чучелото. Животът Животът в домоето първо липе е живот на робско съществуване и осъзната борбеност в родното пространство.

В новото гробище над Сливница животът е свързан с България и саможертвата за нея. В крадецът на Праскови животът е противоречив между любовта и умразата. Смърта!

Смърта в домоето Първо Либе е саможертвена в името на Сободата. В новото гробище над Сливница е желана Героична подвиг на незнайните борци. Крадецът на праскови, смърта е саможертва в името на любовта. Домоето първо либе.

Отвърждаване на борбеността и саможертвата като ценност към свободата. Новото гробище над Сливница. Отвърждаване на саможертвата. като ценност в името на родината. Крадецът на Праскови утвърждаване на любовта, като път към хармонията в живота и смърта.

Природата Иван Базов Реализъм, романтични елементи, национален романтизъм. Творба и жанър. Пририелския манастир. 1891 година. Ода.

Форма на изказа. Аз форма. Изповед. Има две части.

Първа част. Природата като дом. И втора част.

Природата като божествен храм Композиционна рамка, първа и последна строфа Герой, рила, красива и величествена Майка и дом, божествен храм, последен пристан Стимул за творчество и себепознание Откъсната от сивия делник Лирическият говорител Съзиъцава Възхвалява красотата на природата. Поетът, поклонникът и мечтателят, който е намерял смисъла на своето съществуване. Върнал се към майката природа. Теми Красотата и величието на природата.

Мотиви за Пътя Скитничеството Завръщането у дома За избора За любовта към родното, съвършения и божествен звят, за поета и неговото слово, за себепознанието и безсмъртието. Проблем изборът за смислено съществуване. Човекът между цивилизацията и природата. Конфликти. Възраждащата природа и потискащата цивилизация.

Обществените нагласи и личният избор. Хаос и съвършенство. Духовно свободният и духовно окованият човек.

Хронотоп. Време. Минало, настояще и бъдеще.

Пространство. Природата рила в близост до Рилския манастир. От битовото към небесното. Изразни средства. Анафората в началото на всеки стих.

Сега съм у дома. Въвежда в пространството на уюта и спокойствието и противопоставя природа с цивилизация. Епитети кристални и пенливи.

Метафора Живота мили Мир въжделен Сравнение Като майка нежна също Инверсия Майка нежна Живот талази Синтактичен паралелизъм Поклон скали води Поклон е ли гигантски Контраст Родно чушто Дом гост Пейо Яворов Реализъм Символизъм Творба и жанър Градушка 1900 година Поема Форма на изказа Изповед Има три смислови части Първа смислова част Тежката участна селяка Във първа част Втора смислова част Надеждата, опасността и градушката От втора до пета част Самата пета част е кулминация на поемата Трета смислова част Вечното зло в живота Шеста част Композиционна рамка Първа и последна част. Крагова композиция. Герои. Отрудените селяни. Трагедията им пред силата на природата.

Градушката. Природата. Природната стихия.

Олицетворение на злото и страданието. Лирическият говорител. Който съзерцава, съчувства и отрича злото. Теми Природата като изпитание за човека Мотиви за Трагичната самота между живота и смърта За съвършения и божествен свят За милостта и надеждата За вечното слава Проблем Трагичното съществуване на човека в плен на природата Конфликти Конфликтът между сътворяващия човек и разрушаващата природа Между хаос и съвършенство Селският труд и обречеността му Между светлината и мрака Между безнадежността и надеждата Хронотоп.

Време. Кръгово. Сезоните.

Пространство. Природата. Полето. Битово.

И небесно. Изразни средства. Метафори.

Сърцето трепне в страх. Премира. Израз на страданието. И утешителка надежда. Притруженик се ляк отива.

Затопли радост на сърцето. Израз на надеждата. Метонимия.

Вън селото се мъкне цяло. Израз на страданието на селяните. Композиционна рамка. Символ.

Началото и краят. Молбата към Бог. Израз на безкрайното страдание Градация тежкият труд към страданието Риторични възобращения и въпроси Разговорни фрази и диалогични реплики Митологични образи Контраст Живот смърт Светлина мрак Добро зло Природа, човек Пенчо Славейков Индивидуализъм Естетически индивидуализъм Персонализъм Творба и жанър Спи е зерото 1906 година Стихотворение Лирическа миниатюра Има две смислови части Първа смислова част Покоят и пориват за близост И втора смислова част Движението, което е само едно леко докосване Последното двустишие на втора смислова част е кулминация, куанта на творбата.

Герой лирическият говорител, който съзерцава природния покой. Хармония между вън и вътре, между природа и душевност. Езерото, буките, природата израз на човешката душевност.

Съвършен, хармоничен и пречистващ свят. Покой Пеми Природата като израз на човешката душевност Мотиви за самотата, съвършенството, сънят и покоя Проблем Ненарушимост на човешката душевност в изначална връзка с природата Конфликти Невъзможният човешки порив за разбиране на природните тайнства Външен и вътрешен свят Конфликт между хаос и съвършенство Между светлина и мрак Между покой и движение Между търсене и прозрение Хронотоп Време, безвремие Пространство, природата Езерото, човешката душевност Изразни средства Епитети Тихите, тъмни глъбини Състояние на мълчалива таинственост В дълбоките, невидими пространства на езерото и на човешката душа Белостволи Противопоставен на тъмни Контраст Външен Видим свят И вътрешен Невидим Тайствен свят Глаголи Спи Нито трепва Символи Буките Символ на вечността Лечител на душемните страдания Погледът нагоре Езерото Символ на човешката Душевност. Природата.

При Рилския манастир пространството на дома, родното, изначално даденото е природата. В градушка пространството на страданието и обречеността. Природата е стихия.

Във Спи езерото природата е във е търсяното абсолютно съвършенство. При Риелския манастир се утвърждава красивата и величествена природа като път към духовно спасение. В градушка се отрича разрушителната сила на природата, а във Спи езерото Си утвърждава спокойната природа като израз на човешката душевност.

Любовта Димчо Дебелянов Символизъм Творба и жанър, аз искам да те помня все така. 1913 година Елегия Форма на изказа, изповед, обращение, но и диалог с любимия образ. Три смислови части Първа смислова част Има аз форма Монолог Спомен Реалност Раздяла Втора смислова част Диалогична форма Любимият образ и лирическият говорител Безнадежност и надежда Трета смислова част Реалност, спомен и безнадежност Композиционна рамка Повторението Обреченост, спомен, безнадежност Кръгова композиция Огледалност Герой лирическият говорител Скръбна изповед от предстоящата раздяла с любимия образ Светът на спомените е обежище за любовта Лирическият герой любимата жена безнадежна пред смърта Теми темата за невъзможното щастие в любовта Темата за животът и смърта Мотиви за самотата, пътя, спомена, за раздялата и за вечната любов.

Проблем. Любовта в живота и споменът за нея в смърта. Конфликти.

Конфликтът между желание и осъзнатата невъзможност за любов и близост пред съдбата, пред смъртта. Конфликтът между спомен и реалност, между реалност и бъдеще, между безнадежност и надежда, между живот, любов и смърт. Хронотоп.

Време. Минало. И спомен, спрял в настоящето и необратимо към смърта. Пространство, хълмът над града. Изразни средства, епитети, бездомна, безнадежна и унила, пламнала, скръбен.

Израз на душевната криза, на мъчителното състояние. Метонимии и алитерация Ръка, сърце, лик Любимата метавора Пада нощ над нас Антитеза Вяра и безверие Оксиморон И в своята вяра сам не вярвам Символ Буря Прекършеният живот Пролет Новото начало Нощ и мрак, безисходност и обреченост. Споменът обежище за любовта Христоф Отеф Реализъм Реалистични и романтични елементи Творба и жанър Колко си хубава 1967 година Стихотворение с елементи на Ода Форма на изказа Ти форма Монолог и диалог с любимия образ Изповед обращение Три смислови части Първа смислова част Възторг пред красотата на любимата Втора смислова част Любовта в представите на лирическия говорител Трета смисловът част Красотата като част от реалността Композиционна рамка Чрез повторението на първите седем Стига в началото и в края на творбата Герой Лирическият говорител Копнеещ, съзерцател, искрен Възторжено преклонение пред красотата на любимия образ Лирическият герой Любимата жена съвършенна, земна, реална, судохотворена красота, обект на възторг и преклонение, теми, невъзможната любов, възхвала и преклонение пред любовта, мотиви за преобразяващата сила на любовта, за красотата, съзърцанието, за преходното и непреходното, за… Женското начало Проблем Съхраняване на красотата, на любовта в човешкия живот Конфликти Желание и невъзможност за опазване на красотата и любовта в реалността Реалност и бъдеще Безнадежност и надежда Земно и небесно Видимо и невидимо Духовно и материално Съвършенно и несъвършенно Хронотоп Време, настояще Пространство, земно и небесно Град, улица, стълби, стая Изразни средства Анафорично Риторично възклицание.

Колко си хубава. Обобщен очарователен образ на любимата. Обектът на възхвала в настоящето. Тук и сега.

Повелителни форми. Не се измъчвай повече. Не се щади освободеност. Символ.

Очите. Израз на душевността. Метонимии.

Ръцете. Нозете, очите, женското начало, приказни елементи, идеализираният образ на любимата. Епитети, истинска, метафора на земната, неподправена красота, породена от обичта.

Петя Добарова Реализъм. Реалистични и романтични елементи. Творба и жанър. Посвещение.

1979 година. Стихотворение. Форма на изказа. Изповед.

Обращение. Три смислови части. Първа смислова част.

Самотата, нощта и личният избор. Втора смислова част Образът на любимия Трета смислова част Преобразяващата сила на любовта Преходът от нощ към ден Композиционна рамка Нощта в началото и денят в края на творбата Герой Лирическият говорител Самотната героиня Купнееща изповядваща и даряваща своята любов. Лирическият герой, любимият, непознат, съвършен.

Красив, противоречив, подвластен на любовта и неподвластен на света около себе си. Теми, голямата и истинска любов. Мотиви за самотата, греха и страха.

Преобразяващата сила на любовта като спасение. Красотата, преходно и непреходно, пътя към любовта. Проблем, победа над страха и неизвестното по пътя към любовта.

Конфликти, желание и невъзможност на любовта в реалността. Конфликт между реалност и бъдеще, мечта. Конфликт между безнадежност и надежда, видимо и невидимо, духовно и материално, Съвършенно! и несъвършено. Страх и смелост.

Младо момиче и зряла жена. Противоречивия живот и любовта. Хронотоп. Време, настояще и бъдеще.

Пространство, таван, град, бургас, море. Изразни средства. Метафора.

Когато увисва обесен на острия ръб на нощта, израз на победата на страха в порива към любовта. Символ Таван Символ на духовно извисяване, но и на страх. Нощ Луна Символ на обреченост, страх, но и на ново начало.

Ден Море песен, символ на осъществената мечта. Метонимии ръка, направеният избор. Епитети непознатия, смугло-красив. Антитези потаен и питомен, жаден и див. Риторично възклицание единствено смен ще си толкова смел.

Любовта. В Аз искам да те помня все така, любовта е пространството на спомена. В колко си хубава, любовта е пространството на божественото и земното. В посвещение, любовта е пространството на противоречивия живот.

В Аз искам да те помня все така, отвръждаване на спомена. като единствено убежище за любовта. В колко си хубава отвърждаване на красотата и любовта в небесното и земно пространство. В посвещение отвърждаване на вярата в преобразяващата сила на любовта. Вярата и надеждата.

Елин Пелин Реализъм Социален реализъм Творба и жанър Спасова могила 1905 година Разказ Диалогът е основен похват за разкриване на героите. Пейзажът е нощен. Време на тайнство и чудеса.

Експозиция Запознаване с героите Завръзка Картините на човешкото страдание В търсене на път към спасението Кулминация на разказа Е срещата с изцелението Развръзка Реалността И чудото Композиционна рамка Началото и краят Изкачването и слизането При вечер И рано утро Герой Дядо Захари Старецът, който вярва в силата на спасението Христос Тиянинат, даващ надежда Малкият монка Десетгодишно, болнаво и хилаво момче, което умира с поглед вперен в нощното небе, за да види чудото на Дядо Господ. Изцелението си, получаващ надежда Теми, вярата и надеждата като спасение Мотиви за страданието, болестта и смъртта, за преходното и непреходното, за пътя към спасението и вечността. Проблем.

Победа над болестите и страданията чрез Божествената сила. Конфликти Разминаване между желано и постигнато Между мечта и действителност Реалност и бъдеще Мечта Безнадежност и надежда Видимо и невидимо Духовно и материално Божествено и земно Страх и смелост Болест, страдание Издраве, спасение, хронотоп, време, нощта, преди спасов ден, утрото на спасов ден, преди изгрев слънце, пространство, земно, могила, към високата пространство, небесно, изразни средства, улицетворение на нощта, неясно очакване. Вяра и надежда.

Трагичната човешка съдба, страдание и болка. Символ. Дъбът.

Символ на връзката. Човек-бог. Параклисчето. Символ на вяра и надежда.

Прекръстването. Е най-краткият път към вярата. Могилата. Границата между живот и смърт. между вяра и безверие.

Усмивката на монката, постигнатият мечтан живот в смърта. Сравнение. Трепкащите звезди, като живи детски очици. Пейзажът. Вечер.

Смърт. Пролет. Надежди. Вътрешният монолог на монката и възклицанията.

Израз на желания живот Атанас Далчев Символизъм, експресионизъм, диаболизъм Творба и жанър Молитва 1927 година Стихотворение Форма на изказа Монолог Изповед Обращение Има 4 смислови части Първа смислова част Мотивът за преходността на живота Втора смислова част Мотивът за простотата на живота Трета смислова част Простотата в живота като радост Четвърта смислова част Простотата в живота като естествено общуване, молитвата като вяра и надежда за смислено съществуване, композиционна рамка, обращението към Бог и коднежът на лирическия аз по новия живот в началото и в края на творбата. Герой. Лирическият герой.

Азът. Интелектуалицът. който прави равносметка и изповед за безмисленото си съществуване, за самотата и отчуждеността от света, за липсата на диалог, който отправя своята молитва към Господ, за да се възстанови нарушената хармония, за да се постигне простотата в живота, сравнена с радостта на невинно дете. Духовната връзка Бог-човек Теми Темата за вярата и надежност Надеждата за връщане на простотата на живота Мотиви за преобразяващата сила на вярата и надеждата За преходното и непреходното За добротата и милосърдието За естествената човешка природа Проблем Победа над лишение от смисъл живот чрез неговата изначална простота Конфликти Търсеният смисъл на съществуването Минало, настояще и бъдеще Безнадежност и надежда Сложният живот и изначалната простота Детство и зрялост Интелектуалецът и обикновенните хора, самотният човек в обществото, хронотоп, време, неусетно от миналото време, настояще и бъдеще, пространство, външен и вътрешен свят, изразни средства, контраст, знание и незнание, живот и смърт, дете и възрасте. Сложност и простота, самота и сред всички, безмислен живот и смислен живот, риторично възклицание, метафора, минаха ли моите години, безвъзвратно от миналото време, да отдавам сетния петак от сърце на срещнатия просек, благородство, доброта, символ.

Дете, снежинки, книги Никола Вапцаров Реализъм Романтични елементи Новаторство Творба и жанър Бяра 1940 година Стихотворение Форма на изказа, монолог, изповед, но и диалог с рушителите на вярата. Две смислови части. Първа смислова част човекът и животът. Втора смислова част човекът и вярата.

Принцип на антитезите противопоставянията. Кръгова композиция финалът е кулминация и поанта. Герой лирическият говорител в непрестанен двубой с живота, но жизнелюбив и с непоколебима вяра. Теми вяра и надежда като ценност за човека и живота. Мотиви за преобразяващата сила на вярата и надеждата, за преходното и непреходното, за злодеянието.

За свободния човешки дух Проблем Победа над посегателството на вярата в човешкия свят Конфликти Външен и вътрешен свят Настояще и бъдеще Живот Вяра и безверие Реалност и мечта Любов и умраза, личност и обезличаване, свободен дух, окован дух, хронотоп, време, настояще и бъдеще, пространство, действителност, външен свят и вътрешен свят, небе и сърце. Изразни средства, градирано риторично възклицание, дори да умирам. Живота с грубите лапичи лични, аз пак ще обичам, аз пак ще обичам.

Символ. Как горе небето си не е. Израз на свободното пространство.

Въжето. Символ на прекъснатия живот. Граница между живота и смъртта. Злодей.

Гневното обращение към посегателите на живота. Пшеничено зърно символ за силата на вярата. Метонимия Върдите Израз на чувстващия и вярващ човек Сравнение Бих ревнал като ранена в сърцето пантера Контраст Живот Смърт Вяра Безверие Търпимост Борба Риторични възглицания и въпроси Вярата Спасова могила Чисто човешката и християнска вяра в спасение от страданието и болестта.

Молитва Вяра в Божествената сила за промяна на безсмисления живот. Вяра Яростно защитавана ценност. Надеждата Спасова могила Надеждата за изцеляни Молитва Надежда за очакваната простота в живота Вяра Надеждата, че докато вярата я има, ще го има и животът Спасова могила Отвърждаване на вярата и надеждата като път към спасение Молитва Отвърждаване на вярата и надеждата като път за осмисляне на живота. Вяра отвърждаване на вярата и надеждата като висши ценности в живота.

Трудът и творчеството Елин Пелин Реализъм Социален реализъм Творба и жанър Ветрената мелница 1902 година Разказ Пейзажът е в унисон и в контраст с самите герои Експозиция Мелницата Тук и сега Въвеждане на образа на Лазар Дабака Завръзка Споменът за сушата Ретроспекция Въвеждане на образа на Дядо Корчан Забавяне на действието Ретардация Творческият труд и ритуалите Кулминация Надиграването и облокът между Лазар Дабака и Христина Развърска възстановената хармония Кръгова композиция Началото на разказа е краят на историята Герои Дядо Корчан и Лазар Дебака Вятърничавите мечтатели с майсторски ръце Христина Пъргавата 18-годишта внучка на Дядо Корчан Посредник между песемисти, селяните и мечтатели Дабака и Дядо Корчан Са селяните Теми Трудът като творческо изпитание Мотиви за природата като стихия За страданието на селянина За вярата, надеждата и спасението За любовта като смисъл на живота Проблем Победа над природните стихии в човешкия живот Конфликти Злото в природата и творческия достъп на човека Минало и настояще Свободен дух Огован дух Отчаяние и жизнелюбие Истинско и преходно Трудът като оцеляване И трудът като творчество Хаос и хармония Хронотоп Време Миналото, настояще и бъдеще Пространство Селото Битовото И ветровитият баир над селото Мелницата Извесеният човешки дух над битовото Изразни средства Сравнение Като някое забато чудовище Изразите Убежище на тъмни духове, дрипавите му криле, разберени на дяволски кръст, ветрища и хали, израз на мистичен страх, метафора на злото, на сушата, изви като лебед бялата си шийка, като елен, фолклорни елементи, сравнение на мел��ицата с птица, израз на творческия устрем. Метафора лицето и пламна в огън, мелницата и христина. Символ майсторска ръка, символ на творческото начало, портретна и речева характеристика на героите.

Юрдан Йовков Реализъм гуманизъм Естетически възгледи Творба и жанър Песента на колелетата 1924 година Разказ Три части Графично обособени Пейзажът е фунисон с героите Експозиция Славата на Сали Яшар Завръзка Почивката на Сали Яшар Развитие на действието Болестта на Салия Шар и завръщането на Шакире Кулминация Джапар и духовното проглеждане на Салия Шар Развръзка Възстановената хармония Салия Шар открива истината за себе си а Шакире и Джапар се женят Кръгова композиция Повторителност в живота. Герой Салия Шар Желанието на майстора за голямо благодеяние. Прозрението. Удовлетвореното сърце на героя от изработването на каруци. Името на Салия Шар е постигнатото добро в живота.

Мъдрецът. Шакире е мостът между минало, настояще и бъдеще. Джапар е самотният селски пазач, влюбен в шекере.

Теми трудат като радост и благодеяние. Мотиви за вечния стремеж на човек към щастие и хармония, носталгията към миналото и младостта, постигнатия успех и благодарността, труда, и любовта като смисъл на живота. Проблем Победа на човешкия живот лишен от удовлетвореност.

Конфликти между духовната празнота и удовлетвореността на творческия човек в обществото. Минало настояще и бъдеще. Между тревога и надежда.

Истинско и преходно. Трудът като оцеляване и трудът като творчество. Хаос и хармония. Хронотоп.

Време. Миналото, настоящето и бъдещето. Пространство, селото и думът. Битовото. И ковачницата и пътищата.

Творческият труд Изразни средства Метафора и сравнение С шарила и багрила, които греха Под тях като цъфнали цветя Чудото Нещо топло и сладко се повдигна в гърдите на Салия Шар Радост и надежда Като бели птици Надежда Като дете Невинност и душевна чистота Символ луната, символ на раздвоението, на мъката, на героя. Ковачницата свещеното място, песента, чудото на колелетата, на живота. Контраст бедност и щастие на младени и богатство и самота на старини.

Приказни елементи три пъти се замисля с Алия Шар. Виктор Пас Реализъм. Социален реализъм. Творба и жанър.

Балада за Георг Хених. 1987 година. Повест.

Форма на изказа, аз повествувание. Експозиция. Въвеждане на героите. Отключеният спомен за Георг Хених.

Начална композиционна рамка. Завръзка, ретроспекция, първата среща с Георг Хених, развитие на действието, спомените за смисъла на живота, втората среща с Георг Хених, кулминация, откритият смисъл на живота, решението за направа на цигулка за Господ, за любов. Развръзка, трагичното обобщение за съдбата на самотния и изоставен човек. Заключителна композиционна рамка Финалът Открития смисъл на живота Герои Малкият Виктор Разказвачът Бащата и майката на Виктор Георг Хених Старият и забравен лютиер Франта и Ванда Ученици на Георг Хених Съседите от двата квартала Теми Естетизираният труд като смисъл на живота. Мотиви за житейския избор.

Носталгията по миналото и детството. Постигнатият успех и неблагодарността. Трудът и любовта като смисъл на живота.

Приемствеността между поколенията. Проблем Призвание и признание на творческия труд Конфликти признанието за творческия човек в обществото Минало, настояще и бъдеще Истинско и преходно Трудът като оцеляване и трудът като творчество Духовно и материално Богатство и бедност Битовизъм и порив за извисяване Поколенията Учител, ученик, хронотоп, време, минало, настояще и бъдеще, делнично и сакрално време, пространство, кварталите, битовото и работилницата на стария лютиер, творческият труд. Изразни средства, метафора, гроб и кръст майсторът носи приживе в душата си. Израз на непрестанния човешки порив към творчески труд. Злато у ръце, желязо в сърце.

Израз на душевната пръзнота и на душевното богатство. Сравнение. Племенен вожд. Магическо въздействие върху творческия процес. Символ.

Бюфетът като символ на социален престиж. но и метафора на душевната празнота. Контраст, щастие на младени, самота на старини.

Бедност, богатство, памет, забрава. Духовно, материално, земно, божествено, живот, смърт, приказни елементи и библейски мотиви, портретна и речева характеристика на героите. Трудът Във ветрената мелница трудът е като основна ценност, радост, но и изпитание. В песента на колелетата трудът е основна ценност като радост и благодеяние. В балада за Георг Хених трудът е като оцеляване и благодарност към Господ.

Творчеството Във ветрената мелница трудът като изпитание поражда творческия и освободен дух на човек. В песента на колелетата смисълта за благодеянието поражда творческия устрем на човек. В балада за Георг Хених извисеният човешки дух над битовото пространство. изкуството в вечността.

Ветрената мелница утвърждаване на труда и творчеството като спасение и осмисляне на живота. Песента на колелетата утвърждаване на труда и творчеството като път за паметта и осмисляне на живота. Балада за Георг Хених утвърждаване на труда и творчеството Като път към паметта, признанието и вечността. Изборът и раздвоението.

Ейо Яворов Реализъм, символизъм, творба и жанър. Две души 1907 година Стихотворение Форма на изказа Монолог Изповед Ръвносметка Три смислови части Първа смислова част Разколебаната душа Втора смислова част Двойствено съществуване Трета смислова част Смърта Композиционна рамка Драматичните преживявания на лирическият АС Първи стих АС не живея, АС горя И предпоследен стих АС сам не живея, горя Герой Лирическият герой Говорител Раздвоен и самотен Между ангелското и демоничното Между доброто и злото, различен от другите, вечно търсещ отговорите за смисъла на живота. Теми, противоречивата самотна личност в постоянно търсене. Мотиви за страданието и липсата на избор, за отчуждението и самотата, за доброто и злото, за смисъла на съществуването. Проблем Мъчителното раздвоение за търсещата неспокойна човешка душа.

Конфликти, копнеж и невъзможност в раздвоената душа. Истинско и преходно, вътрешен свят и външен свят, греховно и свято, самота и неща. И сред другите.

Добро и зло. Ангел и демон. Хронотоп. Време. Настояще и сявка.

Всяко време. Пространство. Навсякъде е раздвоеното пространство. Изразни средства.

Епитет. Непримирими. Изразна непрестанната вътрешна борба.

Метонимия. Вгърдими. Израз на съкровенното пространство Метафора Пламът си дишат и плам ме суши Самота и безисходица на лирическия аз Душевно Дърсание Символ Пламъкът Символ Като обединител на двете пространства Има двойствено начало Част от пространството на грешниците в Ада Разрушителна стихия Пепел Символ на отчуждението от света Разрушението Риторичното възглицание Аз сам не живея Горя е израз на метафоричното обобщение на самотния скиталец Неспокойният раздвоен и различен от другите лирически Аз Митологични образи на горенето Елисавета Багряна Реализъм Модернизъм Отричане на символизма Творба и жанър Потомка 1925 година Стихотворение Форма на изказа Монолог Изповедобращение към Майката Земя Три смислови части Първа смислова част Родовата памет в антитези Втора смислова част Догадките за миналото Трета смислова част Категоричното самоопределяне Контрастна композиция Несигурност Теза Увереност Антитеза Самоопределянето Обобщение Герои Лирическият говорител Героинята наследила от предците си не привързаността към патриархалните традиции, а примамливите перспективи на свободния живот. Жената са спорив към свобода. Любовта е основата на един нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.

Теми Родът и паметта. Непокорният човешки дух. Мотиви за бунта и избора. Отчуждението и самотата. Доброто и злото.

Женското начало. Проблем Видимите и невидими родови следи Конфликти Копнеж и възможност Истинско и преходно Вътрешен свят и външен свят Греховно и свято Самота и сред другите Хронотоп Време, минало, родът, настояще и изборът Пространство Домът и свободното пространство, които са в контраст. Изразни средства.

Антитеза. Нямам прародителски портрети, но усещам. Пейзаж. Край Дунавските равнини.

Необхватните сокополя. Израз на свободолюбие и волност. Символ. Род, кръв, кинжал, поля, кон Борис Христов Реализъм, модернизъм Творба и жанър Честен кръст 1982 година Поема Форма на изказа Първо лице Единствено число аз форма. Изповедно начало трето лице.

Обобщение и истинност на споделеното пред читателите. Има девет формални части. Три смислови части.

Първа смислова част категоричният избор за промяна. Отказът от поезията и причините за това. Втора смислова част избрания път на промяната.

Трета смислова част равносметката и категоричният избор. Композиционна рамка. Герой лирическият говорител, творецът, който напуска храма на поезията, за да замълчи срещу неправдите. Истинският поет, който непокорно и категорично отрича фалша в поезията.

Теми категоричният избор на творческата личност. Мотиви за страданието и категоричния избор, отчуждението и самотата, истинската поезия и предателството, библейски мотиви, връщане назад към детството. Проблем. Победа над фалшивите ценности и изкуство в обществото.

Конфликти. Нежелание и възможност. Външен и вътрешен свят.

Истинско и преходно. Самота и сред другите. Изкуство и фалш. Поет и власт. Поет и общество.

Божествено и земно. Хронотоп. Време, минало, детството. Настояще, изборът и бъдеще. Пространство.

Обезлеченото, принизено пространство. Настояще. В контраст с изначално извисеното пространство. Пространството на детството. Изразни средства.

Метафора. Затварям ви за думите, уши. Резето спуска. Отказ от изкуството Прибирам стълбата, с която стигнах до небето Желание за защита на свещенното слово Бързам да напусна на поезията храма Преди да запълзят змии по младото ми рамо Страх от обезмислене на създаденото Метонимите двете си ръце Оста и метафорите «Ще вържа», «Ще зашия» са израз на саможертвата в името на истинската поезия. Влакът с рамене железни е метафора на новия път.

Антитеза. Живота смърт. Фалш истина.

Горе долу. Божествено земно. Материално, духовно, символ, библейски. Образи, кръст, кинжал, книги, ирония, ала страданието днес добре се плаща. Изборът Две души Вечното търсене на човек Потомка Връщане към родовата памет и кръвта.

Честен кръст. Връщане към истината и съвършенството. Откъс от поетическото слово.

Раздвоението. Две души. Раздвоение между ангелско и демонично. Добро и зло.

Начало и край. Потомка раздвоение между родова повеля и повелите на кръвта и на сърцето. Честен кръст раздвоение между материално и духовно, истинско и фалшиво.

Две души отвърждаване на избора като непрестанно раздвояване, търсене и намиране. Потомка Отвърждаване на изначалната връзка човек-родина и на женското начало. Честен кръст. Отвърждаване на истинското и изначално простото в изкуството и живота. Изразните средства.

Епитет. Художествено определение Какъв, каква, какво, какви Метафора Пренос на употреба възоснована сходство Метонимия Пренос на употреба възоснована връзка Част от тялото Олицетворение Предмет, явление, прилича на човек Символ Образ с преносно значение Инверсия Промяна на словореда Антитези и контраст Противопоставяне на идеи, образи Градация Изброяване От по-малко към по-голямо Или обратно Анафора Повторение Алитерация повторение на съгласни звукове. Асонанс повторение на гласни звукове.

Реторичен въпрос съдържа отговора в себе си. Реторично възклицание завършва с удивителен знак. Оксиморон несъвместими понятия. Ирония скрито отрицание.

Сравнение Съпоставка Сигнални думи Като или сякаш

Transcript for:Литература: жанрове и анализи

Transcript for:
Литература: жанрове и анализи