Здравейте ученици! С какво се занимаваме днес? Една така доста интересна тема. Ще учим еволюцията на звездите. Какво представлява? Ще видим през какви стадии минава всеки една звезда. И така ще хвърлиме доста цъклина. Как се образуват звездите. Ако остане време ще ви покажа някои интересни неутронни и черни дури. Пишете заглави еволюция на звездите. Три основни стадии. Прото звезда. Ядрен стадий. Крайен стадий. Първия стадий. Прото звезда. Вижте сега, звездите се раждат в огромни облаци. Разреден газ и прак, основно съставен от водород и хери. Това е същественото, което искам да знаете. Тия големи газови облаци, огромният газови облаци видяни са практически. Сега ще ви покажа снимката. Какво е същественото в този облак? Тъй като вътре има големо количество газ. По действието на гравитационни сили, там където газът е достатъчно уплътен, действат гравитационни сили, които привличат частиците и облакът постепенно се свива. Свиват се отделните кила и се оформят отделните кила газови калба, които оформят така наречените прото звезди. Демек гравитационната му потенциална енергия. Знаете, че гравитацията има потенциална енергия. Когато са достатъчно близки, обаче, те си взаимодействат с гравитационния си. Това ви е са с купа от частици. Когато са достатъчно близки, тая гравитационна енергия ги кара Те да се удират една в друга, отделните атоми на газовете. Когато се удират с висота, тъй като са плотно едно от друго, тя ги придържа, гравитацията ги придържа плотно, което пък ги кара ученици да се удират с големи скорости помежду си отделните атоми. Демек, потенциалната енергия на гравитацията се превръща в... Кенетична енергия на отделните частици Демек се превръща във вътрешна енергия на самата звезда. Демек образува сътканечната пропозвезда. Вътрешната част има ядро съставено изключително от частици плътно една до друга. и някаква газова овивка, където плътността не е толкова голяма, отгоре има газова овивка. Тогава, при по-нататъчно свиване на масата, плътността и температурата продължават да нараства. Както ви казах, толкова по-плътни са, толкова по-голяма е кентичната им енергия, толкова по-голяма е вътрешната енергия, съответно температура. Когато температурата в централната област на ядрото достигне от порядъка на 10 милиона кило, тая температура достатъчно ученици, както учихме вече, за да се създадат условия за термоядрен синтез. Демек, отделните изотопи на водорода се сблъскат помежду си и се сливат по конзистент. И се образува Хели, като се отделя топлина, голямо количество енергия. Това е моментът, който се прекратява схиването и протозвездата става звезда от главната последовател. Дамек, тук вече звездата започва активно да излучва енергия и... Става част от това, което учихме, главната последователност, при която ви казах, че постепенно температурата се променя и те постепенно еволира. Некъв посок. Привън появява се и еволюира. Така. Втори стадия. Ядрен стадий. След като преключи прото стадия следва ядрен стадий. Ето ви вижте. Това не е рисунка. Това е снимка. Раждане на звезди са снете от космическия телескоп Хазел. На снимката се вижда гигантски газов стълб, от който източват с този изгастен водород. След това те се сиват по действието на собствената гравитация и от тях се образуват протозвезди. Това е така наречената инкубатор, така нареченият място, където се раждат звезди. Събитието, което е наблюдано тук е мъглявината Орел, отдалечена на 7000 години от Дунята. Следващия стадий. Докато протичат ядрени реакции на превръщане на водорода Хели, звездата се намира върху главната постолата. Това е най-продължителния период от ядрени стадии на неговата еволюция. Защо е най-продължителен? Както ви обясних предния път, водородът е най-енергийното ядено в дури. При термояден синтез 1 кг. водород се отделят 10 пъти повече енергия, отколкото при имано обхелие. Превръщането на водород до обхелие, другото важно еще, което посмоменах и миналия урок, е сравнително бавно. И водородното горило се използва тестеливо да мек, което се е бавно изразходва това горило. За това, когато съвърху главната последователност, звездите излучват по-малко в сравнение с следващите периоди от ядрения мисъл. Немек свети и му оставим после нарастък. Тага, припомням, ето главната последователност. Вижте, когато вече имаме тук, това е главната фактората, вижте Слънцето, тук температурата нараства насам, но вижте следното нещо имаме нарастване на светливостта при сини гиганти, когато се превърнат в гиганти, ще видим кога се образуват гиганти. имаме и бели джоджета, ще видим какво се образуват. Следващото место. Времето, през което звездите остават върху главната последователност, зависи очевидно от масата на звездите. Колкото по-масивна е една звезда, очевидно има повече енергия. Имат по-висока светимост, отделят повече енергия. Такива звезди по-бързо имат и по-голема излучователна площ. Такива звезди изчерпват бодурода си и напускат главната последователност по-бързо. По-масивните звезди. След това по-службно. Като изчерпи водород, в центъра на звездата се образува очевидно хелиево ядро. Ядро от хели само. Представете си, ненек целият водород те е образувало по-стабилно хелиево ядро. Ненек водородното горило може би основно по плътността да има нещо, но като цяло... е останало основно по-стабилния хедр. Така че тук преставя да се отделя ядърната енергия. То започва да се свива по действието на гравитацията. Ядърната енергия ученици... Гоя е предпазвал от това нещо. Делните ядрени реакции са възпрепятствали във свива. Но в този случай вече нямаме такива и ядрата са по-стабилни, нямаме вече толкова ядрени реакции и ядрото започва да се свива. С изключение нали само в тънка обивка. Обивката започва да се разширява, светимостта на звездата нараства. С увеличаването на плотността на звездата, гравитацията приближа отделните частици светимостта на звездата от обивката нараства. А ефективната им температура намалява. След намаляването на гориллото очевидно и температурата ефективната, а и под действието на силната гравитация, вече нямаме такава голяма кинетична енергия на частиците, нямаме това силно излучване, това силно движение, извинете, резултат на което температурата им намалява, но пък... Поради големата плотност, ион е по-силно светен. Светимостта нараства, но пък температурата й намалява. Тук вече очевидно имат течет по-интересни процеси. А вижте, в тези процеси, когато звездите с по-малка маса, те се превръщат в червени гиганти, а по-масивните в свръх гиганти. Понататъчната еволюция се определя преди всичко от масата на звездата. Ето. Вижте. Али? Имаме еволюцията. Сини свръгиганти, червени свръгиганти и слепетна гиганта. Зависимост от масата на тела, на звезди. По-масивните стават свръгиганти. Вижте важното нещо. Те имат по-низка температура високо. Но пък имат висока светливост. Казах ви, поради високата плотност, те имат по-малка температура, но пък в облака около плотното ядро, поради голямата плотност имаме силно излъчване. Той се е разширял. Така. Какво се случва натам? Тук натам. Един са червени гиганти, другите са спръгиганти. Така червените гиганти, казах ли ви? Ето ги, спръгиганти. Така. След това. На даден етап от сливането на звездното ядро от хелия, започва толкова потновестоството, че дори и стабилното хелияво ядро започват да се сливат. Денег започват термоядрен синтез дори и на тях, при което, както виждате, имаме хелия, която се слеят. се образува 2 и 2 образува четвъртия елемент. Въглерод образуват се ядра въглерод. Тенек хелия започва да се преобразува въглерод и да течат вече термоядрени процеси отново. Във звездите с малка маса по-малка от 8 пъти масата на Слънце. Ядените реакции се прекратяват след образуването на звездното ядро, съставено предимно от баглерот и известно количество кислорода. Денек, хелия започват термоядна синтез, по-бързо се изчерпва горилто и хелия се превръща в ядро от бъглерол. И съответно, някакво количество хиперол, пише. С това завършва ядъния стадий на по-малките говори на момента звезди. При свиването на въглеродните ядра на най-масивните зведи започват термоядрени реакции, в които яденото горило вече е самия въглерод. Мекените са. Искам да правите разлика. Значи, когато малка маса ядем, където масата е по-малко от 8 пъти на съмство, Ядрените реакции се прекратяват след образуването на звездно ядро съставено преди му въглерод. Не, когато се превърне вече във въглеродно ядро, спира ядрения им стадия. Нека това стадия е приключено. Докато при въглеродните ядра на масивните звезди започват термоядрени реакции, в които вече са ния въглерод. Толкова силна плотността, че дори и самите въгеродни ядра се сливат и се образуват термоядрени реакции. Това нещо продължава докато се образуват най-стабилните ядра. Казал съм ви, главната е тази специфичната енергия на връзките в ядрата, че най-стабилни са ядрата около желязата. и никела. Около 60 елемент, около между 60 и 80, обикновенно най-стабилните изотопи на желязото и никела се образуват, които имат максимална специфична енергия. С това приключва и ядрения стадий на големите зъди. При малките достига до въглеродно ядро, при големите до стабилни изотопи на желязото и никела. Крайен стадий. Какво се случва? Крайния стадий на звездите зависи от тяхната маса. Звезди с маса под 8 пъти Слънчевата, след като се превърнат в червени гигантси, в един момент изхвърлят газова целбивка, от която се формира така наречената планетарна мъзгелина. Това е огромен газособък. с ниска плотност, не ме губат силовивката и звездния остатък, плотното ядро, вече с маса обикновенно е от по-малко от 1,4 пъти маса на сълто, започва процес на сиване, вече като не има горило, което да се противопоставя на гравитацията, гравитацията започва да свива. постепенно да свива ядрото. Това свиване се нарича гравитационен колобс. Колобса продължава, докато плотността стане около 10 на 9 кг. м. Това е 1 милиард кг. на 1 м. куб. тегло. При тия условия веществото, съставено от отделни атомни ядра, е съставена изредно от делни атомни ядра и несвързани с тях електронни дъмек, преминават в плазмално състояние. Свободните електронни ученици образуват газ, той плува по повърхността, чието налягане уравновесява гравитационните сили в ядрото. Този е електронен газ и то се противопоставя на гравитационните сили и свиването се прекратява. Това е момента в който се превръща в бял джуджет. Както ви казах, петия с малки маси се образуват и кия джуджета петях. Постепенно имаме изтиване. Обектът става тъмен и не е наблюдан. Еволюцията им приключва в този стадий. Като бели джюджет. Вижте, това са и бели джюджет. Те вече изразходили са горилци, имат ниска светимост, но поради голямата си плътност имат висока температура. След това какво се случва при големите звезди? Продължава еволюцията при тях с гигантска експлозия, наречена спръхнов. по действието на гравитацията, че при тази експозия се наблюдава силна експозия, при която звездата губи по-голяма част от своето вещество. Когато масата на звездния остатък е над 1,4 пъти масата на Слънцето, това е така наречена граница на Чандара-Секара. Дене, когато е над тази граница, масата, която остава след свърхновата, при гравитационното свиване веществото е подложено на толкова голям натиск, че налягането на електронния газ, казах ви, който се противопостава, не е в състояние да спре колапса. Атомните ядра се разпадат на протони и неутрони, а знаете, че протоните се свързват с електроните. И, знаете, протона като свържи се с електрона се образуват неутронни. Така се създават неутронните звезди. Те са изградени почти изцяло от неутронни. Имат огромна плотност, вижте, колко килограма на един кубичен метър. Тая плотност е по-голяма от плотността на атомите и ядрите. Буквално, нейтроните образуват нейтронен газ, чието налягане е много по-голямо от налягането на електронния газ. Берете, че двете думи. Електронния газ вече не може да спре техното силен. Така. Извинявайте, тук направи грешка. Именно с точно обратен ефект. Извинявайте. Неутронният газ, това е големо налягане, което се създава вътре, близко едно от друго, по се противопоставя на гравитационното силене. С други думи, това е много по-силно налягане от електронния газ, който държеш преди това. ядрото се противопоставяше на гравитацията. Тук вече, когато е достатъчно плътно между отделните неутронни налягането, е достатъчно голямо и това нещо спира по-нататъчното по-нататъчното свиване на неутронната звезда. Разлика от белите джуджета, неутронните звезди са изключително плътни. Те са 10-20 км. големина. Това голямо налягане спира гравитационното състояние и те са стабилни образовани. Сега, ако масата вече е над 1,4 мм, но ако е остатъка над 2-3 пъти, Тогава еволюцията на звездите продължава. Тя спира ако е под 2-3 маси. Верността да спре до неутронна звезда е по-голяма. Над 2-3 пъти слънчевата маса остатък ако е в плана, гравитационното си вън не може да бъде спряно. Вече дори и неутронното наляга не мога да спре и гравитацията става толкова силна, че дори светлина лъч не мога да напусне върхността на звездата. Звездата се превръща в черна дуга. Мощната гравитация предизвиква забавяне в времето. За фиктивен наблюдател не мира със звездата. Хоопса продължава само няколко минути, докато за нас приема ни отдалече. ще измина сяло вечност. Непосредственото наблюдание на черната дубка е практически невъзможно. Независимо от това, ние можем да узнаем за техното съществуване, тъй като черните дубки Засмуква в себе си облаци от междузвезден газ, частиците на газа достигат високи скорости и при ударите се произвикват рентгеново излучване. Така че покрай това излучване, когато са засмукани около черната дупта, те излучват и ние можем да видиме това нещо. Така, имаме още няколко минути. Вижте какво представляват неутронните звезди. Неутронните звезди, както ви казах, за да се образуват, масата на звездния остатък трябва да бъде по рядъка на 2-3 слънчеви маси. Нали? Какво се случва при тях? Първо те се въртат, имат диаметър 10-15-20 км. Другото важно нещо, те се въртат с огромна скорост. Ако са получили някаква скорост от звездата, това ще се образува някакъв въртящ момент. Тогава, тяхната скорост може да достигне до 1000 оборота в секунда. Това е огромна скорост. Карто 3. Своято завъртане. Неутронната звезда излъчва поток от светлина. Магнитото им поле е огромно. Имат изключително висока индукция. От порядъка на 10 на 8. Обект, който е попаднал в охвата на гравитационното поле на звездата ще бъде привлечен и представете си, ще се сблъска с скорост 150 000 км в секунду. Толкова мощно магнитно поле създава. Така, като неутронните звезди излучват лучове от електромагнитна радиация, поради което се наричат полусари. Те излучват такива буквално като полусираща излучване, периодично. Това се случва ако магнитите полюси не съвпадат с оста навъртене на звезда. Нек лъчът ще кръжи из небето, другото нещо има. Т.е. при наблюден големо разстание би изглеждал като фонсиране на фиксирана точка в космоса. Идеята е така. Не е сложно. Когато се върти, вижте, около някаква ос и тя не съвпада с знаете, че това е огромен магнит, ви казах, огромен магнит и сили, с магнитната ос, тогава какво се случва? Че при въртене излучването е основно около магнитната ос и магнитната ос излучва. Така че, когато се върти, магнитната ос се върти е така. Далек излучването, когато е отзад, си представете, не имаме излучване. Буквално се е едно, когато излезна пред гололавия. Минава отзад, после излиза пред гололавия. Буквално се е едно пулсираща звезда. Ние виждаме се едно буквално като фар. Буквално се получава ефекта на фар. Това е за неутронните звезди. Много интересни неща има тук за тях. Както ви казах имат огромна плотност. Това са по-слозни. Поради огромната гравитация, еластичното забеляване между неутронната звезда и Земята е значително. Вижте, например, 8 години бих изминали на повърхността на неутронна звезда, докато 10 години бих изминали на Земята без да се... Ключва ефекта на забяването на времето от бързата ротация, защото ротацията е достатъчно голяма, за да има някакви релативистски ефекти. Така че това е интересно. Друго нещо. Интересно да... Гравитационното отклонение на светлината... Така, вижте... К'во е интересното? Вижте, светлината... Може... Плотността е толкова голяма на нейнотронната звезда, че... Може да се случи, човек, наблюдател, който се намира некъде близо до звездата... да види освен светлината, която идва отпред, лъчите от Мусарино, осиращите лъчи, може да види и светлината, която идва отзад, тъй като тя може да се улавя от гравитацията и да се изкривява и да се вижда отпред. Немек буквално при определени условия, ако имаме наблюдател до звездата, би могъл да види звездата. от целата си, по целата и порхния. Не само отпред, но би могъл да я види в резултат на тия гравитационни ефекти и отпред. Това закривяване на светлината. Така, демек играе роля, такова мощно гравитационно, играе роля на гравитационна леща и угъва ученията излучното от рунната за да по такъв начин, че части от нея От иначе на видимата задната страна стават видни, както ви показах. Друго интересно нещо е структурата и приключване за нея. Напречен разрез, плотностите са по отношение, вижте, това е един напречен разрез. От какво е съставена? Вижте са, как се вижда по-добре на виду. Повъртността е. е съставена от обикновени атомни ядра, смачкани в твърда решетка, докато море от електрони тече през нея, както ви казах. Невъзможно е драта на порохността да се основне от желязо, казах ви най-стабилно, поради голямата свързваща енергия на желязото кулклона. Така, имаме възможно и тежки елементи, Друго интересно нещо е, че не е много ясно, но ако температурата на повърхността е над твърдия 10 на 6 кълвина, като в случая на моите колосари, повърхността следва да е течна вместо твърда. Въпреки, че съвременните модели показват, че материята в повърхността е съставена от това нещо, но отдолу се предполага, че по-навътре е твърда. Другото нещо по-интересно е външната атмосфера, която ви казах. Имаме твърда кора. Тази кора е изключително твърда и гладка. Предполага се поради силното гравитация. Продължавайки към вътрешността се наблюдават ядра с все по-голем брой на отруби. Но другото нещо, при процес на нарастване с дълбочината се достига линия на изпускане на неутрони и концентрацията на свободни неутрони се покачва рязко. Веднъг става, вече основно от неутрони, плотнито ядро се предполага. Другото нещо Вътре налягането расте. Вече състава на свъх плътната материя в ядрото все още не е ясен. Според един мудрел ядрото е свърхтечна материя от дегенерирани неутронни. Основно неутронни с малък брой протони и електрони. Предполага се, че ученици може да имаме и енергетична материя, ДМЕК. Ви имаме странна материя, такива странни кварки, освен горни и долни кварки, да се образували странни кварки вътре в самата материя да бъде много интересно състояние. При тази голема енергия. Вижте полсара, те им викат полсари, вижте как се върти. и излъчва буквално отзад и затова се наблюдава това по-силен. Тук се вижда, минава, пак се вижда и така нататък. Се засичва дното. Другото нещо са черните дупки. Интересното за тях е За съжаление няма да имаме май време като гледам, но за тях също има много интересни неща. По един начин така се виждат. Вижте симулативно изображение на черната дока през големия магилан хоба. Демек тя играе също роля на гравитационна леща. Създава два оголемени, силно изкривени образа на облака. А отгоре дискът на млечния път излезе да деформирам. Вижте светлината как се изкривява. То как изкривава? По първото, че изкривява хобата по хода на светлините очи. И ние виждаме буквално като леща от земята. образи на обекти по-коло нея, които има. Така, друго-друго интересно, характерно за нея са така наречените поризотна събития, сингулярност, какво би случило при падане в черни дупки, но за съжаление няма да имаме време за това нещо. Това е за днес коротко.