Обобщение
Разговорът разглежда произхода, учението и наследството на богомилството като алтернативна духовна традиция със силно влияние върху българската културна и религиозна история.
Произход и развитие на богомилството
- Богомилството възниква като алтернатива, а не като секта, различаваща се по отношение към църквата и личното спасение.
- Основателят поп Богомил вероятно е титла, а общността има специфични наименования за лидерите си.
- Богомилите са повлияни от ранната църква и местната орфическа традиция.
- Движението има разпространение в Европа (Франция, Италия, Босна, Албания, Русия) чрез различни имена и форми.
Основни идеи и практики
- Богомилите се стремят към лично обожение (теосис), свободен избор и отговорност във всеки момент.
- Общността е организирана неформално и се ръководи най-често от харизматични лечители.
- Не отхвърлят изцяло храмовете и тайнствата, но не ги смятат за задължителни за спасението.
- Важна е изповедта и вричането пред цялата общност, а не пред свещеник.
Взаимоотношения с църквата и властта
- Богомилството няма паралелна структура и е трудно проследимо поради невидимостта на лидерите.
- Във Византия и Франция, опитите за институционализация водят до конфликти и гонения.
- Синодикът на цар Борил и решенията на съборите не означават масови екзекуции – често наказанията са заточения.
Влияние и приемственост
- Богомилската алтернатива оказва влияние върху развитието на исихазма в православието.
- Идеите на богомилите оцеляват в различни форми до наши дни, включително чрез Бялото братство и лечителството.
- Българското християнство запазва богомилското влияние в организацията и практиките си.
Езотерика, мистика и учение за безсмъртието
- Богомилите акцентират на въ зможността за духовно извисяване и манипулация на енергията.
- Смъртта е преход към висше съществуване; отвъдното се представя като светла реалност, а не наказание.
- Учението им не включва идеята за прераждане, а за един шанс и отговорност тук и сега.
Причини за актуалност и неудобство
- Богомилството е алтернатива на официалната религиозна и социална структура и затова често остава извън официалната историография.
- Неговата невидима, неформална и дълбоко лична същност го прави устойчиво през вековете.