Навлизането в което и да е учение, винаги крие риск да му се подадеш. Най-голямата съплаза незнанието. Докъдето видим бонусианци, а те стигат чак до Испания, ние после ще видим богомили. Те са изключително хора на писанието. Друг е въпросът, че знаят малко повече писания, отколкото повечето им са братя. Те не са демонстративни. Ние знаем имената на не повече от 10 богомили. Те са невидими, неуязвими, защото не създават паралелна структура. Ерес, да, секта в никакъв случай. Те са алтернатива. Тя ги наричат магове и те наистина са. За тях отношението материя дух е било по-скоро на нивото на знанието на квантовата механика и физика. Васили Врач влиза в кладата и изчезва. Преминаващ на висока вибрация, както би го обяснила модерната физика. Когато се водят големите полемики срещу исихастите, а тях винаги ги наричат богомили. умносърдечна молитва. Те не просто изпадат в това състояние, те виждат таворската светлина, да преминат времето и пространството и заедно с апостолите да съзерцават преображението. Това е целта им и то докато са тук и сега и живи. След излизането от медитацията те могат да продължат да живеят в тоя свят, защото са се докоснали до смисъла на тоя свят. Това е исихазм. Смъртният човек става безсмъртен. Той е такъв и тука и после. Това е практиката на орфиците. Идеята, че човек е длъжен да бъде Бог. Живей така. Сякаш това е последният ти момент. С сякаш утре или след един час ще се изправиш пред създателя си. Смисълът на този живот се появява само в перспективата на безсмъртието, защото колкото и да се трудим, не може да му намерим смисъл. Иначе всеки ден човек прави избори, от които избори зависи целта на този земен живот, който не е перфектен. Той не е перфектен, но и Христос го е живял, Бог го е живял. Защо? Защото е трябвало да направи нещо, да създаде тази общност на вярващите, които ще се трудят да направят света достоен за създателя си. Точно това правят болоумилите. [музика] Здравейте и добре дошли в необятното. Аз съм Живко Кръстев и се радвам да ви посрещна в пространството, където днес ще потърсим отговори на въпроси, които често остават незададени. Ще се върнем назад, за да чуем гласовете, които все още шепнат отвъд времето. Ако това, което споделяме ви харесва, абонирайте се за канала и ударете камбанката, за да не пропускате новите епизоди. Можете да ни слушате също в Spotify и да ни подкрепяте в Patreon, защото всяко търсене заслужава своя път. Кое преживяване би те направило по-силен? Напиши в коментар под това видео с #гиft. Най-вълнуващият коментар ще получи подарък преживяване отб. Има истории, които не просто се разказват, те шепнат. преминават през вековете, покрити със прах от забрава, сянка от страх и мълчание, което тежи повече от думи. Идеи, които пламват в тъмнината и отказват да бъдат угасени. Учения, които не просто говорят за светлината, те я носят. Днес не просто ще си говорим за история, ще се спуснем в нейните подземни течения. Ще търсим връзки, които не се учат в училище. Ще се докоснем до онези пластове от българското минало, които живеят между редовете, в мълчанието, в символите, в онези разкази, които не се предават официално, а се разпространяват интуитивно. Богомилите: Движение или прозрение, ерес или ранна форма на духовна съпротива. Кои са били тези хора? Тези, които са вярвали, че Бог не живее в храм, а в сърцето. и защо тяхната философия продължава да вълнува толкова векове по-късно. Днес ще говорим за онова минало, което отказва да си отиде. Нашият гост не просто познава тези пластове от миналото, тя ги разчита със знание, със страст, със смелост. Тя е историк, културолог, преподавател и изследовател. Глас, който не се страхува да поставя въпроси, които други избягват. ум, който вижда историята като живо дишащо тяло, а не като хронология от дати. Тя е изследовател на тишината между редовете, на легендите, които може би никога не са били просто легенди. Тя е доцент д-р Веселина Вачкова. Здравейте, много се радвам да ви посрещна. Здравейте, много благодаря за поканата и аз се радвам да се видим в това студио. За мен е чест. Години вашият глас канти в главата ми, защото аз съм изкушен от историята и с много интерес слушам вашите разкази. Благодаря много. Затова споменах и в представянето, че говорите със страст, защото това, което изследвате е не просто една хронология наистина, а е години от даденост на нещо, в което вие имате толкова силен интерес и знам, че една от найнтересните за вас теми са именно богомилите. За най-широката аудитория кои са тези хора? Кои са богомилите? Хм. За най-широката аудитория може би е хубаво да се каже, че има една книга, която се казва Богомилите библиография. Три издания има. Ето толкова е дебела. На Кръстина Гечева, Светъл и път, тя ни напусна скоро, в която са събрани а изследванията за богомилите. Тоест, а колко хора през последните век и половина са се опитали да кажат кои са богомилите, колко страни са заинтересовани? А извън България има също много изследвания върху богомилите и каква е динамиката на тези изследвания, защото като гледа човек една книга библиография вижда как в определени десетилетия се мълчи или има една книга и толкова по въпроса. После може да има някой друг роман. Това е социалистическият период с богомилството на Димитър Ангеловх и после няколко романизовани варианта върху богомилите. И от началото на а така демократичния период имала винообразно увеличение на интереса към богомилите. Той е за съжаление далеч не е само научен. Той не е само философски, той не е само религиозен, той е много често лаически. Значи лаическия интерес към богомилството е онова, с което може би трябва да се започне, когато се говори за него. Може би с това кои не са Да. Кои не са богомилите? Какви не са? Откъде не са дошли, кога не са унищожени и кой не е или защо няма последен богомил по-скоро? Ето така ще кажем. Да. Да. А масовата версия за богомилството е, че е дошло от изток, че е дошло някъде към ти век заедно с така нареченото покръстване през ти век. А след което сирийски посветени посвещават българските си последователи. Българските последователи започват да разнасят учението в Европа и така до един драматичен момент, в който първо в България става дума, че в България официално богомилството е ликвидирано в края на 10 и 11 век. Така голямата драма на Запада ще бъде след кръстоносния поход срещу албигойците и най-вече след войната, която е войната за юга, както се нарича във френската историография, завършила с падането на Монсегюр и последните оцелели а френски богомили, албигоийците, тоест някъде до към а така средата на зрялото средновеко. Кой е? Ние сме унищожили всички богомили. Вече няма богомили в България, няма богомили във Франция. Никой не говори за богомилите в Италия. Богомилите в аа така на на острова горе, на Албиона. А не, че никой не говори. Всъщност говорят много хора. А Васил Николов например написа една разкошна аа монография за лордите. е за английската реформация и богомилството. А тя излезе и на български, защото тя е защитена в Англия. А само че а така официалната литература не се вълнува от това перфектно изследване. А какво друго не се отчита? Ами не се отчита влиянието върху триъголниците. Това е руското бомилство. Хм. не се отчита влиянието, с изключение, разбира се, на а самата а албанска и босненска историография, а влиянието върху Босна и Албания. В края на краищата Босна е била официално бомилска държава. Не се отчита влиянието в Мала Азия, защото влияние, защото богомилството не идва от Мала Азия, а инфилтрира собствените си проповедници. Да. в Мала Азия. А откъде идва това изкривяване? А това изкривяване идва по две линии. А първата е буквалистично четене на изворите от хора, които не се занимават с църковна история. А пък за блумьоството пишат изключително хора, които се занимават с църковна история. А и какво казват винаги църковните историци? Ами за успокоение на цялата маса от вярващи, когато се появи някаква ерес или когато стане много силна някоя ерес, те казват: "О, това е същото нещо, което беше навремето манихейството и след него павликиянството, тоест една персийска и една арменска ерес. И така се започва манихейство, павликиянство, богомилство. За църковните историци това е най-елегантното решение. Защо? По две причини. Първо, защото те никак не се вълнуват. Не е това работата им на официалните църковни историци, да навлизат в нюансите на различните учения, които оспорват аа едно нещо. Онова, което оспорват всички дотука споменати, а и всички останали ереси всъщност. А това е ролята на църквата като посредник между човека и Бога. Във всички случаи имаме такъв момент. И от тая гледна точка църквата видели това нещо, за нея това е ерес. И в какви точно детайли се различават или фундаменти се различават еретиците, съвършено не я интересува. Първо, нея не я интересува и второ, а вярващите още по-малко трябва да ги интересува, защото навлизането, в което и учение, винаги крие риск да му се подадеш. Най-голямата съплазън е знанието. Всички аа смислени хора знаят, че нищо не може да те изкуши толкова много, колкото едно ново знание. Особено пък знание за тебе и бога ти. Те са супер изкушаващи. А кой е бил поп Богомил? Историческа личност ли е Богомил? А, със сигурност е историческа личност. А, даже може би са много богомиловците. Първата хронологичноисторическа личност, която е а поп и той много високопоставен поп, той е епископ на Сердика всъщност. Мхм. А, та това е епископът на Сердика по времето на Юстинин, VI век. Той има три разночетене на името. Домниньо едното, Теофил, другото и Богомил третото. На трите езика, на които говори местното население. Да. И точно оттук, ако искаме да търсим някакъв богомил, който е основател на това, м дори не може да се нарече движение. Неслучайно, когато дойде време да напиша книгата за за боммислото, вече преди повече от седем години, между другото, събрала се още, да, можете да видите тук още информация оттогава за какво а това е буквално алтернатива и то започва в нашите земи като алтернатива. Каква е тази алтернатива? Богомилството. А, както виждаме, ние имаме един човек на много висок пост. Тук отварям само една скоба, за да поясня, че всички големи ереси са създадени от много високопоставени деца на църквата. Това са, това е елита на църквата. Това са най-образованите, тези, които в един момент се изкушават да прочетат например за пореден път Библията и да кажат: "Леле, как не съм го виждал това нещо досега?" Значи и реформацията е същото нещо, след което и католическата реформация, която се прави не от друга, от йезуитите, тези, които са най-учената част от а от католическото общество, винаги а най-високата елит на а обществото, в случая елита на църквата създава тези а алтернативи, нека да ги наречем, защото онова, което прави а Богомил не е друго освен епископ Богомил, не е друго освен да а продължи политиката на своите предшественици на престола на Сердекийската църква в края на ти през пети век. Тоест, това е самото начало на църковната организация, а престолът на сардикийската църква се заема от боносии и започват да стават известни бонусианците, които наричат себе си Бони Хомис, добрите хора или добрите християни. Това е единственото име, което са използвали и богомилите, а и а така патарените различните и торбешите, и албигойците, и лулардите. Това са различните наименования, дадени на а богомилите в различните краища на Европа. За какво става дума защо са истински християни? Ами защото те имат няколко особености във възгледа си за ролята на църквата първо и второ за ролята на а човека в собственото му спасение. Първо за ролята на църквата имат големи съмнения дали тя прекалено не се съобразява със светската власт. Това е първото. Неслучайно аа първият епископ на първият много известен епископ на Сердика, като изключим, а разбира се нейния създател Свети Климент, бъдещият папа на Рим Климент римски. Та това е епископ Протоген, който епископ Протоген участва в първия събор, след което е домакин на втория събор и още по това време започват да се изказват мнения, че стига вече сме се а така трудили да изковем догмата. Трябва да изковем божието царство на земята. Тоест божественото домостроителство трябва да изграждаме, а не църковната йерархия и църковната дума. Това е са така наречените староникейци, тоест един събор стига толкова. Това е тяхното мнение. Неслучайно всички по това ще ги познаем тоя тип църкви. Те или не участват в вселенските събори, или обратното участват, но не подписват актовете на вселенските събори, когато те са спорни или когато те са прекалено свързани с някаква конюнктура. Това е нашият случай. Да. Докъдето видим бонусианци, те стигат чак до Испания, защото има няколко локални събора срещу тази много опасна ерест, според много тогавашни а така епископи, включително, докъдето видим бонусянци, ние после ще видим богомили. Най-важното е, че първи опит за осъждане на бонусианството всъщност завършва с едно доста благосклонно отношение на един крайно радикален иначе богослов. Това е Авроси Медиолански, епископът на Милано, който аа вторичен познат на Боноси и казва, че не открива в учението нищо, което да налага свикване на събор, който да се занимава с това учение. Та а богомилството по това ще го познаем. Значи, ако богомилските общини ги познаваме по начина, по който действат техните църкви, техните църкви са много резервирани към аа така силно намесване в борбите между отделните катедри, а големите църкви и борбите пък между църквите и светската власт. Значи дистанцирани максимално. Давам един типичен пример пак от нашите земи, защото това са големите центрове на християнството. Филипоската църква, създадена от Апостол Ерм, а се обявява за арианска и държи че арианска, а и абсолютно не се съобразява с онова, което се случва постепенно във втората половина на I век с а изповеданието в Константинопол. Там се сменя и съответно трябва да се смени в цялата империя. Одесовската църква, създадена варненската от апостол Андрей, а изобщо не изпраща пратеници на съборите, като казва, че ние тука варвари ни нападат. Ние продаваме всичките отвари на църквата, за да откупуваме християнски пленници. Нямаме пари да пътуваме, въпреки че империята осигурява пътя. Да. нали разходите за участие в събори и така или иначе одесовската църква отказва да участва изобщо в а това наместване на църковната организация като Министерство на вероизповеданията в Римската империя, което се случва, както казахме, още от ти, пети и VI век. В този период трябва да видим създаването на богомилската алтернатива на нашите зрители. Точно тогава. Точно тогава, защото докога има бонусянци, в момента, в който изчезнат бонусяанците от реториката и от картата на Европа, веднага след това се появяват богомилите. Има ли връзка с иконоборството и с цезаропапизма, който е във Византийската империя в Те са в различни периоди, разбира се, но ами цезаро папизма е през цялото време. Стимулирането на идеята за на богомилите, основната, която е А основната идея на богомилите е човек трябва да живее така свято, както е свят неговия отец. Това са думи на Христос. Бъдете свети, тъй както е свят вашия небесен оце отец. Така че в начина на живот на богомилите може да открием всичко друго. Много по-древни аа така влияния може да открием, както има такива влияния и върху самото християнство, разбира се, а но не и византийското иконоборство. Византийското иконоборство е един супер проблем във Византия. 150 години близо. Византия иконоборска. То и политически. А ами не само политически, поначало изобразяването на Бога, а тъй като много рано християнството а изтъква връзката със Стария Завет, с избрания а еврейски народ. Много стабилно. Защо го прави? Защото свещеното царство на избрания народ е описано само в едно свещено писание и това е Стария завет. На бъдещата Византия, на Рим, за да се превърне в свещено царство, му трябва модел, на който да се опре. Та заедно със Свещеното царство, идеята за избрания народ, какво се случва? Случва се, че аа така има една заповед: Не си създавай комири. Мхм. А, а създаването на комири, изобщо изобразяването на Бога е нещо, което в Библията е и в Новия Стария завет е Да. А забранено. Да. Обаче християнството става факт в земите на траки, елини, римляни и келтии, а така и етруски, доколкото аа разбира се те не са вече тотално абсорбирани с аа римляните. А всички те имат изключително силна традиция в изобразяването на божественото. Всички имат те традиция. Да. И ами да, те го пренасят много елегантно. Давам пример. Една статуя на Орфей, който а така свири на лирата и наоколо с тракийската шапчица, разбира се, Орфей. Около него са а зверовете, които са укротени и слушат захлас, както е пишало Орфей. махат надписа Орфей, става цар Давид например. Може да стане и добрият пастир на Парал Христос може да стане. Това е бил начинът, по който изобщо християнството много плавно се налага в първо на Балканите и Апенинския полуостров. Значи, защото то започва оттук да се налага, а не толкова от а светите земи и съответно от Мала Азия. Защо се налага оттук? Защото тук има големите ресурси да се наложи. А християнството е градска религия. Тя отива в големите градски центрове и съответно имаме а така едно предпочитание на апостолите къде точно да проповядват. Неслучайно и апостол Петър и апостол Павел умират не другаде, а в центъра на Римската империя. Те умират в Рим. не умират в Йерусалим или в Александрия или където и да е. А точно тук се води голямата борба точно в тези земи. И тъй като тук се води голямата борба, тук традицията е да се изобразява божественото. А имаме едно негласно такова аа приемане на изображенията като Библия за неграмотните. Да. Обикновено се казва, че това изказване е късно и е римско, тоест папството го формулира. Всички отци на църквата така мислят. Няма отец на църквата. От на църквата са авторите от типе век. Всички мислят така. Допускане е изобразяването в християнството. В никакъв случай не е нещо, което църквата препоръчва. Тя го търпи. Това е така наречената икономия. Икономията на църквата. Икономия в смисъл на грижим се за цялото пасто, нали? Един иконом какво прави? Грижи се за дома и за всички, които в него живеят. Това е много характерно за църквата ранната с нейната икономия. Без това ние не можеше да си представяме един епископ Боносий да си говори с Анвроси Медиоланския. Вроси доланско да каже: "Ами няма няма проблем тука или един варненски епископ одесовски да кажем" аз нямам пари, имам си други проблеми, няма да дойда на Вселенски събор." Да. А не може да си го представим това без позицията на самата ранна църква. Та богомилството не е нищо друго освен запазване ето на тази традиция на ранната църква. ранната църква с нейните а така приоритети. Приоритетите са спасението на душата, а не здравото на здравето на църковното тяло, защото знаем, че ранната църква има и други представители като африканския свети Августин Блажени, който ще каже:"Ако ръката те боли, лекувай я. Ако загнои, отрежи я. Защо? Ами защото гангрената ще обхване цялото тяло. Значи идеята за здравото църковно тяло като един така организъм, който е добре структуриран, глава, сърце и прочие. Да. Това нещо тука никога няма да го видим. Да. Държавата ще се описва като тяло някакво. А църквата обаче ще остане тяло Христово. Тоест всички ние сме части на тялото Христово. Църквата не е тялото Христово. Това е разликата в случая. А всъщност в последствие богомилите придобиват техните църкви също структура? Не или не придобиват. Как се случва? Никога не в България и в Босна не придобиват и в Италия не придобиват. На две места придобива структура Богомилската църква. Първото място е Константинопол. падането на България под византийска власт води до едно ама много стремително, както се изразяват византийските автори по това време, заразяване на византийските духовници и масата с богомилство. А, появява се един Никита. Този Никита, папа Никита, който ще свика вселенски събор а на богомилските църкви и ще направи йерархия на богомилските църкви точно по модела на а така йерархията в официалната църква. Пет големи църкви. Пък кои са найголемите от тях? Пък какви са задълженията на по-малките към по-големите и прочие? Между другото, тоз Никита не е някой друг, а е сърдикийски епископ. Така. Значи той е бивш сърдикийски епископ, който а започва едно такова преструктуриране на църквата. Разбира се, ние винаги трябва да гледаме това, което прави Никита, паралелно с това, което прави Василий Врач, защото Василий Врач неслучайно е по същото време, а докато една част от богомилството, супер изкушено, защото всички големи духовни движения, дори най най-миротворните от тях, аа при налагането си са доста радикални и търсят една ясна на структура и добро финансиране. Та всички се изкушават в това направление. Това прави и богомилството от така времето от средата на 11 век на практика. А какво прави Василий Врач? Василий Врач проповядва срещу подобно аа така изместване на смисъла на богомилството. богомилството най-голямата му сила, ама най-голямата наистина сила е първо, то няма писание различно от писанието на църквата, а с тази разлика, че в богомилското писание влизат малко повече а текстове, които не влизат в канона Библията. Те не влизат в канона на Библията не защото са еретични, а защото Библията има литургична цел. Тя трябва да може да се употребява в отделни части на литургията в църквата. А да речем, на първо място влизат делата на Йоан, на Йоан Богослов. Те са колкото три нови завета. Делата на Йоан Богослов. Същото е на апостол Андрей. Деянията това са огромни текстове, които богомилите знаят. Значи те са много знаещи и това най-много изнервя хората, които им се налага да се занимават с тях, като Евтими Изигавин например, най-големият канонист на Византия и най-добрия ни извор за това кои точно са богомилите. Човек, който лично е познавал и Василий Врач, и а учениците на Василий Врач. Та Евтими изгавивано това се дразни, че казваникога, когато говорите за Библията с тези хора, не може да ги хванете в това да казват нещо погрешно или нещо да не знаят. Значи те са изключително хора на писанието. Друг е въпросът, че знаят малко повече писания, отколкото повечето им са братя. А става дума за тоя тип богомили, които това им е призванието. Богомилската община функционира по съно различен начин, а тя затова не може да бъде атакувана. Затова като се каже как било изкоренено богомилството в България, вие започнахте с това дали а има поп Богомил. Ами ако гледаме единствения извор, който ни каз говори за действия срещу богомилството, това е синодика на цар Борил, а там друго име освен а поп Богомил не може да срещнем. Има един поп Богомил, после има още един поп Богомил и после има още един поп Богомил и после има а двама двама други, които не са Богомил. А което ни навежда на мисълта, че Богомил по-скоро към това време е титла, а не прозвище титла. Да, нещо като титла, тъй като всяка община в богомилството има собствено название за лидера си, сердикийския дедец. Ние не знаем какви са аа на повечето общини. Така. Названията Ана Комнина казват, че на места в да речем, в Солун ги наричат Архонти и Архонтиса. Ирина, лидерката на Солунската община, много известна фигура е точно Архунтиса, тоест нещо като царица, самовластна и прочие. Някои се наричат хорегети, а най-вероятно това са бивши така жреци на Аполон, които са създали тези общини по простата причина, че Хорагет е прозвище на Аполон, тези, които водят а хората, пеещи химни към Бога. Та значи богомилските общности са организирани изключително по местах с изключително така внимание към това, което се прави на място. Как ще познаем храмове, които са богомилски? Защото много често се казва ей сега ще видите една богомилска църква като тая в Прауджа например. Ами Рилски манастир е не по-малко Богомилска църква от тази в Прауджа, ако гледаме иконографията. Важното е, че Ирилския манастир няма нещо, което го имат повечето църкви. А защото е манастир, не защото има проблем с така модела, алтернативния модел, който у нас се създава. Имаме църква, да речем, казва се Свети Дух, до нея има оброк. Един голям кръст, така наречените богомилски кръстове, има оброк. Част от хората отиват а вътре в църквата и там си правят богослужението, другата част си правят богослужението пред оброка. по едно и също време на едно и също място. Това е най-характерното за отношенията в българската църква. Няма опити да бъдат разграничавани едните да казват а тези не са християни, защото влизат в храма. Ние сме християни, защото не почитаме храма и прочие. А дали не почитат храма? Ами смятат, че не е задължителен. По-скоро не той е спасението. Дали не не възприемат брака и кръщението? А ми който иска се жени а и омъжва. Който иска се кръщава. А само че водното кръщение и бракът, който най-често е една сделка. В края на краищата винаги е било една сделка за бомилите е абсурдно нещо. Аа абсурдно е от гледна точка на това да очакваш а това да е тайнство и да очакваш, че по някакъв начин това те прави по-добър съпруг, по-добра съпруга или по-добър християнин. Затова има друго тайнство. Тайнството на огненото кръщение и друг брак. Това е вричането, което е а така еквивалентът при богомилите. Вричането пред цяла, както и изповедта, всичко е пред цялата общност. Ти не се вричаш пред някакъв свещеник. Ти се вричаш пред цялата общност на вярващите. Ти не се изповядваш пред един свещеник. Ти се изповядваш пред цялата общност на вярващите. Така изглеждат тези общини. Тези общини самият факт, че за цялото време на съществуването им ние знаем имената на не повече от 10 богомили на Балканите. Не повече от 10, означава, че алтернативата е функционирала перфектно. Те са невидими, неуязвими, защото не създават паралелна структура. В момента, в който папа Никита а така започва преструктурирането на нещата, тоест Богомилската църква става истинска църква, става църква по модела на за щастие от начало по нея на източното православната в момента, в който става по модела на католическата църква ще имаме албигойски кръстоносен поход, защото те почват да действат по този начин. във Франция има един музей в едно градче мезаме се нарича Музей на богомилството или както те го наричат на албигойството. А онова, което най-много прави впечатление на запознатия с нещата човек е на така първото почти, което влиза вижда влизайки в музея, е, че вижда една структура на аа така на албигойската църква, ами тя е по-сложна от католическата църква. Отгоре на всичкото структурата е има ли такава структура? Има ли местни епископи? Има ли хораепископи и прочие? Има ли накрая архиепископ и папа? Те са поименно споменати. Поименно споменати са и тези, които се занимават с финансите. Уви, поименно споменати са и светските владетели, които финансират тези структури. Така се стига до възможността за удар срещу богомилската църква. А ударът е жесток, както знаем, но некръстоносният поход съсипва болуумилската църква във Франция. А съсипва я самата развала на а общността. Това е, което я съсипва. В един момент всяко едно учение, когато иска да се масовизира, неизменно е заставено пред а дилемата или да останем малки, слаби и незабележими, но да вършим работата си или да станем силни и масови. Масовизацията значи а сваляне на критериите за влизане в общността. Да, вече няма изпитателни срокове, вече няма наблюдение какъв що за човек си. Вече няма а така обсъждане в общината. А отваря се много широко вратите за влизане в албигойската общност, което води и до едно безобразно поведение на една част от албигойците. наистина безобразно поведение и до оттеглянето дори на най-големите а така покровители на а албигойството. Това е причината за краха на албигойството в а Франция. Какво става във Византия? Във Византия, след като Василий Врач и след това Петър а вълка показват какво е Богомилът, какво е богомилството, а какво е тяхното учение, какви са техните способности. А във Византия остава същото бомилството, каквото е в България. Тоест то не се структурира. В Италия е същото, където проповядва Петър Вълка. Оттам също не се структурира. И във Византия например имаме двама папи, двама, пардон патриарси, които са богомили. Те затова са махнати от престола им, но са богомили. Ето за такива неща говорим. А да не го една голяма част от аристокрацията е силно повлияна от богомилството, но това не води до какъвто и да е конфликт с официалната църква. Тоест възприемат модела на ние възприемаме така а нашите а нашата идея за християнство и за контакт с Бога вия по друг начин. Основната разлика е дали човек аа трябва да разчита на изповед и а така м посредничеството на църквата в спасението си или не може да разчита на това нещо. Богомилите знаят, че не могат да разчитат на това нещо. Тоест някой да изкупи греховете им. Те вече са изкупени веднъж от Христос. И оттука нататъка, както е казано в Библията от Исус, който не вземе кръста си и не тръгне след мене, не е достоен за мене. А това е разликата. И какво се случва малко по-късно? А, ами случва се това, че в православието под влияние точно на богомилството се развива едно учение, което се нарича исихазъм, мълчание. И за него исках да поговорим с Да, то е огромна тема исихазма, но само ще кажем, че а когато се водят големите полемики срещу исихастите, а тях винаги ги наричат богомили. А исихастите, тяхното ядро. Идентични ли са наистина? Ами идентични са в много отношения. До такава степен част от бомирите са идентични с част от исихастите, че 14 век в Света Гора се правят локални събори, за да се отделят бомилите от исихастите. Това е абсолютно наложително, защото под така угрозата на падането под ислямска власт, църквата се подготвя за живот в нови условия, без светския покротел вече. А исихазмът поема ролята на официална църква. Значи ние в момента, между другото, нашата православната църква би трябвало да е исихаска, защото не е имало събор, който да каже, че не сме исиха исихаска църква. С какво се откроява исихазма за нашата аудитория да обясним? Да. Основното е с намалена роля на църковната организация. Тоест църквата и молитвата може да бъде навсякъде. Това е първото. Да. И второто исихия, мълчание. Защо ни е нужна и стихията? А тя ни е нужна основно за едно нещо, за да може да практикуваме така наречената умносърдечна молитва, която гласив Влез с ума в сърцето си и повтарят и повтаряй: "Господи Исусе Христе, помилуй ме!" Каква е идеята на туй нещо? Тая, да речем, повтаряш го 1000 пъти, ако трябва 2000 пъти като мантра. Не само той да и като мантра те мантрите не идват от изток. Мантри. Мантри има колкото искаме навсякъде, където имаме а стремежа за изпадане в а при исихастите се нарича боговидство. Това е медитативно състояние, може би. А да, обаче те не просто изпадат в това състояние, те виждат таворската светлина. Това е целта на исихастите да видят самата таворска светлина. Не каква да е светлина, не божествената светлина, таворската светлина. Тоест, а целта, преведено със светски думи за широката публика, е да преминат времето и пространството и заедно с апостолите да съзерцават преображението. Това е целта им и то докато са тук и сега и живи. След излизането от медитацията те могат да продължат да живеят в тоя свят, защото са се докоснали до смисъла на тоя свят. Смисълът на тоя свят е преображението на Господа, което е преображение, така залог за преображението на човека и му дава сила да продължи да се труди в тоя свят за преображението на света. Това е Исихазм преведен в така много скромни рамки, защото исихазм е велико богословие, изключително сложно, доста тежко, а тежко за така за масовия читател. Да. Масовият обаче християнин в момента прекрасните икони, които гледа, той гледа и сихаска а иконопис, защото идеята за озаряващото присъствие, което нали надниква светлината от а от образите, а това е сихаското е сихаската иконопис. Значи това е нещото, което човек ще не ще а постоянно вижда от есихазма. Това са едни образи, които потлапяш се в очите им. Това са едни лица, които буквално те стоплят със светлината, която излъчват. Значи това е нещото, което може да се види най-лесно. А другото, което е онова, което остава в източното християнство благодарение на Богомилската алтернатива, а и благодарение на ранната раннохристиянската традиция, в това число е, че тук винаги се запазва още една част на обществото. Имаме а миряни, имаме еклир, тоест свещено служители, имаме монаси. Монасите не са нито в църквата, нито сред миряните. Повечето монаси на практика, то оттам тръгват и богомилството, и а и сихазма. Ами те са такива. Те са така наречените монаси боговидци, монаси чудотворци, монаси пророци и така нататък. Значи тази прослойка, която се запазва, е в която ние имаме не просто аскетичен начин на живот. Ние имаме изключителна работа върху богословието, високото богословие на тоя начин на живот и върху медитатационната практика. Те развиват една много подробна практика за това как човек да се моли на Бога, ако иска да достигне до пълно сливане. на с Бога тук и приживе. А в богословието това се нарича теосис, което значи обожение. Човек се става Бог. Ако потърсим в текстовете свещените някакъв еквивалент, а това нали човек да стане Бог, а това е атанатидзо, тоест обезсмъртявам. Смъртният човек става безсмъртен. Той е такъв и тука и после. Това е практиката на орфиците. Орфиците само те правят този А така. А имат такова учение и такава практика, която е отразена във всички а така автори на времето. Идеята, че човек е длъжен да бъде Бог. Защо? Ами защото е образ Божий и защото трябва да бъде съвършен. Защо? Ами защото е съвършен този, който го е сътворил. Тоест няма извинение. Абсолютно. А богомилството, за разлика от всички останали и ереси, между другото, и а други учения, а не случайно а на корицата на книгата съм взела един странос от Бельовата черква в Самоков, а има я на много места. Това отзад е м Господ разделя а светлината от тъмнината, тоест и двете са от Бога. Да, да не се извиняваме ние с а лукава, който ни е накарал да правим едно или друго. Какво представлява всъщност живота на човека според богомилството? Тази иконография е много характерна. Отдясно стои Христос, отляво седи а една фигура, която много прилича на Христос, а само че няма ним и обикновено има опашка. А Христос сочи на едната страна. А другият образ сочи на другата страна. Човек просто всеки ден ставайки, а застава между двамата и трябва да избира дали да ходи по пътя, който му сочи Христос или да ходи по другия път, който му сочи аа сатаната. Това е. Всеки ден е това. При всеки избор е това. Значи няма едно правилно веднъж завинаги взето решение. Няма един път завинаги изповядан грях. Няма един път завинаги направено благодеяние. Всеки ден, абсолютно всеки ден човек прави избори, от които избори зависи целта на този земен живот, който не е перфектен. Да, той не е перфектен, но и Христос го е живял, Бог го е живял. Защо? Защото е трябвало да направи нещо, да помогне да създаде тази общност на вярващите, които ще се трудят да направят света достоен за създателя си. Точно това правят богомилите. Точно това трябва да правят поначало християните. И точно това казват отци като продукен Радикийски, който настоява, че време е вече да работим не върху догмата, а върху обложението на живота на нашите общини. На мен ми е интересно как гледат те на животът в отвъдното, как гледат на прераждането като концепция например. Има ли нещо там, което е по-различно? А, няма нищо по-различно от официалната версия. А прераждането поначало това е много дълга тема. Значи изключително дълга тема. Ако искаме някой път може да я разгледаме. Епиод да направим. Да. Да. А може да се разгледа съвсем конкретно кога, къде, защо се появява такава концепция, защото далеч не навсякъде се появява. А в самия Нов завет имаме податки, че част от отците са били доста а изкушени в идеята за а прераждането. Така или иначе след VI век няма а християнин, който да вярва в прераждането. Имаме нададеляване на единия шанс, независимо дали един живот, един шанс. Отчасти идеята е, че трябва да си много по-отговорен тук и сега. В този тук и сега, защото няма да се прераждаш 150 пъти, за да се научиш как да се държиш. А в то това е прераждането е нов шанс, нов шанс, нов шанс. А аз лично смятам, че а по-голяма отговорност за тук и сега и богомилите са го смятали така. Между другото, те даже са крайни в някои отношения. А човек трябва да е много отговорен. Всеки момент трябва да е супер отговорен. А както казва и Христос, както и те много често го казват, а богомилите живей така, сякаш това е последният ти момент. ся ся сякаш утре или след един час да се изправиш пред създателя си. Трябва да може да се изправиш пред създателя ти. Значи това е а една от причините а отвъдния живот как си го представят а поначало православието за разлика от католицизма не развива концепция а нито за рая. Много късно, чак след 14 век, се появяват едни много симпатични концепции за рая. Те са исихаски. Нилкавасилаха. Да, нямаме. Това е голямото богословие, което се занимава с проблемите на хората. А човекът това, което най-много го интересува, колкото и да е отдаден на света, на братството, на църквата, на държавата и прочие, а всеки човек го интересува най-много едно нещо. Е, това едно нещо е защо живея този живот, който смисъл какъв му е смисълът на този живот. А смисълът на този живот се появява само в перспективата на безсмъртието, защото колкото и да се трудим, не може да му намерим смисъла. Иначе да, никакъв смисъл няма. Всеки човек си задава този въпрос. А лично за мен позицията на атеизма е абсолютно необяснима, а просто не мога интелектуално да я схвана, което не означава, че атистите нямат собствена перспектива. Собствената перспектива е пак безсмъртие, но по един различен начин, материален начин. А паметта, която ще оставят в другите, а наследниците, осигурените наследници, тоест какво е оставил на децата си и прочие. Значи пак гледат в перспективата всичко това, дето го правят, като как ще се отрази върху едно по-добро бъдеще. Да. Та и това е така наречената вяра на атеистите. Да живеят чрез внуците си този живот. Да. и чрез паметта, която ще оставят. Тоест има много артести, които са прекрасни хора, но те са толкова по-прекрасни, колкото е по-изместено а по посока как ще ме запомнят хората, а не как ще живеят внуците ми. Да. А при богомилите основното, което се акцентира в идеята за отвъдното, а а най най-основното може да го видим в аа историята на Василий и Врач. Василий Врач по както и на албигойците от Монсигюр. Тоест те влизат във в кладата а с песен на уста, а едните умират, тези в Монсигьор. Друг е въпросът а защо не изпитват болка? Васили Врач влиза в кладата и изчезва. А това е става пред очите на цялата публика на Константинополския хиподрум. Това е огромно нещо, а огромна публика е. Описано е от както от светски автори, така и от Евтими Зигавин, който го е видял това нещо. Та за богомилите очевидно, както казах в Тими Зигавин, а тях ги наричат магове и те наистина са. Точно казвайки това нещо, той разказва историята на Васили Врач и на Петър Вълка, а ученика на Васили Врач. А онова, което се случва на практика, а да изчезне от кладата един човек без миризма, без пепел, без нищо, по-късно ще го видим това нещо да го прави Жак Дюмуле. Мхм. Това е а при изгарянето му а тамплиерския а лидер. Какво означава това? Ами може да си го обясним, тъй като ние сме хора от 21 век и е малко трудно може да а така си представим как точно а става такава магия. Сзавтим изиграване много лесно, защото той а е човек, за когото чудото е всекидневие. А едната, едното обяснение е, че този човек може да манипулира онова, което вижда другите. Той изобщо не е бил даже там. Тоест може да въздейства върху възприятията, върху съзнанието хм на хората. Точно така се и обяснява най-често. А подобно поведение масова психоза създава аа масова илюзия. Другото е, че може да манипулира несъзнанието, а материята. Тоест може да собствената си материя може да манипулира. А точно онова, което в края на краищата а най-големите богослови през цялото време, богословите християнските са поставили като много сериозен проблем. Тоест какво е отношението между тялото и душата на човека? Дух материя. Пак пак така дух материя. И обикновено богомилите ги заклеймява като крайни дуалисти. Мхм. А това са хора, които просто нали, които ги заклеймяват като крайни дуалисти. Това са хора, които не са се опитали първо изобщо да вникнат в поведението на богомилите, по поведението им от времето на бонусянците до наше време, защото ако търсим последен много изявен Богомил, той се е а той се е афиширал като такъв. Това е Петър Дънов. А значи той се афишира като последовател на богомилството. Хм. неговото отношение душа, тяло знаем какво е. Значи една душа може да има едно тяло. Двете са еднакво свещени, между другото онова обаче, което отличава поведението на богомилите, затова Евтимизигавин казва, че те са а магии. наистина това, което ги отличава, е, че те могат да манипулират енергията по начин, по който едва кардинал Рацингер, преди да стане папа, в отхристиянството, а описа какво е на практика възнесението на Христос и какво се очаква от човека съвършения да направи, тъй като модерната физика ни каза, че няма материи. е енергия, че енергията е материята и материята е енергия. Става дума за различна честота на трептене на нещата. Ако си представим човека по този начин и си представим Василий Врач, който седи в нормално състояние, високите енергии правят онова, което още Платон се опитва да опише как на практика идеята, мислейки себе си и съзерцавайки себе си, а създава формата. Те са едно и също. Тоест формата и материята са абсолю идеята са едно и също. Сещам се за Боян Мага, който пък се превръща във вълк. Ами за Боян Мага ние не знаем дали се превръща във вълк. Ние знаем, че всички от КА от царското семейство на българите се са го правили това нещо. Няма описано превръщането на Боян Мага във вълк, в така в исторически извор. Иначе в литературни имаме Този, който се превръща във вълк е Петър Вълка. Това е абсолютно историческа фигура, точно както и Боян Вениамин е историческа фигура. Защо е мага? Ами защото е Богоумил. Те всички така ги наричат. Те са маги. А какво прави Петър Вълкъ? Петър Вълкъ го убиват. А той тогава дотогава си се казва Петър. А убиват го с камъни. Той преди да го убият а доста така а нека да кажем а плагиатски казва: "След три дни ще възстановя този храм. А и след три дни се размества копчината камъни." Това го описва Евтимизиган. Точно за да каже, че са маги. И изскача бодър Петър отвътре, обаче изскача във формата на вълка, не на човек. И завършва Евтимий Зигавин. Оттогава му казваха Петър, вълка или Лико Петър. Тоест, той е продължил да живее и така нататък. Значи, когато четем изворите за богомлството, неизменно а може да направим извода, че за тях отношението материя а дух е било по-скоро на нивото на знанието на квантовата механика и физика, манипулацията на телесната форма, извисяването например, тоест да влезеш в кладата и да изчезнеш, А това е преминаващ на висока вибрация, както би го обяснила модерната физика или Петър вълка, който трансформира формата, защото душата иска така да направи, тоест за абсолютната доминация на високата енергия над нисшата енергия, значи тея демонстрации на на това какво е способен един Богомил. Точно затова влиза във вкладата Василий. Точно затова и Петър Вълкъ се оставят да го убият. Той ги дразни изключително много, докато тълпата го убива. Тя не го убива а светската или църковната власт, но това е последната жертва Боломилска. А значи това са боломлските мъченици, така наречени. Да. Та а това е тяхната представа за отвъдното е по-скоро в сферата на възнасяне по модела на аа така извисяването на личността в ореола на таворската светлина. Човек не може да види докъде е образът на Спасителя, откъде е сиянието на Бога. Значи ето това е тяхната представа за а от за преминаването в отвъдното. Подозирам, че а имат и една доста а така пропусклива граница между сегашно и отвъдно, което обяснява някои разкази, някои легенди за живели стотици години богомири. Тоест, а пропускливостта на двата свята, да, е напълно в ред на нещата, ако ние си представим двата свята като по аа груба, по-згъстена, по-нисша аа материя и по-висша безплътна светлина, наречена пак материя или пак енергия. Та това е тяхното учение. А откъде може да дойде такова учение? Това е развитие постъпателно хилядолетно на местната орфическа традиция. На места тя избива в платонизма и неоплатунизма, които стават крайно дуалистични. На други места обаче, както е в идеята за Хероса, който е антроподемон, владетелят на траките е антроподемон, бого човек. Значи тука не може да има дуализъм при идеята, че сме едновременно богове и човеци и че Бог е станал човек, дуализма ти или си християнин, или не си християнин, или си орфик или не си орфик, или вярваш в Херос и вярваш в това, че ние сме богове. И точно затова Йоан, а не някой друг, е патрона на богомилите, защото Йоан е единственият а Йоан Богослов, който а припомня в новозаветен контекст следното:Н ви казах, богове сте вие, а Бог го казва на хората. Това е човек става християнин, преминава през тайнствата и през посвещенията, за да осъзнае това, че е едновременно и Бог и човек и да работи върху така изчистването на образа на Бога в себе си или както казват и сихастите, да съзерцава преображението на Господа и да следва Примера на Господа. Това е богоподражанието. А каква е приемствеността? Преминаваме през толкова много епохи, ранно средновековие, късно средновековие и стигаме до Бялото братство и виждаме как като че ли тези идеи все още са живи. Живи ли са? Има ли приемственост? Ми идеите поначало не могат да умират. Могат да умират носителите на идеите, а могат да бъдат забравени. Те обаче не могат да умрат. Тоест една идея веднъж зародила се принципно е неунищожима. Ние сега вярваме, че нещо, което е влязло в а мрежата, а нали то е неунищожимо. Най-вероятно е точно така. Ако някакви така семпли, семпли неща, които ние всекидневно пишем и пускаме в мрежата и замърсяваме всемира, не могат да бъдат унищожени. Какво остава за големите идеи? Та идеята, това и е най-хубавото, че тя не зависи от емпиричната реалност. В момента, в който тя е необходима, обикновено а се намира а поредният носител на тази идея. Кои са най-големите носители на тази идея у нас? Ми не само а Бялото братство, което официално се заявява като такова по времето на Дъново. В момента по-скоро се опитват а да правят някакво лавиране между богомилство в официалната версия, защото аа Петър Дънов категорично не е имал официалната версия на богомилството в съзнанието си. А най-големите лечители Петър Димков официално се обявява точно за така изразител и а така то не е спасител, защото богомилите не се мислят за спасители, а по-скоро за човека, който събира, съхранява и предава нататъка цялата огромна мъдрост, която е свързана с лечителските способности на богомилите, които никак не са създадени през средновековието, те са наследени от аа предходното, разбира се, културно развитие и с всичките тези най-вече билколечението, което е толкова характерно за а нашия регион ми. А Тракия се нарича Тракия, защото Тракия е а нимфата на билките и на билколечението. А това е основната причина да се нарича така тракия. Тука се заражда това нещо. Какво по-естествено ние да виждаме в а Константинопол Василий Врач, който далеч не е не е затворник в Константинопол, той е изключително известен лечител на аристократията, включително има някои неща, които се разказват какво е лекувал и казват: "Ама то е магия, нали, това нещо." Ами не е магия. Това е познание. Абсолютно познание. Той, когато преди да го преди да влезе в кладата, ние не казваме, че е екзекутиран, ами той живее в свещения дворец в къщата за гости и в центъра на свещения дворец. Той не е бил в тъмница изобщо. Тоест а той а си пробива път до мисията си, нали, да покаже какво прави истинският бомил на кладата като изключителен лечител. Та ето един Петър Димков и последователите му принципно се възприемат по този начин. Та идеите а са около нас. Те са в просто ние трябва да имаме малко по високо мислене и когато имаме по-високо мислене и когато ги търсим, непременно ще се срещнем с тях. Значи ние съществуваме в един и същи свят, но на различни тоналности. Малко трябва да вдигнем тоналностите си, мисля. Да, така е наистина. А защо са толкова неудобни богомилите? Единственото място, където се говори за тях в учебниците, които учат нашето ново поколение днес, това е по време на Второто българско царство. Свързано е с аа унищожаването им като ерес. Ами учат ги всъщност и Какво се е случило тогава по време на търновското царство? Ами случил се е буриловия а събор 1211г и буриловия синодик и до момента, в който не се преосмисли какво е станало 1211 го, ще се нарича антибологомилски този събор. Ми той не е антибологомилски. Той възстановява православието след като Калоян сключва унията. Значи това е причината. А синодикът на цар Борил не е а синодално решение. Той е синодикът на православието от 843г, който е официалният документ Да. 843. Това е синодик на православието, официалният документ на православието, който аа изброява всички ресоота арии до днеска, а всичките от първия вселенски събор и ги изброява и казва една тема. Изброява всички аа владетели и духовници, които е вечна слава, починалите. Това е буриловият синодик. Да, той споменава и богомилите, както казахме, споменава тримагомили поп Богомил. Мхм. И още двама, които не се наричат Богомил. А, та това е между другото е хубаво да кажем какво се случва с тези хора. То го пише в синодика. А, ами те са пратени на заточение в Света гора, не са убити. Ами разбира, няма смъртно наказание. В България няма смъртно наказание, защото нашето законодателство следва византийското, а Византия няма смъртно наказание от времето на иконоборците, тоест от края нами век Византия няма смъртно наказание. В православния свят първото смъртно наказание ще бъде изпълнено в една държава, която аа никога не е била наистина точно православна, но се е опитвала поне дълго време. 155 протопова вакум в Русия е убит. Хм. До 1555 г. От 700 17 година. Абе, айде да не е 717, нека да е 750, когато е иконоборският събор. Византия и целия тукашен балкански православен свят, ние нямаме смъртно наказание. Та да, не са убити. И във Византия никой не е убит. То затова големият проблем е кой изгаря Васили Врач. А, ами той режисира цялата история, което води и до спасяване на оная структура на богомилството, което го прави съвместимо с всяка форма на управление. Абсолютно всяка форма на управление, аа без структури, без йерархии, без крепости и без всякакви такива неща. Точно онова, което на Запад води до в частност Да. В частност в Южна Франция води до тея големи проблеми на албигойците. Можем ли да твърдим, че няма промяна, тоест, че всъщност дори през османското робство си продължава тази линия на общините, които вече са изградени? Богомилски. Ами българското християнство е много особено. Изключително особено е, а силно повлияно от богомилството. Ние казваме обикновено ние сме езичници. Тоест официалната църква е повлияна от по-скоро от тя официалната църква е исихаска. Значихазма. Да. А, значи, а църквата до времето на църковните борби, когато вече започват националистичните а тука надпревари между а гръцка патриархия, българска екзархия, 19 век вече. А дотогава ние имаме една изключителна аа доминация на една църква, която а тя е и сихаска църква и не тя няма тоя тип структури, няма тоя тип контакт с населението, каквато би имала една църква в християнска държава. Значи ние нямаме официален представител аа друг освен църквата, но тя е наш представител. Тя не е управляваща, тя също е в едно положение, а което я прави супер интересна. Значи ние, ако видим какво правят а тези свещеници, а ами нека да видим а да не се връз така връщаме чак до големия бунт през 18- век на свещениците от Сърдикийската епархия, известен най-вече с аа а а ми свещениците. вдигат бунт. Това е положението. Епископи а биват а м така екзекутирани а като бунтовници срещу държавата. Нека видим априлското въстание. Аа каква е ролята на църквата? Ми аа няма комитет, който да няма поп, който да заклева въстаниците. Това е положението. Значи това е една църква, която в никакъв случай не е министерство на верозповеданието. Това е една църква, която наистина се грижи за духовното спасение на първо място. Физическото оцеляване, а камоли пък физически израз на вярата, е последна нейна грижа. Точно тая църква е а съхранила а българския народ. Тя е съхранила и гръцкия народ, тя е съхранила и сръбския народ, тя е съхранила и румънския народ. Значи това е една църква, която официално от средата на 14 век вече не е посредник между Бога и хората. Не е спасителен посредник. Тя е а посредник между хората и светската държава. Да. Тоест тя е има друга функция тази църква и е много по-духовна. Значи исихазмът е най-висшето богословие на православието. Исихазмът търси облажението на човека. Теосис търси и аа това е нещото, което действително се предава през вековете до а времето на а освобождението. Значи това е църквата. Тя официално е такава. Значи по места за съжаление не всички са велики богослови. А определено не всички са велики богословия. За да си ссихас трябва да си доста доста грамотен и да отделяш много време. Всяка медитация иска много време. Изключителна култура на това какво значи да медираш. С времето се изоставят тея практики, а от масовата църква се изоставят. Ано оцеляват до 19- век. Първи учебник за медитация и сихаска е 19 век на теофан Затворник. А така той описва точно как се прави молитвата, точно какво трябва да направиш с далака, със сърцето, кое да усетиш повдигнато, кое да притиснеш, как да си пулса ти да се намали и и всичките останали работи. Значи до 19 век ги има запазени и са предадени а по а класическия начин със записване. изключително показателно за културата, която е имало както първото, така и Второто българско царство. И въобще това, което имаме тук като предпоставка, това е висока култура, за което говорим в момента. Надявам се, че всички, които в момента са с нас, си дават за сметка за какви знания става въпрос. А и те са натрупване. Показва това наистина Да, да. натрупване, което не е натрупване от ти век насетне, а от много по-рано. Да, това е отделен епизод можем да направим даже и по-голямо натрупване. Да. Кога се създава българската държава? Любопитно е също това познание дали по някакъв начин е съхранено като някакъв таен код, като нещо, което така да има още, което е неразгадано. То всяко изследване на практика е разгадаване на код. Ако човек смята, че като прочетеш един извор, а ти си научил нещо, ми не то си има техника на четене на извора, което си е разгадаване на извора. Ей сега да видим какво ли пък тука ни е казано, както казахме, да речем, казва Евтимизиган, те казват, че са магии, наистина са. Те затова и повечето автори не го цитират това нещо, защото категорично не им се занимава да разберат защо Евтими Изигавин, канонистът, който мрази богомилите, казва, че те са маги. И така, значи аа аз не бих казала, че а има някакъв а аа така скрит код. А прекалено много пъти на богомилите им се налага да демонстрират точно точно какво са, точно какво е учението, точно какво могат, точно как преминават през живота и през смъртта и така нататък. Прекалено много пъти го демонстрират, за да има нещо различно. Няма тайнство такова тайно общество. А не, не няма. категорично няма тайно общество. В общи линии единственото, което може да кажем за богомилите, че и сегашните богомили не се наричат богомили и не се демонстрират като богомили. Е, това не е богомилско. Значи да се демонстрираш като такъв категорично не е в духа на богомлството. Те са алтернатива. Те имат общности, но тези общности не функционират като другите общности. Те са алтернативни. Те затова са алтернативни, защото структурата зависи само от качествата на човека. Ти ставаш шеф на общината обикновено, защото си най-големият лечител. Значи обикновено лечителят е начело на общината. Не винаги обаче, защото папа Никита не е сърдецкият дедец, който Никита, който става папа Никита, той не е личповедник. Той е харизматик проповедник, като апостол Павел е този човек. Така че от това зависи какво ще е мястото. Ти не може да кажеш: "Ама аз съм по-стар или аз съм потомствен тука." Не. Само онова, което харизмата ти, тоест дарът, който имаш и с който помагаш на общината, те прави а по-ценен или по-малко ценен за останалите. А като а в този смисъл а то, както много добре знаем, навремето а дановизма също не започва с афиширане. Ние сме а такива и такива и правим това и това и се кълнем в еди кои си написани неща. от учителя. Неслучайно Петър Дънов, както знаем, лично е написал само цветните стихове, а другото е записано, както е записвано от евангелистите, тоест а сценографии и тем подобни, които записват А колко могат обаче да схванат. Те записват само онова, което могат да схванат. Така че, а това е а характерното на нашите тука версии на мистичните а така общности, че те не са формални, а те не са сектантски, да, а те не са демонстративни, защото всяка секта много държи всички да забележат, че е секта. А и затова всяка секта рано или късно а си намира враговете. Ако е неприятна секта, си намира и а унищожителя. Да. В случая с а богомилството това е не секта Ерес. Каква е разликата? А ерес в средновековния език поначало не означава онова, което ние разбираме. Айрео значи избирам. Аз избирам като алтернатива отново. Точно. Да. Айрео и Айресис е личен избор. А секта идва от латинския отсеко, което означава отсичам се от ствола на официалната църква, на официалното общество и прочие. Те са различни неща. Та Ерес, да, изборът да търсиш спасението и братството по един начин. Секта в никакъв случай. Та да, темата е много обширна за сметка безкрайна. е безкрайна, а тя може само да се започва и да ни кара да се замисляне върху всички онези аспекти на а живота и на вярата на нашите предци по тези земи, защото а изглежда генетично им е заложено. Всички учения, които се развиват тука, а в края на краищата допират до едно: бъдете свети. както е свят, небесния ви отец или небесния ви създател. А тоест едно един призив има, който идва, нека да го наречем Балканите. Ние сега го наричаме Балкани, но то се е наричало или Тракия, или Илирик. Ако видим етимологията на Илирик, ще видим, че е не по-малко а задължаваща от тази на Тракия. Ами в общи линии свещена земя означава илъл е а така името за свещеност. Това е може би причината и а да има винаги жив интерес а към а тези учения у нас. Нищо в духовното развитие на България в началото на 20 век не предполага да се появи Петър Данов Пенисадуно. е даде ама се появява и то се появява точно тук и то е всичко друго, но не е сектант. То е едно алтернативно служене на хората по пътя на а развитието им, на извисяването им. А прекалено много доказателства има в това отношение, за да се правим, че не ги виждаме и да смятаме, че не е наше задължение да продължаваме по същия път. Много ви благодаря, че внесохте тази светлина с познанието, което споделяте с всички наши зрители и слушатели. Смятам, че ще бъде задължително да продължим. Не знам дали точно по тази тема, между другото, ако имате предложения, напишете ги в коментарите. Кои са темите, които ви вълнуват, защото доцент Вачкова има много широк спектър от познания. А много ще се радвам да ми гостувате отново. Благодаря. С много голямо удоволствие ви слушам. Ще бъде удоволствие и чест за мен. Благодаря ви. А благодаря и на всички вас, тези, които сте с нас до този момент. А щом сте тук с нас, това означава, че темата определено ви е грабнала. На мен ми е много любопитна. Знам, че не мога да я събера толкова в толкова кратко време, но ви благодаря, че споделихте от времето си с нас. Ако все още не сте се абонирали, направете го още сега. Очаквам ви в следващия епизод.